Като вдигна поглед от изучаването на световната история
Виждам пристигналите сметки за мляко
И ви моля да купувате не само оръдия, но и моите изображения.
По-добре да държите сметка още отсега за страшния съд!
Anno domini* 1940
*Лето Господне (лат.) (бел. ред.).
Поради неблагосклонността на времето
И поради придържането към идеали
Попаднах с изкуството си на тясно и съм принуден да моля
Да плащате не само на данъчните, а и на мен.
Anno Domini 1940*
*Лето Господне (лат.) (б. пр.).
1940
Със страх
Очакват народите пролетта.
Заливите се освобождават от леда. Кога
Ще навлязат в тях бойните кораби?
Зимните виелици си
Отиват. Кога
Ще се появят железните грабливи птици?
1940
За да се измъкнеш, ти трябва щастие.
Без щастие
Не можеш да се спасиш от студа
От глада или дори от хората.
Щастието е помощ.
Щастието ми работеше здравата. Затова
Още съм на този свят.
Но като гледам в бъдещето, разбирам с ужас
От колко щастие още се нуждая.
Щастието е помощ.
Силен е този, на когото му работи щастието.
Добрият борец и мъдрият учител
Е имащият щастие.
Щастието е помощ.
Около 1939
Чух, че мизерстващите са утрешните господари
Това било естественото. Стигал един поглед
За да се увериш в това. Аз
Не го виждам.
1939
Чувам, че искаш
Отново да вземеш остро завоя на същото място
Където вече веднъж си го взел. Там
Настилката беше твърда.
Не го прави! Помисли
Че при първото взимане на завоя
Са се образували коловози. Сега
Твоята кола ще заседне там.
1939
Европа е крепостта на Хитлер
Казва Гьобелс на всяко дете
Но къде се е видяла крепост
Където враговете стоят не само вън
Но и вътре?
1939
1
Моят учител
Големият, дружелюбният
Е разстрелян, осъден на смърт от народен съд.
Като шпионин. Името му е прокълнато.
Книгите му са унищожени. Разговорът за него
Е подозрителен и замлъква.
А ако е невинен?
2
Синовете на народа са го признали за виновен.
Колхозите и фабриките на работниците
Най-героичните институции на света
Са видели в него враг.
Никой глас не се е чул в негова защита.
А ако е невинен?
3
Народът има много врагове.
На най-високите постове
Седят врагове. В най-полезните лаборатории
Седят врагове. Те строят
Канали и диги за благото на цели континенти – и каналите
Се затлачват, дигите
Рухват. Ръководителят трябва да бъде разстрелян.
А ако е невинен?
4
Врагът се движи преоблечен.
Ниско нахлупва работническия каскет. Неговите приятели
Го познават като усърден работник. Неговата жена
Показва дупките в подметките
Протрити в служба на народа.
Но той все пак е враг. Беше ли моят учител враг?
А ако е невинен?
5
Да се говори за враговете, които може би заседават в народния съд
Е опасно, защото съдилищата се нуждаят от уважение.
Да изискваш документи, в които черно на бяло да видиш доказателства за вината
Е безсмислено, такива документи не са необходими.
Престъпниците държат в ръцете си доказателства за невинността си.
Невинните често са лишени от доказателства.
Нима мълчанието е най-доброто?
А ако е невинен?
6
Построеното от пет хиляди може да се разруши от един.
Измежду педесет, осъдени на смърт
Един може да е невинен.
А ако е невинен?
7
А ако е невинен
Как да отиде на смърт?
1939
Да, знам: само щастливият
Е обичан. Гласът му
Е приятен за слушане. Лицето му е красиво.
Закърнялото дърво в двора
Свидетелства за лошата почва, но
Минувачите подмятат, че е сакато
Все пак с право.
Зелените лодки и веселите платна в морето
Не ги забелязвам. От всичко
Виждам само грамадната рибарска мрежа.
Защо говоря само за това
Че четиресетгодишната надничарка минава прегърбена?
Гърдите на момичетата
Са топли както винаги.
В песента ми появата на рима
Би ми се сторила почти проява на наглост.
В мен спорят
Възхищението от разцъфналото ябълково дърво
И ужасът от речите на Бояджията*.
Но само второто
Ме кара да седна на писалището.
1939
*Прякор на Хитлер (б. пр.)
За четвърти път ми съобщаваш
Че си изгорила зад себе си всички мостове
Унищожила си всички писма, оттеглила всички твърдения
Потопила се в шемета на новото и
Този път окончателно.
Бих предпочел да чуя от теб, че си
По следите на новото, но ти трябва време
В добро настроение си и се радваш
На новите си познанства.
Защото иначе пак ще те видя
Да строиш нови мостове, да събираш писма и да излизаш с твърдения –
Умората на старото и отново неокончателно.
Около 1938
vs. archives 