vs. archives

Вълка дошъл при кокошката
И  й рекъл: трябва да се опознаем
Да са опознаеме, да са оцениме.
На кокошката й се сторило добре тва
Кокошката се сбрала с вълка –
Затва е перушината в полето.
О, о, човече.

Светлината дошла при олиото
И му рекла: трябва да се опознаем
Да са опознаеме, да са оцениме.
На олиото му се сторило добре тва
Олиото се сбрало със светлината –
Затва небето е червено.

Господаря дошъл при момата
И й рекъл: трябва да се опознаем
Да са опознаеме, да са оцениме.
На момата й се сторило добре тва
Момата се сбрала с господаря –
Затва сукмана е толкова тесен.
О, о, човече.

1940

Това, което аз познавах още отпреди
Бучене на вода или: на някаква гора
Иззад прозореца, но скоро съм заспал
Лежах отсъстващ дълго в нейните коси

Затуй не знам, цял от нощта разбит, за нея друго
Само нещичко от нейното коляно, от шията ѝ малко
В черната коса мирис на соли за вана
И това дето по-рано за нея се бе разчуло

Казват ми, че бързо се забравяло лицето ѝ
Защото през него нещо прозира
Празно като неизписан лист хартия

Но, казваха, тенът ѝ не бил светъл
Тя самата знае най-добре, че ще я забравят
Ако прочете това, тя няма да познае тя ли е.

1925

Някога бях извитите рога
На дива коза, катереща се
По високи чукари и рунтавото ми чело
Често бе увенчавано със зелен листак.
Сега един изкусен майстор на лъкове
Ме измайстори красиво за Никомах
Вещо ме изглади и ме опна с тетива
От волско черво, безупречно здраво.

1940

Ти, копие от ясен, тук ти остани
Ти, мъжеубиецо, защото нивга веч не искам
От острието ти желязно долу
Да видя как ужасно капе кръвта на враговете.
Тук, на Атина във дома, изпълнен с блясък
Във храма й висососъграден ти остани, лежейки
И свидетелствай за победите и мъжка добродетел
На Ехократидон от Крит.

1940

Ето извитият лък и колчанът
Изпратили толкоз стрели смъртоносни
Те са тук окачени, о Фебе, за теб
Дар посветен, дар от Промахий.
Стрелите обаче не може на теб да дари
Понеже те, ужасът кървав на бойната гмеж
В сърцата на мнозина човеци стърчат
Гостоприемен дар и смъртна болка.

1940

Мен, произхождащ от селяни
Ме отблъсква да виждам
Как се хвърля хлябът.
Разбирате сега
Как мразя войната им!

1940

Това е годината, за която ще се говори
Това е годината, за която ще се мълчи.

Старите виждат младите да умират.
Неразумните виждат мъдрите да умират.

Земята не носи повече, а поглъща.
Небето не пуска дъжд, а само желязо.

1940

На чаша вино
Финландската ни приятелка ни разказа
Как войната опустошила черешовата й градина.
Виното, което пием, казва, е оттам.
Пресушихме чашите си
Поменавайки разстреляната черешова градина
И разума.

1940

Сега сме бежанци във
Финландия.

Малката ми дъщеря
Се връща вечер ядосана вкъщи, с нея
Не иска да играе никое дете. Тя е немкиня и произхожда
От разбойнически народ!

Когато разменям думи на висок глас в трамвая
Ми правят забележка. Тук недолюбват
Думи на висок глас, произнесени от някой
Произхождащ от разбойнически народ.

Когато припомням на малката си дъщеря
Че немците са разбойнически народ
Тя се радва с мен, че не ги обичат
И заедно се смеем.

1940

Нощ и ден, без почивка
Ги виждаш да правят нещо срещу човечеството.
Но кой е склонен
Да направи нещо за изкуството, за това изображение например?

Anno Domini* 1940

*Лето Господне (лат.) (бел. пр.).