vs. archives

1
Напусни поста си.
Победите са извоювани. Пораженията са
Извоювани –
Сега напусни поста си.

Потопи се отново в дълбокото, победителю.
Ликуването се донася от мястото на битката
Не оставай там.
Очаквай крясъка на поражението там, където отеква най-силно –

В дълбокото.
Напусни стария пост.

Прибери гласа си, ти, дето произнасяш реч.
Името ти ще бъде изтрито от таблата. Твоите заповеди
Няма да се изпълнят. Позволи
Нови имена да се появят на таблата и
Да се следват нови заповеди.
(Ти, който вече не заповядваш
Не призовавай към неподчинение!)
Напусни стария пост.

Ти не беше достатъчен
Ти не си готов
Сега вече имаш опита и стига толкова
Сега можеш да започнеш –
Напусни поста.

Ти, който оглавяваше служби
Запали печката си.
Ти, който нямаше време за ядене
Сготви си супа.
Ти, за когото е писано много.
Щудирай азбуката.
Започни веднага –
Заеми новия пост.

Победеният не ще избегне
Мъдростта.
Дръж се здраво и потъвай! Бой се! Хайде, потъвай! На дъното
Те очаква пустотата.
Толкова търсен
Усвои неоценимия
Урок на масите –
Заеми новия пост.

2
Масата е готова, дърводелецо.
Позволи да я отнесем.
Спри да шкуриш по нея
Спри с боядисването
Не казвай за нея нито добро, нито лошо –
Каквато е, взимаме я.
Имаме нужда от нея.
Дай ни я.

Ти си готов, държавнико
Държавата не е готова.
Позволи да я променим
С оглед на условията на живота ни.
Позволи да сме държавници, държавнико.
Под твоите закони стои твоето име.
Забрави името
Уважавай законите, законодателю.

Понеси реда, ти, въвеждащият ред.
Държавата повече няма нужда от теб.
Дай ни я.

1929

* Протагонистът на незавършената драма на Брехт Гибелта на егоиста Йохан Фатцер (1926-1930) (б. пр.).

Майтап за мен (пък) е
Да Ви ритна в тумбака.
Не казвайте, че това е откачено
Макар и да не признавате основанията
(Още едно основание за мен
Да си направя майтап!)
По-добре ми кажете, как
Да го избегна?
Дайте ми поне едно основание!
Определено не се стремя да си навличам
Неприятности!
Но всеки път като Ви видя
Кажете само как да не ми дойде музата!

1925

1
Аз, от своя страна, не обичам сигурните кораби!
Здравей, малък продавачо на души, у който човек още може да си опне ризата!
За по-бързо пътуване, за катерене по-нависоко, здравей, малък продавачо на души!
После идват тези големи пързалящи се дървени сандъци, в чийто търбух ловят риба и които нормален мъж не може да управлява! Но е хубаво да се возиш на тях в черните дълбоки води на безветрията.
Хохо, стари развратни дървени сандъци!
Това тук е пътуване с дявола, който има галоши за моретата, децата ми са в Германия, тук не сме у дома!
Кога ще видим отново зелените ечемични поля, жените и конете по пазарите!
Де да можехме да се ориентираме само по звездите! Ние разбира се нямаме галоши! Това прекалено голямо износено корито ще ни коства живота!
Здравейте, зли несигурни лодки в зеления океан под поглъщащи мърша небеса! Как само ви обичам, аз, старата, авантюристична хиена, развратникът на сензациите, главоломното нищо!

2
В момента се занимавам с продажба на хартия
Това е по-авантюристично, дръзко и мошеническо
От заниманията на Маркиза от Кийт*.
Със същата лекота можех да продавам дима от цигарите си.
Но аз ставам диво всяка сутрин
Въодушевено се мия до зачервяване на кожата
И се юрвам из града.
Що за сив хищнически въздух
Има сутрин между сградите!
И гешефтът!
Да се провираш между тези гладни бифтеци!
Да размахваш ръце като черешови дървета, когато ги берат!
Дъвча думите като кожени ремъци и важно-важно пристъпям в нечие ухилено до ушите лице като в пълна с газ стая.
На лицето на Мауер е изписано какво съм обядвал
И на грешките на С. Лемкул** дължа вечерята си.
Трябва да ставам рано, щото
На мен разбира се ми е по-трудно от другите
Да пласирам хубавата стока.

Около 1920/21

* Герой от едноименната драма на Франк Ведекинд, идол на младия Брехт (б. пр.).

** Стадсраад Лемкул (Statsraad Lehmkuhl) (норв.) – име на платноходен кораб, кръстен на норвежки политик (б. пр.).

Имам вкус на мента
На езика и мирис на трева
Лежа в копривата майтап да става
И се въргалям върху парцалаците на грубата си кожа.
Тръстиката предъвках на рекичката.
Развратничах си с тлъсти камъни.
Като не ми остана кожа грам от любенето
Погледнах аз към малкото небе.
Позната ми е таз трева от дъното на панталона
От млад. И като още беше малка.
Тя дращеше ми често по врата
Растеше от косата ми значително по-бързо.
Видях я да развратничи в невръстна възраст още
(Тя бе чудесен черен прилеп.)
Добре си пасвахме при всяко положение.
Но плахо тя обичаше безспир единствено врата ми

1920

Платноход от Кадис с курс към Пернамбуко
Натоварен с канела, но прекалено немощен и затова люлеещ се
Така, че да си избълваш червата
Дори само като го гледаш.
Сгромолясващи се върху мекото тяло вълни, оттичащи се бавно –
Още има вятър в платната, още под водата
Плуващ още, още прелестен, насмукан здраво…

1920

Защото носещата зърно и рента нива
Променила човека. Поне за тях
Той не останал същия.

