vs. archives

нека да рекапитулираме
време е за допитване до
Железния човек и Каменния гост
дали са преведени парите
на тебе ти избърза, той закъснява
дали преводът, кръвотечението
и Каменния гост все едно са естество
е схоластичен въпрос уморяващ
от глад магарето между еднакво
отдалечени от него купи сено
ако при Буридановия осел
купите сено са две, в случая
са три месечно: превод
кръвотечение, поредния ти
любовник от високите етажи
на културния живот, от онези
Аз съм аз и искам да се запозная с Вас
Време е да рекапитулираме
3 дни, 2 нощи и 2 утрини на Св. гора
толкова е хубаво, че може да се каже
Три дни, две нощи и две утрини

Три дни, две нощи и две утрини
Първата терцина е кажи речи
готова, пасва точно тук, заспа
на мястото си все едно с години
героите на дидактическата ни поема се будят
един до друг кат’ в първа
и последна брачна нощ,
последвана от делника
на прилежно търпеливо блудство
съвместен разбор на избрани сцени
от световното порнографско наследство
от Книга Битие до Сало или
120 дни на Содом като за последно
смирено и свенливо те чуках в устата, сиреч
Аз извършвах постъпателно-възвратните
движения изправен, а не както обикновено
Ти надвесена, ала въпроса не е в субекта
и обекта на постъпателно-възвратното
движение в твоята уста, а в еднакво отдалечените
от субекта и обекта на чукането в устата свян
природни картини, срокове и разписания
на автобуси, милост, обич, уважение

На автобуси милост обич уважение
на свена, с който поставяш ръката ми
на лявата си гърда, въпреки сутиена
казваш, виж острите зърна, цугцванг
т.е. липса на полезен ход извън решението
да те чукам сред природата на Св. гора
ебалника на града, обикновено колите
отбиват по коларския път водещ
до решетките на вододайната зона
навлязлата кола запушва достъпа
на евентуална друга кола, а в нощта
пешоходците вървят по асфалтовия
царски път и отдалеч виждат
запалените фарове и вътрешността
на возила и благовъзпитано с разбиране
съчувствие емпатия ресентимент
продължават по пътя си към някоя
от пейките, там където тя държи
той да свърши, вдига очи, и ето
вижда керван звезди около главата му
куха, толкова куха, че не може я погледна
той се смее, че е свършил бързо
тя се смее, че е успял да свърши с нея
но не с онази другата преди години
творба, започваща мъчително, бурно
и завършваща в Розата на Рая
който поради констипация е в твоята уста
а поради по-скоро антиромантичното
правило за единство на място
време и действие е на Св. гора.

На Борис Ангелов

Може ли да се тича
ръка за ръка както
се плува ръка за ръка?
Питам бялата риба
хубавогърдата тутраканка
аз, Ахил

Са разбрах
Какво харесвам в теб
Не са хуавите цици
Не е хуавата коса
Не е хуавио задник
Не е хуавото чело

Се налитам на путки
Дет са хуави
От скулите нагоре, не знам
Не е божествено твърдио
Западен диалект, врязващия се
У тае мекота, дет плацикам
От девет годин
Не е
От сичко по малко

Прибирам се и слушам Поезия и Тичане.
Монотонното триене
на микрофона о панталона му. Може би не точно,
но така ми харесва да си го представям.
Актрисите винаги в крайна сметка остават без дрехи,
Ероса на Познанието го нарича той.
Хармония на дух и тяло:
учестения му дъх в края на записа.

Хуавата ти коса
Идеше отдолу
С пусната коса, може би не точно
но така ми харесва да си го представям.
Сиво потниче, по-надолу не видох
В началото
Хармония на дух и тяло:
Сивото е цвета на технологиите
На чистата смърт
Смъртта като добре свършена работа
Докарана до успешен край
учестения му дъх в края на записа.

Сивото е цвета
На морската пехота
Пълно Бойно Снаряжение
Идеше отдолу
С пусната коса, прибра
Я чак като се изравни с мен
С тоа жест, дет ме кара
Да искам да съм путка

Прибирането на косите с ластичка
Коректния ти жест
Сивото е цвета на Просвещението
Сивото е цвета
на тренираните от спорта тела

Са разбрах
Кво харесвам в теб
Спорта
Големата религия
Най-твърдата, най-меката
Дрога, опиум
За народа платонизъм
Отваряне на второто дишане
На западнио свет
От гърците насетне

Тва че некакви маймуняци
От Кения Танзания Етиопия
Големите негра от големата Америка и пр.
Са най-добри у тичането
Е неква грешка
Грешка е станàло, ти ка’ам
Като със чифутите и Библията

Както и да е
Спорта си остава
Големата религия
Най-твърдата, най-меката
Дрога, опиума за народа
Платонизма за народа
Отваряне на второто дишане
На западнио свет
Са разбрах
Кво харесвам у теб

Има неква грешка, ти ка’ам
С чифутите и Библията
С чернилките и тичането
Ебахти, да не се окаже верен
Копнежа на Петрарка
По Африка

Кимаш
Ти ще тичаш
С мен, кефи те нали
Щот мен ме кефи
Ае пак да го напраим, ти викам
Разбиращо, разбрано, чисто
Кимваш

Кво да пра’а
Кат обичам
Да кимаш разбиращо
Разбрано, чисто
Кат обичам
Гърците, аз
Негрòто, аз
Чифутина, аз
Българина
Обичам тез планини зелени
Belflower, LA
Света гора, ВТ
дето с тебе тичам, обичам
Са разбрах
Какво харесвам в теб

