vs. archives

Той криеше в очите нежно и красиво
Многоетажна ругатня.
От разнищения му илик висеше карамфил
Цинично, с мирис на тлен, нежен и бял.

По-високо от високо чело
Бяха златните му коси
Но не дефлорираше курвенце той
Под 15 години.

Щом нещо ставаше, той ставаше направо –
Той имаше синя кръв.
Пред всяко красиво дърво сваляше
Ниско шапка, крайно опърпана.

Носеше винаги фини сиви
Ръкавици, еба си колко елегантно –
Само на животни и жени
Подаваше гола ръката.

Около 1918

Има ли нещо
Което можеш да имаш с пари
Вземи парите
Минава ли някой и има пари
Прасни го по главата
И вземи му парите
Ти можеш.

Искаш ли да живееш в къща?
Влез в някоя къща
Легни в някое легло
Когато жената влезе
Подслони я.
Когато покривът се продъни, тръгни си.
Ти можеш.

Има ли мисъл
Която не знаеш
Мисли мисълта
Струва ли ти пари
Иска ли ти дома –
Мисли я, мисли я.
Ти можеш.

В интерес на реда
За доброто на държавата
За бъдещето на човечеството
За твоето собствено добруване
Ти можеш.

Лесно беше да го получа.
Още втората вечер стана.
Очаквах да е третата (и знаех
Че е рисковано)
А той вика: солите за вана са
Не косата ти!
Но беше лесно да го получа
Този мъж.

Това продължи цял месец веднага след прегръдката.
Всеки трети ден зачезвах.
Никога не пишех.
Ама запазѝ сняг в тенджера!
Става мръсен от само себе си.
И повече правех дори, отколкото можех
Когато вече беше приключило.

Изхвърлих навлеците
Които спяха при него, все едно е в реда на нещата
Правех нещата със смях и през сълзи.
Аз отворих крана на газта
Пет минути преди да се върне, аз
Теглих заем на негово име –
Нищо не помогна.

Но една нощ заспах
И една сутрин станах
Измих се от главата до петите
Хапнах и си казах:
С това приключих.

Истината е
Че спах още два пъти с него
Но, Господ и майка са ми свидетели –
Това не значеше нищо.
Както отминава всичко, така отмина
И това.

Защо ям хляб, който е прекалено скъп?
Не е ли прекалено скъпо зърното в Илинойс?
Кой с кого се е разбрал
Тракторите да не се притежават
От човека в Иркутск
А от ръждата?
Грешно ли е, че ям?

Четири подкани към един мъж от различни страни и по различно време

Тук имаш подслон
Тук има място за твоите вещи
Размести мебелите по свой вкус
Кажи от какво имаш нужда
Ето ключът
Остани тук.

Тук има стая за всеки от нас
И за теб със собствено легло
Можеш да помагаш на двора
Имаш собствена чиния
Остани при нас.

Тук е мястото ти за спане
Леглото е още чисто ново
Само един човек е спал в него.
Ако си чистофайник
Изплакни калаената си лъжица в оня бидон
Ще стане като нова
Спокойно можеш да останеш при нас.

Ей го стайчето
Побързай или ако искаш остани
За една нощ при мен, но това струва допълнително.
Няма да ти досаждам.
Не съм болна впрочем.
Тук си на добро място, не по-лошо от всяко друго.
Можеш значи да останеш тук.

Оставете всяка мечта, че с вас
Ще направят изключение.
Казаното ви от майките
Няма обвързваща сила.

Оставете договора си в джоба
Тук той не се спазва.

Оставете всяка надежда
Че сте предназначени да станете президенти.
Заловете се обаче здраво за работа –
Така няма да стане, трябва определено да се стегнете
За да ви търпят в кухнята.

Още не сте научили азбуката.
Азбуката гласи:
Ще ви видят сметката.

Само не мислете кво да кажете –
Никой не ви пита.
Местата за ядящи са заети
Тук има нужда само от кайма.

