vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: a.k.a. Розата на Рая

Из „Пиндар. Човешката участ и обратът на времето“ на Михаел Тойнисен

 

Към fr. 31 LP („Любовна болка“) на Сафо: „Богоподобността на мъжа сочи в крайна сметка по посока на изплуващата по продължението на линията на това движение смърт.“

 

 

 

Архилох 126b W

 

щом веднъж се позовах на Пиндар
смятал, че от поетическа безпомощност
наслаждавам се на хули изпълнени
с омраза и злоба на син на робиня
на тебе причу ти се важно
съобщение до медиите

 

 

 

Архилох 283b W (195 Bgk.)

 

вмръзнали в дебелия лед кучешки лайна

 

 

 

Архилох 9 W

 

Ако главата му и членовете му красиви
Хефест бе увил в тъй чист саван …

 

 

 

Архилох 122 W

 

Нищо не е ненадейно вече, неоспоримо нищо
достойно нищо за дивене откакто Зевс на Олимпийците бащата
от пладнето направи нощ като сиянието на светлината
на слънцето съкри и бледен страх налегна хората.
От този час възможно всичко стана достойно за вяра
сред човеците. В почуда не изпада вече никой
щом види сухоземни твари с делфини да разменят паша
в морето и ревящите вълни са по-желани за родените
на суша, за обитателите морски – обраслите с дървета планини.
… Архенактид …
… син на …
… за сватбата …



… на човеците

 

 

 

Към красотата. Българският меланхолик

 

по Дикс

На преден план по-преден е знаем
Трудно представим точно в този
Занаят с телефонна слушалка
В ръка с пряка връзка в погледа
В мутренски интериор чийто
Копнеж по тъжна красота
Делово си уловил като слушалката
Към белия свят късния капитализъм бързо
Схванатата красота на меланхолията

Само не извръщай поглед назад
Там на барабаните е ужасно родният
Ухилен до ушите негър.

 

 

 

Анархистичен требник

 

Между смъртта на Сад
И смъртта на Ботев

 

 

 

Наемници (Началото на лириката)

 

добре образован лишен от наследство
наемник един от 99-те процента

 

 

 

Белослава Димитрова „Марс 2“

 

да си взимаш тази болка обратно
не става дума за меланхолия
или пък тъжене
това ми е мястото за умиране
не го пипай
нещата отстрани биха били ужасни
виждам всичко крия го
ти си страшна планета избодено яйце
улей по който се стича кръв
болнична мозайка на която се откривам

 

 

 

Социална справедливост

 

Оплетени в мрежите от зависимости
Вие мразите остракизма ми
Боите се от него като от проказа