Три гарвана летят над моя дом
Летят със силен грак направо и бездомно.
На първия перото толкова е черно
Че само гледката разкъсва ми сърцето.
На втория очите тъй са диви
Че все едно аз образа й виждам.
На третия гракът… досущ като на гарван
И чуя ли го, чувствам се напълно сам.
Три гарвана прелитат – аз стоя неподвижно
И често се питам какво ли гарванът иска.
И щом и последният гарван изчезна
Аз все тъй стоя неподвижен и втренчен.
1921
Когато насън влезе в колибата на пратените в изгнание
Поети, която се намира до колибата
Където живеят прокудените мислители (той дочу оттам
Спор и смехове), на входа му дойде насреща
Овидий и му каза с половин глас:
„По-добре още не сядай. Още не си умрял. Кой да ти каже
Дали все пак няма да се върнеш у дома? И то без да е необходимо да се променя нещо друго
Освен ти самият.“ Въпреки това, с утеха в погледа
Се приближи Бо Цзюйи и каза с усмивка: „Суровото отношение
Е заслужил всеки, който поне веднъж е назовал неправдата.“
А приятелят му Ду Фу каза тихо: „Виждаш: изгнанието
Не е мястото, където се отучваш от надменността.“ Но по-приземено
Застана до тях одрипавелият Вийон и попита: „Колко
Врати има къщата, където живееш?“ А Данте го дръпна настрана
И като го хвана за ръкава, промърмори: „Стиховете ти
Приятелю, гъмжат от грешки, помисли
Кой и колцина са срещу теб!“ И Волтер им подвикна:
„Внимавай в стотинката, иначе ще те уморят от глад!“
„И примесвай майтапи във всичко!“ извика Хайне. „Това не помага“
Изпсува Шекспир, „като Джейкъб се качи на трона
И на мен ми беше забранено вече да пиша.“ „Стигне ли се до съд
Наеми адвокат мошеник!“ посъветва Еврипид
„Защото той познава дупките в мрежата на закона.“ Смехът
Още отекваше, когато, от най-тъмния ъгъл
Се чу вик: „Ей, ти, знаят ли ти
Стиховете наизуст? И онези, дето ги знаят
Ще се измъкнат ли от преследвачите?“ „Това
Са забравените“, рече тихо Данте
„На тях са им унищожили не само телата, но и творбите.“
Смехът секна. Никой не смееше да погледне по посока на вика. Новодошлият
Бе пребледнял.
1939
Мъжете, които ги пращат насам-натам с поръчки.
Не можеха да си спомнят за нас
Казаха те.
Още помнеха цвета на косата ни
Но не вече какви бяха очите ни
Това вече не можеха да си спомнят
Около 1923
1
Ах, на горчилката наистина голяма е властта
Но силен е със сигурност човек
Защото винаги почти издържа я.
Веднъж седях си на едно поле
2
Мечок със цвят на сива грижа
Съгледах там с жена ми –
Изчезнаха за четвърт час
Под черните ели
3
На утро в сивата студенина
Все още си бях на белия свят.
И аз видях (навярно от преживения майтап)
Фанелката си на гърдите вир-вода.
1921
Кажи, дом, стоящ между провлака и крушата в двора:
Надживя ли издълбаното в теб от бежанеца
Изпитано изречение ИСТИНАТА Е КОНКРЕТНА
Нападението на бомбардировачите?
1
Понеже е разядена страната ни
И с мътно слънце по средата
Изплю ни тя във улиците тъмни
И по шосета мръзнещи.
2
Напролет ни изми водата снежна
А ние сме деца на лятото червено!
И през октомври още сняг валя ни
Сърцата смръзнаха се под януарски вятър.
3
През тези години думата свобода
В усти се чу, предъвкващи леда.
Мнозина видяхме с тигрови челюсти
Да следват знамето червено, нечовешко.
4
А вечер често, щом в червена ръж
Луната плуваше, преди на крантите си да заспят
Говореха си те за идещите времена
Докато клюмнат – в мързел маршът ги унася.
5
Под дъжд и тъмни ветрове
Сънят на твърди камъни ни беше сладък.
