vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Bertolt Brecht

Бертолт Брехт „Възхвала на революционера“

 

Мнозина са в повече
Когато си тръгнат, става по-добре.
Но тръгне ли си той, липсва.

Той организира борбата си
За гроша на заплатата, за водата на чая
И за властта в държавата.
Той пита собствеността:
Откъде идваш?
Той пита възгледите:
На кого сте изгодни?

Навсякъде, където се мълчи
Там той ще говори
И където господства подтисничество и се говори за съдба
Той ще назове имената.

Където той седне на масата
Сяда на масата недоволството
Храната става лоша
И стаята е разпозната като тясна.

Където го натирват, там
Отива размирицата и откъдето е прогонен
Там остава все пак безпокойството.

1933

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Вместо-да-песен“

 

„Вместо да, вместо да
Останат у дома и в топлия креват
Имат нужда от купон, имат нужда от купон
Сякаш за тях има специална промоция.

„Това е луната над Сохо
Това е проклетия „Чувстваш ли сърцето ми да бие“-текст
Това е „Където идеш ти, отивам и аз, Джони!“
Когато любовта и луната растат.“

„Вместо да, вместо да
Направят нещо със смисъл и цел
Купонясват те, купонясват те
И после естествено пукват в калта.“
„Каква е ползата тогава от луната над Сохо?

Къде е тогава проклетия „Чувстваш ли сърцето ми да бие“-текст?
Къде е тогава „Където идеш ти, отивам и аз, Джони“?
Когато любовта приключи и пукваш самотен!“

1928

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „В мрачни времена“

 

В мрачни времена
Ще се пеят ли още песни?
Ще се пеят още песни
За мрачните времена.

1938

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Бояджията* говори за идните велики времена“

Бояджията говори за идните велики времена
Горите растат още.
Полята раждат още.
Градовете  не са изравнени със земята още.
Хората дишат още.

*Бояджията – прякор на Хитлер (б. пр.).

1938

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Възхвала на комунизма“

 

Той е разумен, всеки го разбира. Той е лесен.
Нали не си експлоататор, ти можеш да го схванеш.
Той е добър за теб, информирай се за него.
Глупаците го наричат глупав, нечистоплътните го наричат нечистоплътен.
Той е срещу нечистоплътнотта и глупостта.
Експлоататорите го наричат престъпление
Но ние знаем:
Той е краят на техните престъпления.
Той не е лудост, а
Краят на лудостта.
Той не е загадка
А разрешение.
Той е най-простото
Което е трудно да се направи.

1933

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Съобщение“

 

За другар, попаднал в ръцете на хитлеристите, нашите съобщават:

Видели го в затвора.
Той изглежда изпълнен с кураж и още има
Напълно черни коси.

1933

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Утринен хорал за всеки“

 

Пробуждай се, прогнил християнино!
С греховния животец се захващай
Що за мошеник ти си покажи
Ще си получиш своето от Господа.

Брата си продай, мизернико!
Съпругата – в канавката, нищожна твар!
Господа за теб е въздух под налягане?
Ще видиш на съда Му Страшен!

1928

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Горчива любовна песен“

 

Както да стоят сега нещата
Беше време – много я обичах
Зная затова: някога
Сигурно била е тъй красива.

Не зная аз обаче вече как изглеждаше –
Един-единствен ден е заличил това, което седем месеца сия

1918

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Срещу съблазняването“

 

1
Не се оставяйте да ви съблазняват!
Няма връщане назад.
На вратата вече е денят
Вече усещате нощния вятър –
Няма да има вече зазоряване.

2
Не се оставяйте да ви мамят!
Животът е твърде малко.
Пийте на големи глътки!
Няма да ви е достатъчно
Когато се наложи да го изоставите!

3
Не се оставяйте да ви утешават!
Няма чак толкова много време!
Оставете тлението на спасените!
По-голямо от живота няма –
И не ви чака вече с открити обятия.

4
Не се оставяйте да ви съблазняват!
Да робувате и да ви изтощават!
Какво остава още да ви плаши?
Умирате с всички твари
И след това няма нищо.

1925

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „За удавилото се момиче“

 

1
Когато тя удави се и плуваше надолу
От малките реки в големите
Опалът на небето изглеждаше тъй чуден
Сякаш трябваше да умилостиви трупа.

2
Водораслите и речните треви обрастнаха я цяла
И тя започваше да натежава
Плуваха рибите хладно покрай крака й
Животни и растения обременяваха последния й път.

3
Небето беше вечер тъмно като дим
Звездите нощем със светлина уравновесяваха.
Но сутрин беше ясно, за да има
И за нея още залези и зазорявания.

4
Когато тялото й се разложи във водата
Се случи тъй, че Бог (ужасно бавно) полека лека я забрави
Лицето първо, ръцете после, косата най-накрая.
Тогава стана мърша тя в реките с много друга мърша.

1925