vs. archives

1
Онези се изгубиха сами от поглед.
Всеки забрави себе си. Морето изхвърли трупа му
Един ден на някой риф, там птиците се радваха на това
И още няколко седмици живяха от него.
Мнозина се скриха в нощта безпомощно и вярваха, че уж са
Невидими, когато сами не виждаха. Нощта
Им даде закрила и небрежно им взе
Майчински галейки лицата им
Безмълвно техния лик. Във вятъра и шума на водата
Те станаха окайващи се гласове, плашила за птици
Страшилища за деца, развяващи се в коридора нощници
Тресящи се в страх от пристъпи на кикот…

2
И ето вече се издига
По вятъра със смях друго поколение
Сънливци в тъмното, изпояждащи птиците
Единни с тялото си
И господари на неописуеми наслади.

3
И от въздишките на онези
От смях и падение
Храни се слънцето и пие нощта.
Така всеки час обновено се възражда от падение и поглъщане
Това безкрайно усещане
Предопределено за смирените и онези, дето са с чисти сърца:
Да си млад с бликащ екстаз, да остарееш със сладострастие.

Но в студената нощ побледнелите тела
Тласкаше ги едно към друго вече само студа в елшака.
Полубудни те чуваха нощем вместо любовно ломотене
Само бледо и откъслечно виене на мръзнещи като тях кучета.

Ако тя вечер отмяташе от челото косата си и да се усмихне се мъчеше
Той, дълбоко поемайки дъх, поглеждаше встрани към небето без блясък.
И вечер те свеждаха погледи към земята, когато над тях без край
Големи птици на ята от юг прошумяваха, възбудена гмеж.

Над тях падаше черен дъждът.

Никога не съм те обичал така, Ma soeur.
Както когато в огъня на залеза си тръгнах от теб.
Гората ме погълна, синята гора, ma soeur
Над която винаги вече бледите звезди се издигаха на запад.

Дори мъничко не се засмях, никак даже, ma soeur.
Аз, дето на игра се запътвах към тъмната съдба –
Докато вече лицата, оставащи зад мен
Бавно във вечерта на синята гора изтляваха.

Всичко бе тъй красиво през тази единствена вечер, ma soeur
След това никога вече и никога преди това –
Ала на мен ми останаха само големите птици
Които вечер в тъмното небе изпитват глад.

Небето днес отново е тъй бледо – сякаш отново цялата
Нощ е ебало!

Всичко е толкова развратно! Кучешка работа!

Покрай малък язовир си направих разходка – що за спомени събужда това! Всичко е толкова безнравствено!

Дори само кучетата там ти казват всичко за живота!

Аз вече не мога да легна вечер в леглото водоравно! Юрганът става на островърха палатка! Често при това почти никак не мисля!

Жената на днешното време: кенза под камизолата! Това не ми излиза от акъла, човече! Така насилствено аз бивам възбуждан.

Когато бях в тъмнината и светлината не стигна до мен
Изкрясках високо в нощта като звяр, за когото помощ няма
И светлината при мен не дойде.

Оттогава знам, когато съм в тъмнината
Светлината не идва при мен.
Но аз крещя все така, макар да не идва тя
Като звяр, за когото помощ няма.

Бащиният град, как ще го заваря?
Следвайки ятата на бомбардировачите
У дома се връщам.
Къде е той обаче? Там, дето огромни
Планини от дим се издигат.
Ето там потъналото в огън
Е той.

Бащиният град, как ще ме посрещне той?
Пред мен летят бомбардировачите. Смъртоносни ята
Ви известяват моето завръщане. Пожарища
Предшестват идването на сина.

Знам, разбира се: само с късмет
Аз надживях толкова много приятели. Но тази нощ насън
Чух тези приятели да казват за мен: „Силните оцеляват“
И аз се мразех.

1
Селото Холивуд е планирано с оглед на представите
Които по тукашните места имат за небето. Тук
Са изчислили, че Бог
Имайки нужда от небеса и ад, няма нужда две
Учреждения да конституира, а
Едно единствено, а именно небето. То
Служи на хората без средства и без успех
Като ад.

2
По крайбрежието стърчат петролните кули. В каньоните
Избеляват костите на златотърсачите. Техните синове
Вдигнаха фабриките за сънища на Холивуд.
Четирете града
Са изпълнени от петролната миризма
На филмите.

3
Ангелите на Лос Анжелис
Са капнали от усмихване. Вечер
Отчаяни зад отрупаните с плодове пазари
Купуват малки шишенца
С миризма на полови органи.

4
Под зелените пиперени дървета
Музикантите отиват да се продават, по двама
С писачите на сценарии. Бах
Приготвил е в джоба специално квартетче за яка четворка. Данте размята
Кльощавия задник.

В календара денят още не е отбелязан.
Всички месеци, всички дни
Са още свободни. Един от дните
Ще бъде задраскан.

Ако теб те караха с каляска
А аз носех носия на селянин
И ние се срещнехме така на улицата някой ден
Ти би слезнал и би се поклонил.
И ако ти продаваше вода
А аз се разхождах, възседнал кон
И ние се срещнехме така на улицата някой ден
Аз бих слезнал от коня пред теб.