vs. archives

Ние сме с тебе в часа, когато разбираш
Че ти си петото колело
И надеждата те напуска.
Ние обаче
Още не сме го разбрали.

Забелязваме
Че говориш по-припряно
Търсиш дума, с която
Да можеш да си тръгнеш
Защото държиш
Да не привличаш внимание.

Насред изречението се изправяш
Казваш троснато, че искаш да си ходиш
Викаме ти: остани! – и проумяваме
Че ти си петото колело.
Ти обаче пак сядаш.

И така оставаш да седиш с нас в часа
Когато включваме, че ти си петото колело.
Ти обаче
Вече не си даваш сметка.

Нека ти го кажем: ти си
Петото колело
Не си мисли, че аз, дето ти казвам това
Съм мошеник
Не посягай за брадва, а посегни
Към чаша вода.

Знам, ти вече не слушаш
Но
Не казвай на висок глас, че света е калпав
Кажи го тихо.

Защото не четирите са в повече
А петото колело
И света не е калпав
А просто
Фул.

(Вече си чувал да казват това.)

„По-полека неправдата преследвайте. Скоро тя
От само себе си от студ ще пукне, студено е бая.
Предвид вземете мрака и студа голям
В таз долина, отекваща от плач.“

Вие, господа, които учите как може
С живот почтен да се избегне злодеяние и грях
Най-първо дайте ни кльопачка
После говорете – с тва се почва.
Вие, обичащи търбуха си и нашата почтеност
Едно да знаете веднъж завинаги:
Както и да сучете и да го увъртате
Първо е кльопачката – после е моралът.
Първо трябва и за бедните да има
От големия самун филия.

Кажете: от какво човек живее? Като ежечасно
Тормози, ризата съблича, напада, души, изяжда друг човек.
Единствено от туй жевей човек, че той забравя
Човешкото във себе си изцяло.

Вие, господа, недейте друго само си въобразява –
Човек живее от едното само злодеяние.

Учите ни вие кога жената може
Поли да вдига и очите да забелва?
Най-първо дайте ни кльопачка
После говорете – с тва се почва!
Вие, дето тъй държите на свена ни и вашто удоволствие
Едно да знаете веднъж завинаги:
Както и да сучете и да го увъртате
Първо е кльопачката – после е моралът.
Първо трябва и за бедните да има
От големия самун филия.

Кажете: от какво човек живее? Като ежечасно
Тормози, ризата съблича, напада, души, изяжда друг човек.
Единствено от туй жевей човек, че той забравя
Човешкото във себе си изцяло.

Ах, господа, недейте друго само си въобразява –
Човек живее от едното само злодеяние.

Жените, дето скута крият
От всеки поглед като развалена риба
Показват си лицето голо нищо те на маса
За господарите си публично да се лигавят.

Те дават бързо тялото на този, дето
Небрежно със ръката груба за гърдите хваща
Очи затварят те, опират гръб в стената и не гледат
Докато треперят, кой ги обладава.

Колко по-различна е онази, дето леко начервена
С око безмълвно маха от прозореца
На минувача, ако ще и куче да е той

Колко непознато бе лицето й!
И колко мила беше тази, за която пиша
Че сигурно умряла е – не носи вече грим.

Докато пада мрак, чете все още вестника
Но вече е по нощница във този час. Със сигурност
Скоро ще застане той пред мивката
Ще съзерцава дали всичко вече е изтекло.

Оттам глава изважда после, подсушава след внимателна
Проверка лицето си със неомърлян край на кърпата
Премигващ после се отправя към календара стенен, чехли тътрещ
И с ококорени очи откъсва листа на деня.

Натъпква с палец тлъст лула тютюн
Захапва стръвно с жълти челюсти лулата
С отсъстващ поглед в нощното гърне той пуска струя

В шкафа го затваря и лулата пали
Тогава забелязва изведнъж, че вече всичко тъне в мрак
Завира се в леглото бързо, вади хуя.

