vs. archives

Сутрешно трезво сбогуване, жена стои
Хладно между врата и панти, погледната хладно
Видях тогава аз: в косата кичур сив
Така и не можах да се реша да тръгна

Безмълвно хванах й гърдите, и щом попита
Защо тъй аз, нали съм нощен гост, след края на нощта
Не искам да си ходя, както се очаква
Погледнах без заобикалки и й казах

Бе само нощ, аз искам още малко да остана
Но ти използвай времето си, лошо е това
Че ти така стоиш между врата и панти

И хайде разговорът да приключва бързо
Забравихме съвсем, че ти увяхваш –
И секна ми гласа желанието

Около 1925

Не ми харесва, щом много време на жените трябва
Харесва ми онази дето ненаситна идва
И бързо се задоволява, с бързия си срам
Разделя се безспир тя между жажда и защита.

Актът из основа трябва нея да променя
До обезобразяване! Със смесени тела
Било то при мъжете или пък при жените
Главите тъй отдалечени сякаш са в страни различни.

Срам прекален мъжка плът да хване
Наслада прекалена изцяло да си го откаже
Жената да се оценява трябва по насладата й.

Прекалено хубаво е с чакането примиряване да няма
Прекалено ненаситно – до капка всичко да не взима
На нея разрешено й е да се самозабравя.

1925

1
При плитките, кафявозаблатени езера
Вече остарял, ме води дяволът надолу.
И ми показва той останките от трупове
Които ми лежат на съвестта.

2
Плуваха под много мътни небеса
Уморено и небрежно те към ада
Като плетеница водорасли, всички заедно
Искат те за моя сметка да са там.

3
Прогнилите им възпалени трупове даряваха ми
Навремето страстта, която сам разпалвах
На портокаловия ден с мен  се наслаждаваха
Избавиха се те от мрачна нощ.

4
Сито и удобно след хубавото хапване
От мързел вкараха ме в угризения на съвестта
Света направиха ми кочина, небето – мътно
Оставиха ми възпалено тяло те без вакханалия.

1919

Но веднъж се тя остави
И се сдоби с дете с галоши
Случаят брои се крайно рядък.

1919

Тази нощ и утре, и
Следващите години също
Погиват мнозина

Те трябва да свикнат с идеята
Моля да побързат
Трябва само да им се каже, че
Ще настъпи ново време, щом те
Се махнат, това ги утешава
Градовете са по-добри от тях
Това може би
Ще ги окуражи

Ние, тая утайка, ще
Престанем да съществуваме
Аз съм първият, който умира

Около 1925

Той ще разказва вицове последен
Последен ще си тръгне в последния момент
И щом на тръгване му кажа „Ти няма да остарееш“
Тогава ще го чуят да се смее за последен път.

Около1925

Германийо, ти руса, бледа
Лудооблачна с нежно чело!
Какво се случи в безмълвните ти небеса?
Сега си дупката за мърша на Европа.

Над тебе лешояди!
Зверове разкъсват хубавото тяло
Умиращите те омацват със лайната си
Мочата им
Полята ти намокря. Полята!

Колко нежни реките ти някога бяха!
Сега отровени от лилав анилин!
С голи зъби късат
Децата зърното от
Глад
Реколтата оттича се във
Вонящите води!

Германийо, ти руса, бледа
Ничия земя! Изпълнена
С блаженопочивши! Пълна с мъртъвци!
Никога вече, никога вече
Няма да бие твойто сърце, което прогнило
Е, което ти продаде
Осолено в чилийска сол
И в замяна
Знамена ти изтъргува!

О, страна на мърша, яма на грижи!
Срам души спомена
И в младежите, които ти
Не успя да развалиш
Пробужда се Америка!

1920

Тъмно вдън върбата
Вятърът бучи
Майка й я вика –
Тя бърза да го прави…

Облаци в небето
Бучащият вятър –
Щото вече е тъмно
Тя го прави сляпо.

Щото тревата е мокра
И студено е там –
На ствола на върба
Отдава се тя.

Когато младата луна увисва червена
В клонака, огъван от вятъра –
Надолу влече я вече реката:
Дева и дете.

1920

Септемврийски нощи – хубави за пушене
За пушенето трябва да е светло – това е догма
Може малко да се топнеш в езерото
И с неговата риза да се подсушиш

Многото вода излишна е
Хубавото е в листата сухи да подушиш
През септември хубаво е там да пушиш
Още през октомври нощем ръцете се объркват

С жените през октомври по-добре е
С охота лягат между труповете на листата
През октомври също е по-влажно
Но пушиш ли лула, всяко сравнение е малко

1919

* Прякор на младия Брехт (б. пр.).

Полунасън в бледото здрачаване
По тялото ти, през нощи някои – сънят.
Призрачни шосета под вечерни
Тъй студени небеса. Бледи ветрове. Врани
Крещящи за храна и нощем иде дъжд.
С ветрове и облаци, година след година
Размива се отново твоето лице, Горчивосладка
И под студени ветрове, потръпвайки, усещам
Леко тялото ти, така, полунасън и по здрачаване
С горчилка малко още в мозъка.

1919