vs. archives

Ти нямаше никакви
Аз имах една:
Обичах

1950

Ах, как виждах света някога, когато аз самият бях нов в него
Нов трябваше да бъде и той. О, радостно време на започването!
Бял листът и моливът очертава големия план!
Първата линия в нищото, дръзко възхождаща през нищото във всецялото!
Изкоп за основите – дълбок: строежът ще е висок.
Виждане на невидяното никога! Изпробване на новото!

Около 1949

Щом синият вятър на вечерта събужда Бог Отец, той вижда небето над себе си да избледнява и му се наслаждава. На часа слухът му е оживен от великия космически хорал, на който той се отдава:
Крясъкът на наводнени гори, които всеки момент ще се удавят
Скърцането на на стари кафяви дървени къщи, на които им идва в повече бремето на мебелите и хората
Сухата кашлица на изтощени ниви, чиято сила е ограбена
Гигантският шум в червата, с който последният мамут приключва суровия си и блажен земен живот.
Изпълнените с тревога молитви на майките на вели мъже
Ревът на глетчерите на белите Хималаи, които се забавляват в ледената си самота и мъката на Берт Брехт, на когото му е зле.
И същевременно: лудите песни на водите, избликващи в горите.
Нежното дишане на спящи хора, полюшвани от стари дюшемета.
Екстатичното шумолене на житните ниви, дълги молитвени воденици.
Големите слова на велики мъже
И чудните песни на Берт Брехт, на когото му е зле.

1920

1
Какво се очаква още от мен?
Аз наредих всички пасианси, изплюх всички вишновки
Натъпках всички книги в печката
Любих всички жени, докато не замирисаха като Левиатан.
Аз съм вече голям светец, ухото ми е вече толкова прогнило, че скоро ще се отчупи.
Тогава защо няма спокойствие? Защото хората продължават да стоят в двора като кофи за боклук – чакайки да хвърлиш нещо вътре?
Аз дадох да се разбере, че от мен не бива вече да се очаква Песен на Песните.
Насъсках полицията срещу купувачите.
Който и да е човекът, когото търсите – това не съм аз.

2
Аз съм най-практичният от всички мои братя –
И с моята глава се почва!
Моите братя бяха жестоки, аз съм най-жестокият –
И аз плача нощем!

3
Със скрижалите на закона са се строшили пороците.
Вече спиш със сестра си без истинска радост.
Убийството е прекалено уморително за мнозина
Писането на поезия – прекалено общо.
При несигурността на всички обстоятелства
Мнозина предпочитат да казват истината
Поради незапознатост с опасността.
Куртизанките стерилизират месо за през зимата
И дяволът вече не прибира най-добрите си хора.

1920

1
През юли измъквате от вировете моя глас. Във вените ми – коняк. Ръката ми е от плът.

2
Водата на вира щави кожата ми, твърд съм като пръчка от лешник, бих бил добър в леглото, приятелки мои!

3
В червеното слънце върху камъните аз любя китарите: това са черва от добитък, китарата пее животински, тя смлясква малки песни.

4
През юли имам връзка с небето, наричам го Ацурл, великолепен, виолетов, той ме обича. Това е любов между мъже.

5
То става бледо, когато изтезавам моя чревен добитък и подражавам на червения разврат на нивите и въздишките на кравите при съвкупление.

1920

1
Колко ужасяващо в нощта е изпъкналото лице на черната страна!

2
Над земята са облаците, те спадат към света. Над облаците е нищо.

3
Самотното дърво в каменното поле сигурно има чувството, че всичко е напразно.
То още не е виждало дърво. Няма дървета.

4
Винаги си мисля: не ни наблюдават.
Проказата на единствената звезда в нощта преди да залезе!

5
Топлият вятър, добър католик, полага усилия за установяване на връзки.

6
Аз се явявам много поединично. Аз нямам търпение.

7
Ние пътуваме с голяма скорост по посока на звезда в Млечния път. По лицето на земята е изписано голямо умиротворение. Сърцето ми бие прекалено бързо. Иначе всичко е наред.

1920

Винаги се издава, който говори за същност, независимо дали говори с радост
Или привидно отчаян, че той иска тази същност
Винаги да остане такава. И дори да се жалва – показва
Че той поне не знае средство за промяната на това, което е същност!

Около 1933

1
Добре, квит сте.
Това, което той ти даде – като го прие
Ти му се отплати. Сметката излиза. Но:
Каква работа прекъснахте като се разделихте сега?
Какво напускаш още, напускайки го?
При какво отиде като отиде при него?
Който идва от нищото
Не го питат защо, но
Защо отиде в нищото?

2
Само заради гласа ми ли си при мен? Моят брат
Има същия.
Ако те радват само моите думи за нещата, тогава
Може и да са други думи. Аз самият
Знам по-хубави.

Когато се изгуби лист хартия
На който си писал
Това не е страшно.
Може би ще го прочете някой
И ще се промени.
Лошо е само
Щом листът се разпадне.
Когато някой вземе съда
Който си напълнил
Това не е страшно.
Лошо е обаче
Ако няма дъно.

Около 1933

1
В плъзгащия се влак, между стъклото на прозорците насред зеленината седи едно меко индианско лице – това съм аз.

2
През цялото лято може да го видите във влаковете, в равнините, сред бърборещи жени и пушещи бледолики, реещ поглед над ливадите.

3
Аз не работя през лятото, само пътувам насам-натам и бродя из зеленината, но през септември лицето ми е вече пейзаж и тогава съм най-спокоен през цялата година.

4
От горите взимам със себе си мълчанието. От ливадите обаче движението нагоре и спокойствието от нивите, които растат под сърпа за ноемврийските нощи

5
в бара Черешово бренди.

1920

1
Кожата ми виси на парцали от тялото, изпосталяло като на скакалец, аз съм като негър в бяла риза, моята примамка за белите жени. Лежал съм в топли вирове като тояга от лешник, добър съм за леглото, казвам ви го.

2
Аз свиря на китара и миналото на струните се пробужда отново под големите ми ръце – това са черва от добитък, китарата пее животински, голямо животно е, което виси на тялото ми като кърлеж и благозвучно крещи, когато го душа. Към това припявам малки песни, които бера сутрин от дърветата.

4
Аз имам връзка с небето, наричам го Ацорл, великолепен, виолетов, той ме обича. Това е мъжка любов.

6
Аз обаче танцувам като негрите около медното слънце като изтезавам чревното животно и подражавам на крясъка на нивите и на въздишките на кравите при съвкупление.

7
Децата ми са бели като мляко, няма нужда никой да се страхува, те имат големи очи и ръце, те лочат мляко като млади агнета и крещят като лешояди, давам пълна гаранция!

1920