И начинът, по който се изградила индустрията, също не е
Бил просто грешен, а действителен. Тези машини
Били построени и използвани така, както е било възможно.
Който яде дивеч, нека също одобри и лова.
И който облича сако, одобрява сакото и поне
Това, което е било неизбежно за изтъкаването му. Но откъде идва
Тази представа за „грешно“ и „правилно“? Тези хора
Виждали пред себе си господаря, който издавал заповед
И тя била грешна или правилна – и ако била
Грешна, навреждала, и ако господарят разберял това
Може би щял да я оттегли, ако не го забранявала честта.
Така за тези хора изграждането на света от човека изглеждало
Като следствие от добри и лоши заповеди
Дошли или неявили се идеи.
Но в действителност господарите не били толкова велики.

Около 1930

К. Н.*

Когато преди години ти показах
Как да се миеш рано сутрин
В малък меден леген
Потапяйки лицето с отворени очи
Във водата с парченца лед
Докато се изтриваше с грубата кърпа
Четейки от лист на стената трудните стихове
От ролята си, аз ти казах:
Това го правиш за себе си – прави го
Образцово.

Сега чувам, че си в затвора.
Писмата, написани за теб
Остават без отговор. Приятелите, към които се обърнах за помощ
Мълчат. Не мога да направя нищо за теб. Как ли
Изглежда твоята сутрин? Ще направиш ли още нещо за себе си?
Изпълнено с надежда и отговорно
С правилни, образцови движения?

1937

* Карола Неер (1900-1942) – германска актриса, за която Брехт пише роли, емигрира като член на Германската комунистическа партия в Москва през 1934. През 1936 е арестувана заедно със съпруга й Анатол Бекер, който е разстрелян като „троцкист“. Осъдена на 10 години трудов лагер, тя умира  на петата година от тиф в лагера Сол-Илецк. Брехт е обвиняван, че не е направил необходимото, за да й помогне (б. пр.).

1
Тръгнахме през месец октомври
От провинцията Суйюан
Бързо летяхме в южна посока, без да се отклоняваме
През четири провинции пет дни наред.
Летете по-бързо, равнините чакат
Студът нараства и
Там е топлината.

2
Тръгнахме и бяхме осем хиляди
От провинцията Суйюан
С всеки ден ставахме повече с хиляди колкото по-далече стигахме
През четири провинции пет дни наред.
Летете по-бързо, равнините чакат
Студът нараства и
Там е топлината.

3
Сега летим над равнините
В провинция Хунан
Виждаме под себе си големи мрежи и разбираме
За къде сме летели пет дни наред:
Равнините са чакали
Топлината нараства и
Смъртта ни е сигурна.

Поведението на пазарите доведе дотам, че
Физическата любов закърня и отношението между половете
Изпадна в зависимост от всевъзможни представи
Така че вече нищо не се постига по физически път
Чрез докосване с ръка или чрез тона на гласа.
Вече само посредством определени представи се
Подмокря половият орган на жената или пък остава сух.
Желанието да бъдеш използван или желанието
Да не бъдеш използван
Потискат въздействието на докосванията
Определени преимущества възбуждат физиката повече от всичко друго.
Двойката не очаква, лежейки заедно, следствията от топлотата
Галещата леко ръка не възбужда желанието
Под допира й гърдите вече не се изправят
Коленете не се отварят под натиска на колене
Вълна на влечение не отмива
Всяка мисъл.

Защото мисълта е обсебена от представата за едно състояние
Което не зависи наистина от нея – от глупавата представа
За едно състояние, което да позволи всичко, дори естествения изблик
На най-сетне постигнатото благоприятно споразумение
И в зависимост от това – отново представата
За подобно задоволяване на опиянение
Неизпитано никога досега.

Мислещият, верен на навика си
Непрестанно да изисква невъзможното мислимо
Застъпва идеята за едно състояние на обществото, при което
Би било възможно следното поведение:

Около 1930

Може да му донесете оцет
Може да му изтриете добре лицето
Може да донесете щипците
Може да му измъкнете езика –
Не може да помогнете на мъртъв човек.

Може да го увещавате с добро
Може да му крещите
Може да го оставите да си лежи
Може да го вземете със себе си –
Не може да помогнете на мъртъв човек.

Може да му сложите пари в ръката
Можете да му изкопаете дупка
Можете да го заврете вътре
Може да праснете с лопатата отгоре –
Не може да помогнете на мъртъв човек.

Може да говорите наистина за великото му време
Може да забравите за великото му време
Може да му сложите чиста риза –
Не може да помогнете на мъртъв човек.

Около 1925