Обзе ме треската
На строенето на градове и на петрола
Мислите ми бяха прерии
И влакове за Илинойс.
Пшеницата от Дакота ме накара да забравя
Баща си и майка си и един мъж от Манхатън
И заедно с мен
Много от Илинойс
Това ми докарва заплатата.
Около 1924
Ужас как зъба на времето бавно гложди
При все че два пъти се избръснах
Закърпих си чорапите, снимах се гол
И във всички магазини за екзотични плодове питах за карти за игра
Тия вестници, може да си докараш декубитус
А живота е толкова кратък и
На харизан кон
Не му гледаш
Зъбите
Еми може да се махнеш, ако не те устройва
Но вечер ще ме видите пак зад червените ми кепенци
Да си гризя големите пръсти на краката, превит от скука
И ще ме чуете да крещя като болен добитък
Ехо, Вие
Овесете ми на шията едно курве
Около 1923
Преди към гроба гола да потегли
Любимия й секвестира и леглото
И плюе без да каже дума във окото
За курвата причастие последно.
И глас изсред домовете оттекна:
Щом изхрачиш гадостта си, Бог изхрачва теб.
Да бъдат смазани от домовете си не искат
Но към камък да посегнат не им стиска.
Около 1923
*Всички (часове) нараняват, последният – убива (лат.) (прев. Пепа Лунгарова).
О, мила мрачна страна, ти
Си обнищяла
Чепато трагичен дъб, какво печелиш
От поробването на мъжа, който те сече?
Дълбоки диви реки, каква ви е
Заплатата? Чия собственост сте? Чие предприятие
Задвижвате вие?
Светли буки, през колко
Потни длани ще минете преди
Да станете на топлина, скъпо платена?
Около 1923
Една сутрин, дъжд валеше из ведро
В заден двор, дъждът валеше сив
Седем мъже със седем пушки
Една жена надвиха.
Не може ли устата й да се запуши
Що все за тва говори тя
Има ракия, има и хорали
Що е тва досадно дуднене
1923
Не е като да съм нямал винаги най-добрите намерения
Може би само с пушенето съм попрекалявал
Или може би, когато стана прекалено късно, не се трогнах
И Мюлерайзерт винаги ми викаше остави това лочене на кафе негърска пот
Но винаги си държах на принципа човек може да изкара късмет, само да не се отказва
И един хубав ден наистина написах истинска драма
Едва забелязах нещо, така просто я изкарах като песъчинка от бъбрека
Толкова трябваше да изтърпя покрай принципите
Всичко при мен почна с принципите
Както пушенето, така и ракиджоса
В началото исках да поддържам чиста устата си, но само се изпуснах
И Орге веднага отсече тва вече няма оправия
По-добре веднага да се гръмнеш в главата
Отколкото дълго да се мъчиш, нещо от рода на тиа утешителни лафчета
А сега пиша почти всяка седмица по парче
Има вкус като на сурови яйца в стъклена чаша
Знам, едно не е нито едно
Но си мисля, че има нещо общо с орловия ми нос
А при това положение нямаш полезен ход, тва отдавна е доказано
И аз бях роден за нещо по-висше
Орге веднъж се изпусна
В теб имаше мат’риал за тигър
Но спокойно забравѝ всяка надежда
Около 1922
Аз имам нужда просто от редовен секс
Сичко друго е въздух под налягане
Бачкам като кон, да знаете
Моралната зрелост не е за мен.
Вика ми лекаря, иначе да му мисля за яйчниците
И без друго съм все по-жълта с всеки ден
Аз ги виждам нещата другояче
По-добре да говорим за пръч, отколкото за мен.
Около 1922
1
Тази светлина от двора млечностъкленееща
Още му мие лицето. То вече е бледо.
Мястото мирише на потта на посетителите
Паяци хладно плуват из помещението.
2
Какво усещаш, Мария, щом го съзреш?
Олюлява се, затваря кепенците – сляп ли е?
Разкопчава дюкяна на черния панталон, чете
Стар вестник. Парфюмът е абсент.
3
Под прозореца в светлината на лампа изсъхнало дърво
Бледнее пред очите шрифта на вестника
Присвиват се очичките, скланя се лицето
Угасвай, светлина! Изтлявай: ТОЙ обича СЕБЕ СИ.
4
Дървото сухо под прозореца гримасничи, трепери лудо.
Дъждът се продънва в студения мрак.
Олюлява се на излизане призрак оттука
С белтък по панталона – нарцисът!
1922
Аз ви завещавам синьото и
Неръкотворно небе
Аз – крясъка на хорските пазари
Сутрин
Аз – сините плодове
Аз – сладострастните тела
Аз – едно човешко лице
Аз – коне под снега!
Аз – вятър!
Аз – вода!
Аз – земя!
1922
Ела, момиче, нека те натъпча
За здравето това добре е
Циците ще ти набъбнат
Балон ще е глътнал корема.
1921
vs. archives 