vs. archives

Полъх на вятър отваря оперни дупки в стените между стаите –
Черна пудра меко вали върху нощната ми работа –
Истукан, черни очи и жълта коса, без роднини, без придворни, по-знатен от митологията. Царството му – безсрамно зелено и лазурно
Светът на цветята
Действителността бе прекалено трънлива за великия ми характер. – Въпреки това аз пребивавах при моята дама като голяма сивосиня птица

Голям като мечок с виолетови венци и сива като грижа козина. Всичко биде сянка и светещ аквариум.

Около 1921

Израснах като син
На заможни хора. Моите родители ми
Сложиха якичка и ме възпитаха
В навиците на тези, дето ги обслужват
И ме обучиха в изкуството на заповядването. Но
Като пораснах и се огледах наоколо
Хората от моята класа не ми харесаха
Нито заповядването, нито да бъдеш обслужван
И аз напуснах моята класа и се присъединих
Към дребните люде.

Така
Те отгледаха един предател, обучиха го
В изкуствата си и той
Ги предаде на врага.

Да, аз разгласявам тайните им. Насред народа
Заставам и обяснявам
Как мамят и предричам какво ще дойде, защото
Съм посветен в плановете им.
Латинският на подкупените им попове
Превеждам дума по дума на обикновен език, и приказките им
Се оказват ала-бала. Везните на справедливостта им
Свалям долу и показвам
Фалшифицираните тежести. А техните доносници ги уведомяват
Че аз седя с обраните, когато те
Обсъждат въстанието.

Те ме предупредиха и ми отнеха
Спечеленото с труд. И след като не си взех урок
Те обявиха лова срещу мен за открит, но
Тогава бяха
Останали само ръкописи в дома ми, разкриващи
Заговорите им срещу народа. Тогава
Разпратиха по петите ми „Търси се“
Обвиняващо ме в долни възгледи, тоест
Възгледите на тези долу.

Където и да пристигна, ме заклеймяват така
Всички собственици, но безимотните
Четат моето „Търси се“ и
Ми предоставят убежище. Теб, чувам ги да казват
Са те натирили
Напълно основателно.

1939

Ти казваш:
С нашата работа нещата стоят зле.
Мракът нараства. Силите намаляват.
Сега, след толкова години работа
Ние сме в по-трудно положение, отколкото в началото.

Врагът обаче стои пред нас по-силен от всякога.
Силите му изглеждат нараснали. Той е придобил непобедим изглед.
Ние обаче допуснахме грешки, вече не може да се отрича.
Броят ни намалява стремително.
Лозунгите ни са пълен хаос. Част от думите ни
Врагът ги изопачи до неузнаваемост.

Какво сега е грешно от това, което казахме
Нещо или всичко?
На кого разчитаме още? Ние останки ли сме, изхвърлени
От живия поток? Ще изостанем ли безвъзвратно
Без да разбираме вече никого и неразбрани от никого?

Трябва ли да разчитаме на късмет?

Така питаш ти. Не очаквай
Друг отговор освен своя!

1939

Орге ми рече:

1
Любимото му място на земята било
Съвсем не край родителския гроб.

2
Орге ми рече: любимото му место
За него кенефът винаги си било.

3
Това било място, където човек е доволен
Че горе звезди са, а долу – тор е.

4
Просто си било чудесно място
Където можеш да си сам, когато пораснеш.

5
Място на смирение, където ясно осъзнаваш
Че само човек си и нищо за задържане няма.

6
Място, където почиваш телесно и леко
И все пак със напън за себе си правиш ти нещо.

7
Място на мъдрост, където шкембака
Можеш да кондиционираш за нови атаки.

8
И там все пак разбираш всъщност какво си:
Някой, дето плюска в кенефа, браточка!

