vs. archives

Теб те разстреляха
По етапния ред. Видях с очите си протокола.
В града всеки знае кога удря часът.
Не ни разправяй тия на нас.
Докато плещиш, всеки знае
Че ти вече нищо не виждаш.
Признай си:
Ти си
Надникнал в оръжейните дула.

Залпът бе произведен. Екзекуционният взвод
Си тръгна с маршова стъпка. Димът пред стената
Се вдигна:
Ти
Остана да лежиш.

Търкай колкото си искаш, търкай си!
Гасената вар по лицето ти
Никога няма да излезе.

Не ме заговаряй само
Мола те!
Като видя лицето ти
Си спомням за теб:
Теб те
Разстреляха.

Отново и отново
Като погледна този мъж –
Той не е пил и
Той носи старата си усмивка –
Мисля си: става по-добре.
Иде пролетта, иде хубаво време
Времето, което мина
Се връща
Любовта започва отново, скоро
Ще е както едно време.

Отново и отново
Когато поговоря с него –
Той се е наял и не си тръгва
Той говори с мен и
Не е сложил шапката си –
Мисля си: става добре
Обичайното време привършва
С човек
Може да се поговори, той слуша
Любовта започва отново, скоро
Всичко ще е като едно време.

Дъждът
Не се връща обратно нагоре
Когато раната
Не боли вече
Боли белегът.

Има ли жената тлъсти кълки, мятам я в зелената трева.
Пола и панталони проветрявам, слънце да огрява – щот харесва ми това.

Хапе ли жената от екстаз, бриша със зелената трева
Ухапано, уста, носа и скута, да е чисто – щот харесва ми това.

Върши ли жената пламенно нещата, но пък прекалява
Тежичка ми е ръката и се смея – дружелюбно, щот харесва ми това.

Върнал се след пентайсетгодишно изгнание
Се нанесох в хубав дом.
Моите маски от театъра Но и моята тханка – на показ за скептиците
Окачих тук. Като пътувам през развалините
Всеки ден ми се напомня за привлегиите
На които дължа този дом. Надявам се
Той да не ме направи търпелив към дупките
В които толкова хиляди клечат. Все още
Лежи върху шкафа с ръкописите
Моят куфар.

Като се завърнах у дома
Косите ми още не бяха сиви
И аз се радвах на това.

Мъките на планините лежат зад нас
Пред нас се простират мъките на равнините.

Ако не ме принудят
Не хваля никой властник.
Щом ме чуете някой властник да хваля
Значи съм бил принуден.

Някои от приятелите си видях и от най-любимите
Безпомощно да потъват в тресавището, покрай което
Всеки ден минавах.

И това се случи съвсем не през един
Единствен предобед. Много
Седмици се точеше често
Това го правеше по-ужасяващо.
И спомените за съвместните
Дълги разговори за тресавището, което
Толкова много от тях вече покрива.

Безпомощен сега го видях отпуснат назад
Покрит от пиявиците
В проблясващата
Меко раздвижена тиня. На потъващото
Лице отвратителната
Блажена усмивка.

От акулите избягах
Тигрите сразих
До кости ме изгризаха
Дървениците.

Избягах от тигрите
Дървениците нахраних
До кости бях изгризан
От посредствеността.

О, радост на началото! О, ранна утрин!
Първата трева, когато изглежда забравен
Зеленият цвят! О, първа страница
На очаквана книга, толкова изненадваща! Чети
Бавно, иначе прекалено прибързано
Изтънява непрочетената част! И първият поздрав на водата
Върху плувналото в пот лице! Свежата
Прохладна риза! О, начало на любовта! Поглед, който се губи някъде!
О, начало на работата! Да налееш бензин
В изстиналата машина! Първо посягане на ръката и първо мъркане
На палещия мотор! И първото дръпване
Дим, изпълващо дробовете! И ти –
Нова мисъл!