И стана на лед съкровеното в човека
И на леда се появиха вълци на гладни глутници.
Бързо от всички бе чут законът на джунглата, който предписва
Брат да убива брата и под страх от наказание забранява
На майката да кърми детето.
Когато американският войник ми разказа
Как охранените немски моми от едрата буржоазия
Се продавали за цигари, а дъщерите от дребната – за щоколад
Докато изгладнелите руски работнички робини не се продавали
Изпитах гордост.
Ти сподели с нас нашето поражение, сподели сега
С нас нашата победа.
Ти ни предупреди за погрешните пътища
Ние поехме по тях, ти
Пое с нас.
Когато се счупи вилицата с красивата костна дръжка
Ми стрелна през ума, че дълбоко в нея
Сигурно винаги се е криел някакъв дефект. С труд
Извиках в паметта
Радостта от нейната безупречност.
Това, което детето чувства, когато майката излиза от къщи с непознатия мъж.
Това, което дърводелецът чувства, когато усети виенето на свят, знак за наближаването на старостта.
Това, което художникът чувства, когато моделът повече не се връща, а картината е незавършена.
Това, което физикът чувства, когато открива грешката в самото начало на серията от експерименти.
Това, което летецът чувства, когато над хребетите керосинът свършва.
Това, което самолетът – ако чувстваше – чувства, когато летецът управлява в нетрезво състояние.
Всичко се променя. Да започнеш наново
Можеш при последния си дъх.
Но станалото станало е. И водата
Която сипа във виното, не можеш
Повече да излееш от чашата.
Станалото станало. Водата
Която сипа във виното, не можеш
Повече да излееш от чашата. Но
Всичко се променя. Да почнеш наново
Можеш при последния си дъх.
Някога далече в миналото, ти, белоглав господин
Направи подарък: черна шапка от креп.
Черната шапка от креп стои и до днес на главата ми
Ти обаче вече отиде при отците в земята на ДОЛНИТЕ ИЗВОРИ.
Вещта е стара, но не е изгубила представителност
Човекът си е отишъл и няма да се върне никога.
Навън на планинския скат тази нощ свети луната
И над гроба ти клоните скърцат под есенния вятър.
Дръж своите мисли далече от всичко, което приключва и стига му толкоз
Защото мисленето за миналото извиква съжаления.
Дръж своите мисли далече от всичко, което е идно и може да не дойде
Защото мисленето за бъдещето поражда безпокойство.
По-добре седи денем в стола си като чувал
По-добре лежи нощем в леглото си като камък.
Като дойде храната, отваряй уста
Като дойде сънят, затваряй очите.
Древните езически богове – това е тайна –
Бяха първите, които се покръстиха и станаха християни
Пред целия народ вървяха те през сивите дъбрави
Мърморейки молитви бабешки и кръстейки се.
През цялото средновековие те заставаха
Някак си разсеяно в каменните ниши на божиите храмове
Навсякъде, дето божествените образи влизаха в работа.
А по времето на Френската революция
Те първи надянаха златните маски на чистия разум
И като всесилни понятия
Зашестваха те – старите кръвници и мисловни намордници
Над превитите гърбини на опъващите каиша маси.
Новите времена не почват изведнъж.
Моят дядо живееше вече в новото време
Моят внук вероятно още в старото ще живее.
Новото месо със старите вилици се яде.
Самодвижещите се превозни средства не са били
Новите времена нито танковете
Самолетите над нашите покриви не са били
Новите времена нито бомбардировачите.
По нови антени довтасваха старите глупости.
От уста на уста мъдростта се предаваше.
vs. archives 