КОЙТО познава битките на живота, горчивите битки на живота
КОЙТО е оставил зад гърба си работния ден, дългия работен ден
КОЙТО обича занятието си, добрият работник
КОЙТО празнува рождения си ден, деня на рождението си
КОЙТО открива първите бръчки по лицето, който ги вижда – първите бръчки
КОЙТО има грижи
Той има също
Кимионова ракия
Водка
Ликьор Айзкюмел
Ракия Ягдкюмел
Портокалов ликьор Айзпомеранцен
Ракия Щокмансхоф
Ликьор от червен и от жълт портокал
Черен Кройтербалсам
Ракия Империалкирш
Джин

Около 1922/23

Як е бикът, който не вижда небето! Той обикаля на слънце и тъпче тревата!
Ха! Смейте се в Юда и пляскайте с ръце, защото бикът е як!
Як е бикът, но тревата, която тъпче, е по-яка. Тя познава небето и отново се изправя.
Ха! Смейте се в Юда и пляскайте с ръце, защото тревата е по-яка!
Който съзерцава облаците, е като камъка, който стои на едно място. Но камъкът няма защо да мърда и не ходи на водопой.
Ха, смейте се в Юда и пляскайте с ръце, защото камъкът няма защо да мърда!
Камъкът няма защо да мърда, но който е сляп, не вижда облаците. Не е ли хубаво устата да ти е пълна?
Ха, смейте се в Юда и пляскайте с ръце, защото не сте слепи!

И водата се надига при пълнолуние, а не става повече вода. Но лъвът умира от глад, ако остане да лежи.
Силни са тези, които правят това, което трябва да правят, а по-силни са ония, дето им е все тая.
Защото градушката не ги застига, а ако ги застигне, не ги убива
Ха, ха, смейте се в Юда, смейте се и пляскайте с ръце, пляскайте с ръце в Юда, че още можете да се смеете!

1920

1
Нощта сега се вдига да си ходи
С червения си крясък
И идещият ден, той отминава също –
Смях е падал.

2
Оставащото от жената
С пушенето изпарява се.
Докато сбирката расте от кожи
Които носим на гърба си.

Около 1924/25

Обичам моите жени неверни:
Те виждат втренчено окото ми във скута си
И трябва да го крият, щото пълен е
(А аз ги наблюдавам с удоволствие).

В устата още е вкусът на другия
И тя старае се да ме възбужда преко сили
И похотливо същата уста се хили
Студен е скутът, на другия държал доскоро кура!

И докато аз бездейно съзерцавам я
И ям останките в чинията на похотта й
Тя задушава във гръдта ебането –

Изпълнен още с туй, написах тия стихове!
(Но скъпо щеше да ми струва удоволствието
Ако сонетът влюбените изберат за свое четиво.)

Не говорете за опасност!
В танк няма как да минете през решетка на отводнителен канал –
Ще Ви се наложи да слезете.
Каната за чай по-добре я оставете
Трябва да се погрижите Вие самият да се промъкнете.

Трябва определено да имате пари
Не Ви питам откъде си ги набавяте
Но без пари дори не потегляйте.
И тук не може да останете, човече.
Тук Ви познават.
Ако добре Ви разбирам
Вие искате да хапнете още няколко бифтека
Преди да се откажете от надпреварата!

Оставете жената където си е!
Тя самата си има две ръце
Освен това има два крака
(Които вече не Ви касаят, гусине!)
Погрижете се Вие самият да се промъкнете!

Ако имате още нещо за казване, тогава
Го кажете на мен – аз ще го забравя.
Не е необходимо вече да запазвате самообладание –
Тука вече няма никой, който да Ви наблюдава.
Ако успеете да се промъкнете
Ще сте направили повече, отколкото
Е задължението на всеки човек.

Няма нужда да благодарите.

Да си признаем: слаба е, уви, плътта ни –
Откакто аз свалих жената на приятеля
Отбягвам стаята си, лошо спя
И нощем забелязвам, че слухтя!

Причината е: стаята на двамата
Граничи с моята. Това ме кара все
Аз да наострям слух, когато я използва
Не чувам ли пък нищо, викам си: по-зле!

Когато вечер тримата седим на вино
И забелязвам, че приятелят ми не запалва
А щом погледне я, избива влагата в очите му

Принуден виждам се да пълня чашата й до ръба
И ако тя не иска, насила карам я да пие
Така че нощем да не забелязва нищо.