Дъждът изми очите от калта
И също многото ни грехове.
6
И често през нощта небето бе червено
Те мислеха го за червено зазоряване.
Пожар оказваше се, но идваше и утринта.
Но свободата, брат, тя тъй и не дойде.
7
И затова, където и да бяха
Това е ада, викаха си те.
Но мина време. И тоя ад последен
Последен така и не бе.
8
Дойдоха още много адове.
Но свободата, брат, тя тъй и не дойде.
Минава времето. Но дойде ли сега небето
То щеше да дойде без тях.
9
Когато тялото разядено
Осъмне с мътното сърце в средата
Армията кожата и костите ни ще изплюе
В студени плитки дупки.
10
С тела, втвърдени от дъжда
И със сърца, прерязани от лед
И с празните, оцапани от кръв ръце
Ухилени ще влезем в рая ваш.
О, как изгаряха безмилостните пламъци на любовта
Когато млади бяхте, изпълнени със плам.
Ах, за съжаление човекът вълк е за човека
Такъв за жалост неговият нрав е.
* Отделението за кожни и венерологически болести (б. пр.).
1
Височайши вицеконсуле, благоволи
На треперещата пред теб въшка
Да отпуснеш ощастливяващия печат!
Издигнат дух
По чийто образ и подобие са сътворени боговете
Позволи непостижимите ти мисли
Да бъдат прекъснати за миг!
Четири пъти
Успях да си пробия път чак до теб.
Някои от думите ми
Обмисляни през безсънни нощи
Надявам се успяха да те доближат.
Два пъти се постригах заради теб
Никога
Не отивах при теб без твърда шапка, мръсният ми каскет
Винаги го криех пред теб.
Ти знаеш, че пестеливите ти думи
Ще бъдат тълкувани седмици наред от треперещи семейства
В търсене на мрачни намеци или ощастливяващи знаци –
Затова ли те са толкова жестоки?
Великият ловец, залагащ капани, приближава.
Ето я малката вратичка, която извежда
От капана на открито. Ти
Държиш ключа.
Ще го хвърлиш ли вътре в мишеловката?
2
Няма страшно, дребно човече зад бюрото!
Твоите началници
Няма да ти се разсърдят за полагането на печатчето.
В многомесечни инквизиции
Ти проучи из основи кандидатстващия.
Ти познаваш всеки косъм по езика му.
Нито буква от предписанията ти
Не е подмината. Нито един въпрос от формуляра
Не си забравил. Сложи сега край на изтезанията!
Прасни печатчето, началниците ти
Няма да те изядат!
1941
Спасявайки се от потъващ кораб, качвайки се на потъващ –
На хоризонта още не се вижда друг – записвам
На малко листче имената на онези
Които вече не са около мен.
Малката учителка от работническата класа
МАРГАРЕТЕ ЩЕФИН. Насред курса
Изтощена от бягството
Линееше и умря мъдрата.
Така също ме напусна противоречащият
Знаещият много, търсещият новото
ВАЛТЕР БЕНЯМИН. На непрекосимата граница
Уморен от преследваното, той си легна.
Не се събуди повече от съня.
И постоянстващият, радващ се на живота
КАРЛ КОХ, майстор на диспута
Се изличи в смърдящия Рим, измамвайки
Проникващата вече в стаята SS.
И вече нямам никаква вест от
КАСПАР НЕЕР, художника. Де да можех поне него
Да зачертая от този списък!
Тези отнесе смъртта. Други
Си тръгнаха от мен заради насъщния
Или лукса.
1941
Напълно съм убеден, че утре времето ще е хубаво
Че след дъжда идва слънце
Че съседът ми обича дъщеря си
А врагът ми е лош човек.
Също че я карам по-добре отколкото почти всички други
Не се съмнявам в това.
И никога не са ме чували да казвам, че
По-рано е било по-хубаво
Расата била в упадък
Или нямало жени, на които един мъж да стига.
С оглед на всичко това аз съм по-широко скроен, по-доверчив, по-любезен от всички недоволни
Щото всичко това
Струва ми се, не доказва почти нищо.
1921
vs. archives 