vs. archives

Един сив следобед
Насред уискито
Дойде Бог в Махагони
Дойде Бог в Махагони.
Насред уискито
Забелязахме Бог в Махагони.

1
Като сюнгери лочите
Година след година моя добър ечемик?
Никой не е очаквал да дойда, нали
Сега като идвам всичко живо е втасало?
Спогледаха се мъжете от Махагони.
Да, рекоха мъжете от Махагони.
Един сив следобед
Насред уискито
Дойде Бог в Махагони
Дойде Бог в Махагони.
Насред уискито
Забелязахме Бог в Махагони.

2
Падаше смях в петък вечер, нали?
Мери Уимън видях аз отдалече
Да плува в соленото езеро като сушена треска
Тая няма да изсъхне вече.
Спогледаха се мъжете от Махагони.
Да, рекоха мъжете от Махагони.
Един сив следобед
Насред уискито
Дойде Бог в Махагони
Дойде Бог в Махагони.
Насред уискито
Забелязахме Бог в Махагони.

3
Светци-закрилници говорят ли ви нещо?
По мисионера ми когато стреляхте, спомен има ли?
На небето с вас нима ще трябва да живея?
Да гледам сивите ви пияндурски коси?
Спогледаха се мъжете от Махагони.
Да, рекоха мъжете от Махагони.
Един сив следобед
Насред уискито
Дойде Бог в Махагони
Дойде Бог в Махагони.
Насред уискито
Забелязахме Бог в Махагони.

4
Марш всичките в ада
Махайте пурите от устите!
Марш в моя ад всичките
В черния ад цялата ви паплач.
Спогледаха се мъжете от Махагони.
Да, рекоха мъжете от Махагони.
Един сив следобед
Насред уискито
Дойде Бог в Махагони
Дойде Бог в Махагони.
Насред уискито
Забелязахме Бог в Махагони.

5
Никой да не мърда от местата!
Всеки да стачкува! За косите
Не можеш в ада ни завлече –
Щото винаги били сме вече в ада.
Спогледаха се с Бога мъжете от Махагони.
Не, рекоха мъжете от Махагони.

1
Тръгваме за Махагони
Въздухът е свеж и хладен
Там има женска плът и конско месо
Маси за уиски и покер.
Красива е зелената луна над Махагони, нека свети над нас!
Защото имаме днес
Хартиени пари под ризата
И голяма глупава уста за голям хилеж.

2
Тръгваме за Махагони
Източният вятър вече бие в гърба
Там има прясна салата от меса
И няма шефове.
Красива е зелената луна над Махагони, нека свети над нас!
Защото имаме днес
Хартиени пари под ризата
И голяма глупава уста за голям хилеж.

4
Тръгваме за Махагони
Корабът отплава
Ци-ци-ци-ци-цифилиса
Ще ни го излекуват там.
Красива е зелената луна над Махагони, нека свети над нас!
Защото имаме днес
Хартиени пари под ризата
И голяма глупава уста за голям хилеж.

1
На земята пълна с леден вятър
Дойдохте всички като голото дете
Лежахте, мръзнейки без нищо на гърба
Докато жена повие ви във пелена.

2
Дори и крясък не получихте, не бяхте и желани
Не ви качи и никой на кола.
Тук на земята бяхте непознати
Докато някой мъж ви хвана за ръка.

3
И нищичко не ви дължи света:
Когато искате да тръгнете, не ви задържа никой.
И може би на много други сте приличали.
Но и мнозина плакаха за вас.

4
И от земята пълна с леден вятър
Си тръгвате, покрити целите във струпеи.
И всеки заобичвал е света
Щом шепи две земя получи.

1
Бе мека светлина, когато Якоб Апфелбьок
Уби родителите си – майка и баща
Завря ги в раклата за спалното бельо
И в къщата остана сам.

2
Под купола небесен облаците плаваха далеч
И летен вятър меко къщата облъхваше
И сам самин седеше в къщата
Билѝят само преди седем дни дете.

3
И дни минаваха, минаваше нощта
И всичко бе като преди, и само малко инак бе
И край родителите си седеше Якоб
И просто чакаше да дойде квото ще.

4
Когато смрад разнесе се от раклата
Саксия купи Якоб със азалии
И Апфелбьок реши от този ден
Да спи на канапето бедното дете.

5
Млекарката оставяше бутилките си още
Пред прага, сладко, хладно млякото с каймак.
Каквото не изпива Апфелбьок изсипва го
Защото Якоб пие вече малко.