Поклаща тя на ясли тежко виме
И похапва. Виж как подхваща тънка сламка!
Подава се за кратко от устата й
Грижливо я преживя, за да не изпусне нищо.

Дебело тялото, окото тъжно, остаряло
Привикнала на зло, преживя колебливо
От години с вежди вдигнати –
Не се учудва, като я прекъсне някой.

И докато тя сеното си набавя
Млекото й извличат. Тя търпи безмълвно
Да дърпа вимето ръката му –

Познава тя ръката. Дори не се обръща
Не иска и да знае кво се с нея върши
Използва вечерното настроение – и сере.

1
Хвалете нощта и мрака, които ви обгръщат!
Елата на тълпи
Погледнете нагоре в небето:
Денят ви вече изтече.

2
Хвалете тревата и животните, които живеят и умират до вас!
Вгледайте се, като вас
Живее трева и животно
И с вас трябва да умре.

3
Хвалете дървото, което израства от леш с ликуване към небето!
Хвалете лешта
Хвалете дървото, което я яде
Но хвалете и небето.

4
Хвалете от все сърце лошата памет на небето!
И че не знае името, нито лицето ви
Никой не знае, че още сте на този свят.

5
Хвалете студа, мрака и погибелта!
Вгледайте се в нещата:
Нищо не зависи от вас
И можете спокойно да умрете.

1
В бледо лято, когато горе ветровете
Свистят в листака само на големите дървета
В реки или пък езера бъди полегнал
Като водорасло, под което щука дебне.
Водата прави леко тялото. Ръката
Леко пада от водата право във небето
В забрава лек ветрец поклаща я –
Ръката взел за клон кафяв навярно.

2
С голяма тишина по пладне небето ни дарява.
Очи затваряме, щом дойдат лястовици.
Калта е топла. Щом хладните мехури появят се
Знаем: през нас преплувала е риба.
Тялото, бедрата, тихата ръка
Тихо си лежим в едно с водата
И само щом ни прекосяват хладни риби
Усещам: над езерото слънце грее.

3
Когато вечер от дългото лежане
Мързелът нараства, във всеки член потръпва
Трябва всичко, напълно безогледно, с плясък
Да захвърлиш в сините реки повличащи.
Най-добре така е да устискаш чак до вечерта.
Защото бледото акулово небе тогава
Пада зло и алчно над река и храсталаци
И всичко живо прави квот му дойде.

4
Естественото е да се лежи по гръб
Това е обичайното. И да се оставиш на течението.
Не, не бива да се плува, остави се
Все едно чакъл си, от реката влачен.
Да съзерцаваме небето, да се правим
Все едно жена ни носи – то си е така.
Без никаква припряност, както дядо Боже прави
Когато вечер плава във реките си.

1
Когато вечер от водите си излезете –
Трябва да сте голи, нека кожата е мека –
Качете се тогава на големите дървета
При лек ветрец. Нека и небето да е бледо.
Изберете си дърво голямо, дето вечер
Черно, бавно то върха си клати!
И чакайте нощта да падне във листака му
Челото споходено от прилепи и тежък сън да е!

2
Листата малки, твърди в гъсталака
Да дращят и се врязват в гърбовете ви
Когато през клонака пътя си проправяте
Така нагоре, леко пъшкайки, се катерете.
Как хубаво е на дървото да се клатиш!
Но нека не участват в люшкането коленете!
Нека за дървото вие неговият връх сте –
От сто години вечер клати то върха си.

Снощи видях голямата Вещица. Тя седеше в танк пред орган и свиреше Бах. И танкът напредваше срещу мен
И лицето й бе одухотворено от дълбоки видения, и тя не знаеше нищо за града Аушвиц.
Бюстът й стърчеше, натъпкан с пачки, дарени от височайшите й покровители, и се поклащаше.
На ръка разстояние стоеше чаша с крокодилски сълзи: изтъргувани на черния пазар, от време на време тя пръскаше няколко капки върху деколтето си.

1948