Но това не бива да ви обезкуражава!

Той слезе надолу по улицата с килната назад шапка!
Той погледна всеки мъж в очите и кимна
Той се спря пред всяка витрина
(А всички знаят, че той е изгубен!)

Трябваше да го изслушат, докато приказва, че предстояло още
Да размени с врага си недвусмислени думи
Тонът на хазяина му не му допадал
Улицата била зле пометена
(Приятелите му вече са го отписали!)

Той иска обаче тепърва да построи къща
Той иска обаче тепърва да премисли всички решения
Той иска обаче тепърва да не си прави прибързани изводи
(Ах, той вече е изгубен, та зад него вече не стои нищо!)

(Чух това вече хората да приказват.)

Когато говоря с теб
Студено и общо
С най-сухите думи
Без да те поглеждам
(Аз явно не те разбирам
В твоята особеност и затруднения)

Говоря така само
Както самата действителност
(Трезвата, неподкупна спрямо твоята особеност
Дошло й е до гуша от твоите затруднения)
Която ти явно не разбираш.

Аз съм боклук. От себе си
Не мога да изисквам нищо, освен
Слабост, предателство, изпадналост
Но един ден забелязвам:
Става по-добре. Вятърът
Изпълва платното ми. Времето ми е дошло, мога
Да стана нещо по-добро от боклук –
Почнах начаса.

Щото бях боклук, забелязвах
Когато съм пияна, лягам
Просто по гръб и не знам
Кой го върши върху мен. Вече не пия –
Престанах незабавно.

За жалост трябваше
Просто, за да се държа над водата, да правя
Много неща, които ми вредяха. Поглъщах
Отрови, които биха гътнали четири катъра, но само
Така можех
Да остана жива. Така
Известно време шмърках, докато заприличах
На чаршаф без кости
Тогава обаче се видях в огледалото –
И веднага престанах.

Опитаха се разбира се са ми лепнат
Сифилис, ама не им
Се получи. Само да ме отровят
Успяха с арсен – ходех
Със заврени тръбички, от които
Изтичаше гной ден и нощ. Кой
Би си помислил, че такава една
Някога пак ще подлудява мъжете? –
Веднага се заех отново с това.

Не съм се събирала с мъж, който да не
Направи нещо за мен, и с всеки
Дето ми трябваше. Вече съм
Почти безчувствена, почти не се подмокрям
Но
Чувствам нещо отново, нещата вървя ту нагоре, ту и надолу, но
Като цяло повече нагоре.

Все още забелязвам, че викам на врага си
Стара свиньо и забелязвам, че е враг по това, че
Мъж я заглежда.
Но за има няма година
Отвикнах да правя това –
Вече почнах да работя по въпроса.

Аз съм боклук. Но всичко трябва
Да ми се подрежда идеално, аз
Изплувам, аз съм
Незаобиколима, човек на бъдещето
Скоро вече няма да съм боклук, а
Твърдият хоросан, от който
Се съзиждат градовете.

(Това да казва чух една жена).

Ние не искаме да си ходим от дома ти
Ние не искаме да бутаме печката
Ние искаме да сложим тенджерата на печката.
Дома, печката, тенджерата могат да останат –
Ти трябва да изчезнеш като дим в небето
Който никой не задържа.

Ако искаш да се присламчиш към нас, ние се махаме
Ако жена ти плаче, ще нахлупим ниско каскетите си
Но ако дойдат да те приберат, ние ще те посочиме с пръст
И ще кажем: сигурно е тоа.

Ние не знаем какво иде и нямаме нищо по-добро впредвид.
Но теб вече не те щем.
Докато още кибичиш тук
Нека дръпнем пердетата, да не идва утрото.

Градовете може да се променят
Но ти не бива да се променяш.
На камъните искаме да говорим
Но теб искаме да убием
Ти не трябва да живееш.
В квито и лъжи да трябва да вярваме –
Тебе трябва да те няма.

(Така говориме с наште бащи.)