6
И вестникарят носи още вестника
На свечеряване отекват стъпките му тежки
И Якоб чува вестника в кутията да тупва
Но Якоб Апфелбьок не го чете.

7
И щом воня изпълни къщата от край до край
Заплака Якоб и му прилоша.
И плачейки излезе Якоб Апфелбьок
И спеше вече само на балкона.

8
И вестникарят всеки ден задаваше въпрос:
Какво мирише тук? Мирише все едно умрял е някой!
А в меката вечерна светлина отвръщаше му Апфелбьок:
Това е мръсното бельо във раклата.

9
Попита и млекарката веднъж:
Какво мирише тук? Усещам аз воня.
А в меката вечерна светлина й Апфелбьок отвръщаше:
Това е телешкото, дето се разваля.

10
И щом накрая провериха раклата
Облян във мека светлина стоеше Якоб.
И щом попитаха защо го е направил
Отвърна Якоб Апфелбьок: Не зная.

11
На следващия ден млекарката обаче
Запита се дали детето някога
Якоб Апфелбьок все някой ден дали
На гроба той на бедните родители ще иде?

7
И щом воня изпълни къщата от край до край
Заплака Якоб и му прилоша.
И плачейки излезе Якоб Апфелбьок
И спеше вече само на балкона.

8
И вестникарят всеки ден задаваше въпрос:
Какво мирише тук? Мирише все едно умрял е някой!
А в меката вечерна светлина отвръщаше му Апфелбьок:
Това е мръсното бельо във раклата.

9
Попита и млекарката веднъж:
Какво мирише тук? Усещам аз воня.
А в меката вечерна светлина й Апфелбьок отвръщаше:
Това е телешкото, дето се разваля.

10
И щом накрая провериха раклата
Облян във мека светлина стоеше Якоб.
И щом попитаха защо го е направил
Отвърна Якоб Апфелбьок: Не зная.

11
На следващия ден млекарката обаче
Запита се дали детето някога
Якоб Апфелбьок все някой ден дали
На гроба той на бедните родители ще иде?

1
Бе мека светлина, когато Якоб Апфелбьок
Уби родителите си – майка и баща
Завря ги в раклата за спалното бельо
И в къщата остана сам.

2
Под купола небесен облаците плаваха далеч
И летен вятър меко къщата облъхваше
И сам самин седеше в къщата
Билият само преди седем дни дете.

3
И дни минаваха, минаваше нощта
И всичко бе като преди, и само малко инак бе
И край родителите си седеше Якоб
И просто чакаше да дойде квото ще.

4
Когато смрад разнесе от раклата
Саксия купи Якоб със азалии
И Апфелбьок реши от този ден –
Бедното дете – да спи на канапето.

5
Млекарката оставя своите бутилки още
Пред прага, сладко, хладно млякото с каймак.
Каквото не изпива Апфелбьок изсипва го
Защото Якоб пие вече малко.

6
И вестникарят носи още вестника
На свечеряване отекват стъпките му тежки
И Якоб чува вестника в кутията да тупва
Но Якоб Апфелбьок не го чете.

(to be continued)

1
Oh, show us the way to the next whisky-bar
Oh, don’t ask why, oh, don’t ask why
For we must find the next whisky-bar
For if we don’t find the next whisky-bar
I tell you we must die! I tell you we must die!
Oh! Moon of Alabama
We now must say good-bye
We’ve lost our good old mamma
And must have whisky
Oh! You know why.

2
Oh, show us the way to the next pretty girl
Oh, don’t ask why, oh, don’t ask why
For we must find the next pretty girl
For if we don’t find the next pretty girl
I tell you we must die! I tell you we must die!
Oh! Moon of Alabama
We now must say good-bye
We’ve lost our good old mamma
And must have a girl
Oh! You know why.

3
Oh, show us the way to the next little dollar
Oh, don’t ask why, oh, don’t ask why
For we must find the next little dollar
For if we don’t find the next little dollar
I tell you we must die! I tell you we must die!
Oh! Moon of Alabama
We now must say good-bye
We’ve lost our good old mamma
And must have dollars
Oh! You know why.

