vs. archives

Внимателно претеглям
Плана си, той е
Достатъчно мащабен, той е
Неосъществим.

Около 1931

Пролетариат наш, който си в мината, да се свети твоята безименност, да дойде твоето царство, да бъде твоята воля както в Русия, така и в Германия! Насъщният ти членски внос дай ни днес и прости нам образованието ни, както и ние прощаваме, където е изработено нещо.

Около 1931

Аз съм неговият враг: само дето той
Не го знае.
Аз подяждам неговата супа. Аз
Не му помагам за неговата заплата. Аз
Живея в неговата стая, аз
Се обличам от него, аз живея
От него.
Скоро той ще ме познае, той
Ще ме отстрани. Той ще
Си тръгне

1931

Аз, който не обичам нищо повече
От неудовлетворението от подлежащото на промяна
Не мразя също нищо повече от
Това неудовлетворение от непроменливото.

1930

Не се отдавайте прекалено на плана
На съвършеното и не ми хвалете
Прекалено безапелационно
Вечерното небе, от което по-красиво няма –
Резервирайте за себе си непрестанно
На мига да противоречите.

1930

Изчакай ствола да стане дебел – и тогава го отсечи.
Направи го на хартия и я раздай
Сред хората, за да могат
Да пишат на нея и делата си
Да подредят. Колкото по-дебел стане стволът
Толкова повече хора ще получат хартия.
Когато наедрее достатъчно
Отсечи го.

1930

Не знам: наистина си правя живота ад.
Давам си зор с мъжете, проявявам разбиране
Избирам внимателно бельото си
Оставам трезва, когато ми се пие
Изпивам десет ракии, нищо че само при вида им ми прилошава
Изобщо не се съобразявам със себе си
Готова съм да се съблека гола-голеничка
И да се държа в ръце, когато откачам –
И тогава довтасва някоя и кръстосва крак върху крак
И получава каквото си поиска.

Работата е там, че очевидно не съм хай класа.
Имам енергията на Мусолини
И волята да се издигна на полски евреин
Сладка съм, казват, дори съм забавна
Но, както казах вече, аз съм само средна класа.

Около 1929

Аз няма да господствам
Нито ще говоря неистина
Нито ще действам без обмисляне
Нито ще слугувам на човек
Нито ще демонстрирам недоволство
Нито ще съм ненужен
Но направеното от мен
Нека бъде направено: да господствам
Но казаното от мен
Нека бъде казано: неистина
Но действията ми
Нека бъдат свършен факт: без обмисляне
Затова нека бъда забравен
Аз съм нищо.

1929

Не питай, камарад
Накъде води твоят път.
Твоят път води
Надолу.

Като стана на една година, камарад
Ти проходи
Ти тръгна –
Надолу.

Ти тръгна да се учиш
Ти тръгна на работа
Ти тръгна свеж
Ти тръгна с труд
Камарад, недей бърза прекалено
Ти вървиш надолу.

Ти си взимаш жена, камарад
Раждат ви се деца
Заедно вие поемате по пътя
Надолу.

Но в събота ти пътуваш с влака с другарите
Вие пеете, размахвате отпред знамето
Вие вървите под ударите на барабана
Надолу.

Ние марширувахме заедно, камарад
Ние демонстрирахме
Ние обсъждахме новото време
Ние се разотиваме.

Къде
Ще се срещнем?
Долу.

Защото и ти, камарад
Не вървиш винаги
Надолу.
Щом веднъж легнеш под земята
Вече няма да вървиш надолу.

1929

Ала и под нас има
Още низини
Под които отново изглежда
Има низини и също ние
Нещастните
Биваме наричани
Щастливци
От други.

1929