vs. archives

Често през нощта сънувам, че не мога
Вече да си изкарвам прехраната
От масите, които произвеждам, няма
Нужда никой в тази страна, продавачите на риба
Говорят китайски
Най-близките ми роднини
Ме гледат като чужд в лицето
Жената, с която спях седем години
Любезно ме поздравява на стълбището и
С усмивка
Отминава

Знам
Че последната стая вече е празна
Мебелите вече са изнесени
Матракът е разпран
Пердето съдрано
Накратко: всичко е готово да
Накара тъжното ми лице
Да пребледнее

Бельото, закачено да се суши в двора
Е моето бельо, добре го разпознавам
Като се вгледам по-отблизо, забелязвам
Наистина
Шевове и кръпки по него
Изглежда
Аз съм се изнесъл, някой друг
Живее сега тук и
Дори в
Моето бельо

Около 1926/27

1
Две неща подобават на мъжа:
Да пуши и
Да се бори с метафизиката.

2
Един мъж в една кръчма погледна в жълтото си вино и рече:
Когато още бях негър
Захапвах врага си за врата.
Където прането висеше на въжето
Свършваше светът.
По-късно
Прощавах често на врага си.
Тогава
Окайвах още проказата му.
Днес
Не откривам повод за подобно нещо.
Понякога вече дори ми връзват ръцете.
Тогава разбирам:
Че вие ми връзвате ръцете и
Че те са ми вързани, това е
Болест
Или
Две болести.
Ако ме заплюят
Ще гледам с интерес
И сигурно ще мисля:
Като вода е!
Дъждът е по-добър за кожата.
Смятате, че аз съм това? Грешите!
Защото аз
Много бих се радвал
Ако можехме да напраим нещо заедно.

3
След като видях
Че на хората толкова лесно може
Да им се повлияе с думи
Знам: не е
Възможно
Да ги засегнеш: прекалено бързо
Биват отвеяни, кой знае къде са
Оцветеният въздух
И все пак си мислех:
С дума
Би могло все пак най-лесно
Да бъдат засегнати.
Но отчетливото
Умира бързо като кон
Който спира насред надбягвания –
Стъпкват го.

Около 1920/21

За какво иде реч?
Че истината е победима.
Къде трябва да се говори?
В разпуснати бардаци, където се пласира дрога.

За кого трябва да се говори?
За потисниците на истината.
Кой плаща театралните костюми?
Мутрата ги плаща.
Кои са съучастниците? Кой води играта?
Нуждаещите се от работно място са съучастниците.
На какво се надяваме?
Да се прокрадне истината.

1946

(По египетска селска песен от 1400 г. пр. Хр.)

О, велики Воле, божествени Влекачо на плуга
Снизходи да ореш! Не оплитай
Моля  те приятелски, браздите! Ти
Вървиш отпред, Водачо, дий!
Ние стояхме прегърбени да режем фуража ти
Снизходи сега да го изядеш, скъпи Хранителю! Нямай грижа
Докато преживяш, за браздата, яж!
За обора ти, Защитнико на семейството
Домъкнахме пъшкайки гредите, ние
Лежим в мокрото, ти на сушина. Вчера
Ти се прокашля, любими, ти, Проправящия пътя.
Ние бяхме извън себе си. Нима възнамеряваш
Преди сеитбата да пукнеш, куче?

1939

Омир нямал дом
А Данте трябвало да напусне своя.
Ли Бо и Ду Фу се скитали през граждански войни
Погълнали 30 милиона души
Еврипид заплашвали със съд
А на умиращия Шекспир му държали устата затворена.
Франсоа Вийон го търсела не само музата
Но и полицията
Наречен „Любимия“
Лукреций отиде в изгнание
И Хайне също – и така побегна Брехт
Да се приюти под датския сламен покрив.

Около 1934

1
Едно време си мислех: в далечни времена
Когато са се разпаднали къщите, в които живея
И са изгнили корабите, на които пътувах
Името ми още ще се споменава
Заедно с други.

2
Защото славех полезното, което
По мое време минаваше за неблагородно
Защото се борех с религиите
Защото се борех срещу потисничеството или
Поради друга причина.

3
Защото бях на страната на човека и
За всичко го държах отговорен, така оказвайки му чест
Защото писах стихове и обогатявах езика
Защото учех на практично поведение или
Поради някоя друга причина.

4
Затова смятах, че името ми още ще се
Споменава, на някой камък
Ще стои името ми, от книгите
То ще бъде препечатвано в новите книги.

5
Днес обаче
Съм съгласен то да бъде забравено.
Защо
Да питаме за пекаря, когато има достатъчно хляб?
Защо
Да славим разтопилия се сняг
Щом предстоят нови снеговалежи?
Защо
Да има минало, щом
Има бъдеще?

6
Защо
Да бъде споменавано името ми?

1936

Дори потопът
Не продължил вечно.
Един ден се оттеглили
Черните води.
Малцина бяха оцелелите, уви
Да видят края му!

1953

Винаги съм смятал: най-обикновените думи
Трябва да са достатъчни. Щом кажа това, което е
Всяко сърце трябва да се разкъса.
Че загиваш, ако не се защитиш
Трябва да е очевидно, нали.

1956

Тогава отново бях в Буков
Хълмист край езерото
Зле скрит зад щита на книгите
И бутилката, небе
И вода
Ме обвиниха, че съм знаел
За жертвите.

1953

Кой обича ядача?
Готвачът обича ядача.

Кой обича водача?
Автомобилостроителят обича водача.

Около 1950/51