Превод от немски на английски Елизабет Хауптман

1925

Това е историята на световните шампиони в средна категория
На техните битки и тяхната боксьорска кариера
От 1891 година
До днес:

Започвам серията през 1891-та
Времето на грубите тупаници
Когато боксовите мачове продължавали над 56 и 70 рунда
И приключвали единствено с просването на пода
Започвам с Боб Фицсимънс, бащата на боксовата техника
Носител на световната титла в средна категория
И в тежка (със спечелената на 17 март 1897-та победа
Над Джим Корбет)
През 34-те години от живота си на ринга, със само шест поражения
Всявал такъв страх, че през цялата 1889-та
Останал без противник. Чак през 1914-та
Вече 51-годишен се качил на ринга
За двете си последни битки.
Мъж без възраст. –
През 1905-та загубил титлата си от

Джак О’Брайън, наречен Филаделфия Джак.
Джак О’Брайън започнал кариерата си на боксьор
На 18-годишна възраст
Участвал в над 200 мача.
Никога
Филаделфия Джак не питал за наградния фонд
Изхождал е от позицията
Че човек се учи от битките
И побеждавал, докато се учел.

Наследникът на Джак О’Брайън бил
Стенли Кетчел
Знаменит с четирите истински сражения
Срещу Били Пейпке
И като най-суровия боец на всички времена
Застрелян в гръб на 23-годишна възраст
През усмихнат септемврийски ден
Седнал пред фермата си
Непобеден.

Продължавам серията си с
Били Пейпке
Първият гений на боксирането от близка дистанция
Тогава за първи път се чуло
Името: Човешка Бойна Машина.
През 1913 година в Париж
Бил победен
От някого по-велик в изкуството на инфайтинга –
Франк Клаус.

Франк Клаус, който наследил Били Пейпке, се боксирал
С най-знаменитите в средна категория на своето време
Джим Гарднър, Били Бъргър
Уили Люис и Джак Дилън
А Джордж Карпентър се оказал в среща с него слаб като дете.

Него победил Джордж Чип
Непознатият от Оклахома
Който иначе не постигнал нищо друго значимо
И бил победен от

Ал Макой, най-лошият от всички шампиони в средна категория
Който не умеел нищо друго освен да понася удари
И бил лишен от шампионската си титла от

Майк Одоуд
Мъжа с желязната челюст
Победен от
Джони Уилсън
Свалил с нокаут 48 души
И самият той победен с нокаут
От

Хари Греб, човешката вятърна мелница.
Най-стабилният от всички боксьори
Който не се отказвал от никоя битка
И се борел с всеки докрай
И щом паднел, казвал:
Аз паднах.
Който побъркал убиеца на мъже Демпси
Джак Тигъра, Костотрошача от Мeнаса
Като го накарал по време на тренировка
Да хвърли ръкавиците си
„Фантомът, който никога не стоял мирен“
Бил победен по точки през 1926-та от

Тайгър Флауърс, негъра и свещеник
Никога непобеден с нокаут.

Днес световен шампион в средна категория е
Наследникът на боксиращия се свещеник
Мики Уокър
Който разпарчетосал
Най-смелия боксьор на Европа
Шотландеца Томи Мълиган.

Боб Фицсимънс
Джак О’Брайън
Стенли Кетчел
Били Пейпке
Франк Клаус
Джордж Чип
Ал Макой
Майк Одоуд
Джони Уилсън
Хари Греб
Тайгър Флауърс
Мики Уокър –
Това са имената на дванайсет мъже
Които в своята област бяха най-добрите на своето време
Установено в сурова битка
При съблюдаването на правилата
Пред очите на света.

1927

За спомен за Йозеф Клайн, обезглавен заради грабеж с убийство в затвора за предварително следствие в Аугсбург на 2 юли 1927

Аз посвещавам тоз сонет на г-на Йозеф Клайн
За който инак вече друго аз не мога да направя
Защото тази сутрин му отрязаха главата рано
За да е ясно, че светът не свършва от едно злодеяние.

И сториха това със същество от кръв и плът
С ремъци пристегнато към дървена дъска
(Поп един му даде нещичко от Библията за из път
Защото знае той, че грижа няма Бог за Клайн.)

Но мисля аз, че много зачести това.
И ми се иска да не става тъй
Защото злодеянията нямат край!

Не искам да ме виждат да седя с такива!
(Най-много докато изчаквам да постъпят кинтите
Които за сонета ми дължат.)

Променят се времената. На гигантските планове
На могъщите накрая идва им краят.
И като петли  да се перчат кръвясали
Променят се времената, насилието не помага.
На дъното на Вълтава търкалят се камъните.
Трима императори лежат погребани в Прага.
Малкото не остава малко, голямото – голямо.
Нощта е дванайсет часа, после идва денят.

1943