vs. archives

Митингите на режима
Са последвани като от сенки
От слуховете.
Управляващите крещят
Народът шепне.

1936

Небето над мен в незабравимата нощ
Бе достатъчно светло. Столът, на който седях
Бе достатъчно удобен. Разговорът
Бе достатъчно лек. Питието
Бе достатъчно силно. И достатъчно мека
Бе ръката ти, момиче, през
Незабравимата нощ.

1936

Като някой, който пристига с важно писмо пред гише
след края на работното време – гишето е вече затворено.
Като някой, който иска да предупреди града за наводнение
но той говори друг език – не го разбират.
Като просяк, който чука за пети път на врата, където вече
четири пъти са му давали – той е гладен за пети път.
Като някой, чиято кръв изтича от рана и той чака
лекаря – кръвта му продължава да тече.

Така пристигаме ние и съобщаваме, че срещу нас са извършени злодеяния.

Когато за първи път беше съобщено, че приятелите ни полека
биват избивани, се надигна крясък от ужас. Тогава бяха
избити стотина.
Когато обаче бяха избити хиляда и не се виждаше краят на клането, се възцари мълчание.

Когато злодеянието се случва като да завали дъжд, вече никой не вика спри.

Когато престъпленията се натрупват, те стават невидими.
Когато страданията стават непоносими, никой вече не чува крясъците.
Крясъците също валят като летен дъжд.

Около 1935

Но от понеделник става вторник
Вторник започва в понеделник.
От днес става утре и утре започва днес.
Няма граница.

Където минават пограничните стълбове, няма стена. Пограничните стълбове
Са там за местене.
Мълчащите при крясъците на изтезаваните
Сами ще крещят и няма да бъдат чути.

Около 1934

Понеже нашият брат кръвта си трябваше да пролее
Затова знамето ни е червено
Смърт на фашистите
Смърт на смъртта.

Около 1933/34

Ти загуби стойностен човек.
Че той си тръгна от теб, не е доказателство
Че не е стойностен. Признай си:
Ти загуби стойностен човек.

Ти загуби стойностен човек.
Той си тръгна от теб, защото служиш на нещо добро
И отиде при нещо нищожно. И все пак, признай си:
Ти загуби стойностен човек.

Около 1933/34

Класиците на комунизма
Съветваха работниците
Да превърнат
Борбата на нациите в
Борба на класите.

Около 1933

Тези, които могат да си тръгнат, трябва да си тръгнат.
Те не бива да бъдат молени да останат.
Трябва да останат само тези, които не могат да си тръгнат.

Как да задържаш този
Който може да си тръгне?
Намиращите се в беда
Не могат да задържат никого.

Но и в добри времена
Не бива да задържаш никого, който може да си тръгне.
Защото може да дойдат лоши времена.

С нас в борбата ще тръгнат само
Застрашените като нас
Каква ни е ползата, ако на другите
Им харесват лицата ни?

Нека им кажем: днес
Улицата, която отвежда от нас, е още свободна
Обръчът около нас още не е затворен.
Всеки може да напусне, който има другаде убежище
Който има приятел сред враговете
Този може още да си тръгне.

За да останем накрая сами, само хора
Които не могат да си тръгнат.

Около 1933

Какво чакате?
Глухонемите да говорят с вас
И ненаситните
Да ви отстъпят нещо!
Вълците ще ви хранят, вместо да ви разкъсат!
Поради дружелюбност
Ще ви поканят тигрите
Да им извадите зъбите!
Това чакате вие!

1933

Никога не е несправедливо неизбежното
Не е несправедливо, когато не даваш това, което нямаш
Или когато няма никой, притежаващ нещо, тогава не претърпява не получаващия нещо
Никаква несправедливост!

1933