vs. archives

Двайсетгодишни видях, подобни на богове
Без дребнавости, неначетени и красиви
Но като видях трийсетгодишните
Усетих със студени тръпки какво с боговете
Те правят на Манхатън.

Не напразно
Настъпването на новия ден
Всеки път се подема от крясъка на петела
Известявайки от памтивека
За едно предателство.

С литературните си произведения
Аз си спечелих няколко доброволни пазача
Които в този град на продажбите бдят над мен.

Скъпите домове и домовете с екзотичен нюанс
Са ми забранени. Определени хора
Мога да виждам само в случай на делови начинания
Които мога да удостоверя. Да ги поканя на моята маса
Ми е забранено. Като повдигнах въпроса за купуването на една добре направена маса
Се натъкнах само на смях. Реша ли да си купя панталон
Със сигурност ще чуя: нямаш ли си вече?

Така бдят те над мен в този град
За да могат гордо да кажат, че познават един
Дето не се продава.

Бакърените принадлежности пред теб.
Конфуций (на стената)
Светлата маса
Шкафът с ръкописите
Пултът за писане
Калаената вана

Ти си целият там и тебе те няма.

Една капка от правилната есенция
Променя вкуса на водата
На цял океански залив.

1
С оглед на порядките в този град
Аз се държа така:
Когато влизам някъде, казвам името си и показвам
Документите си, които го удостоверяват с печати, които
Няма как да са фалшифицирани.
Когато казвам нещо, аз се позовавам на свидетели, за чиято достоверност
Имам доказателства.
Когато мълча, аз придавам на лицето си
Израз на празнота, за да е видно –
Аз не размишлявам.
Така
Не позволявам на никого да ми вярва. Всяко доверие
Категорично отхвърлям от себе си.

2
Правя това, защото знам: порядките в този град
Правят вярването невъзможно.

3
При все това понякога се случва
Да съм разсеян или зает с нещо –
Тогава ме хващат неподготвен и ме питат
Дали не съм измамник, дали не съм излъгал, дали
Не тая лоши замисли.
И аз
Всеки път съм объркан, говоря несигурно и премълчавам
Всичко, което говори в моя полза, а просто
Се срамувам.

Какво ли прави той сега? Е, той надживява
Липсата на олио, дървениците, студа и ишиаса.
Всеки го следят във велики времена
Какво направил е. Аз ги надживях.

Чух, че ти си посегнал на себе си
Изпреварвайки главорезите.
Осем години в изгнание, наблюдавайки възхода на неприятеля
Накрая тласнат към една непрекосима граница
Ти, казват, си прекосил една прекосима.

Рухват държави. Вождовете на бандите
Се препират като държавници. Народите
Станаха невидими сред снаряженията.

Бъдещето е потънало в мрак и добрите сили
Са слаби. Ти видя всичко това
Когато разруши подлежащото на мъчения тяло.

Когато размишлявал, както чух, за ада
Моят брат Шели открил, че той е място
Приблизително приличащо на Лондон. Аз
Който не живея в Лондон, а в Лос Анджелис
Мисля, размишлявайки за ада, че той сигурно
Прилича още повече на Лос Анджелис.
И в ада
Има, не се съмнявам, тези пищни градини
С цветя високи колкото дървета, увяхващи обаче
На мига, ако не ги поливаш с много скъпата по тез места вода.
И пазарите
С купищата плодове, които обаче
Нито ухаят, нито имат вкус. И безкрайните колони коли
По-леки от собствената си сянка, по-бързи от
Безразсъдни мисли, проблясващи возила, в които
Розови хора, идещи от никъде, пътуват за никъде.
И къщи, построени за щастливци, които затова стоят празни
Дори когато имат обитатели.

И в ада не всички къщи са грозни.
Ала грижата да не те изхвърлят на улицата
Гризе обитателите на вилите не по-малко от
Обитателите на бараките.

1
В моята градина
Има само вечнозелени растения. Искам ли да видя есента
Качвам се в колата и отивам на вилата на приятеля си. Там на хълмовете
Спирам за пет минути и гледам едно дърво
Лишено от листа, и листа, лишени от клони и ствол.

2
Видях голямо есенно листо, което вятърът
По улицата влачеше и си помислих: трудно е
Да пресметнеш предстоящия му път!