Може ли да тичаме
ръка за ръка както
плувахме ръка за ръка
бяла сладководна рибо
хубавогърда тутраканке

Аз, Ахил
питам голямата бяла риба
Майката на Пладнето
Майката на Дунава, сички
Сестри от морската бездна
Майка ми, кучка
от морската бездна

Аз, Ахил
Питам бялата риба

В чешкия курорт Мариенбад
Почти 72-годишният Гьоте среща наивно-кокетната
17-годишна Улрике фон Левецоу (Levetzow)
Която прекарва там лятото заедно
С майка си и двете си по-малки сестри
В поета пламва любов към девойката

Заслепен от любов, той посмява
Почти немислимото: в писмена форма
И с всички необходими формалности
Иска ръката на госпожицата
Негов сватовник е приятелят му
Великият херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах
Карл Август, който обещава на семейството
На Улрике безгрижен живот при неговия двор

(Гьоте се оправдава пред Карл Август
С думите: „Никой неуспех, никое мъмрене
Не прави любовта достойна за порицание”
Дори в този момент на страст, той е пределно
Точен в административното разграничение
между „мъмрене” и „порицание”)

Толкова по-разтърсващ за галеника на съдбата
В любовните дела – за висшите чиновници
Не съществува понятието нещастна любов –
Е любезният отказ: „На госпожицата
Все още съвсем не й се омъжва”
(формулировката на отказа
бива определена като дипломатична)

Това най-голямо поражение в личен план
– изречението на Кафка, че „нещастна
Чиновническа любов не съществува”
Трябва да се чете буквално –
Се превръща същевременно във връх
В творчеството на Гьоте:
Още в каретата на връщане от Мариенбад
Предполага се на коляно
Възниква Мариенбадска елегия
Която е паметник на неговото неосъществено
– буквално „изпълнено с отказ” –
Любовно преживяване, лирически паметник
И взе един камък и го постави за паметник.

(по материали на Уикипедия, статия „Marienbader Elegie”)

Трети пореден ден без зъболекарски конец
Колгейт Тотал в провинцията малък апокалипсис
Идващ в 6 вечерта разглезени студенти очакващи
Петзвезден комфорт срещу мизерната ми заплата
На професор съсипан съм в този край на деня под
Жегата на лозята на крадеца на праскови и научавам
Сега от фебе че ти си умрял какво за бога става благодаря ти
Че живееше в оскъдица на зъби в усмивката ти на мишкин
Благодаря ти че се хранеше от подаяния на колеги от София
Дошли в троянската ти пустош на поклонение интервю благодаря
Че беше отшелник неуморно се упражняваше на гладен стомах
В добродетелите на изкушенията на св. антоний в този град
Встрани от хоризонталата София Варна във вертикалата
На тихото безумие и халюцинации на винаги гладния дух
Благодаря ти че не се продаде за софийско жителство за децата
И образованието им в Код Априлов за Културата благодаря че пишеше
Нечетивни за мен книги пълни с рими на гениален даскал поет
Прости ми че имам работно място не ме хранят приятели прости ми
Застраховката живот скъпия зъболекар неработещ със здравната каса
Прости ми радостта на сития след усилен работен ден радостта от детето
Прости ми че не се оставих да ме съсипят спрях медикаментите и се ожених
Прости ми братко че не бях до теб в агонията ти както не бях до сестра си
Мария В. простете ми за бога простете ми сестро братко които сте във висините

На Кирил

В деня на смъртта ти съм
На работа татко в друг град
Прости ми идвам в деня на агонията ти
Пълно мъртвило няма жива душа дори

Цигани не е задушница досега през годините
Все имаше хора сякаш се падаше все на задушница
Денят на смъртта ти хрущят под обувките живи охлюви
Сок от незрели черници омесен със слуз плевя и обръщам

Земята на гроба ти ти имаше резерви към земеделския труд
Праобраза на всяка власт и робство карахте се с мама ти син
На богат търговец на мед тя дъщеря на селски свещеник

Прости ми в деня на агонията ти обръщам земята плевя бурените
Робството е сега в търговията в деня на смъртта ти на гроба ти
В Бакърена фабрика ще бъде шабат.

Ето те най-грозната курва която
Познавам разбира се от малцинствата
Но не си на дванайсе по дяволите нямаш
Вече дори различим пол като кокетните ни
Изрусени вървежни смугли съотечественици
Седиш си на припек или сянка в зависимост
От сезона по-скоро обитател на психиатрия
На отделение за туберкулозноболни където
Прекарваш на топло и сито най-трудните месеци
Отколкото чисто момиче от добро семейство
Непрекъснато проверяващо изправността
На капута засичащо стриктно половин час
Дори не вдигаш глава от скрепените с тиксо
Обувки отвръщаш само на тежки
Геронтофилски погледи волатилните
На нерешителните те оставят безучастна седиш си
В пресечката кво праиш в този буржоазен квартал ма
Може би си просто клошарка посестрима на Мария В. и само
Патриотът в мен те има за смърдяща дърта мръсна минетчийка.

сирма данова йона сабоурин jesús
sabourín мария вирхов владимир
градев христина василева белослава
димитрова elva мирослав янакиев
владислав христов венцислав
арнаудов selia милена кирова
марина василева hyvh кирил
василев ани илков яна левиева
силвия чолева вбв maría luisa мария
калинова димитър божков цветанка
еленкова яна букова миряна
янакиева amelia златомир златанов
бойко пенчев мая горчева evangelina
светлозар игов лора султанова
протойерей владимир дренски henri
sabourin иван методиев nena
маргарита дренска io

Започвай да се сбогуваш
не можеш да кажеш
че нямаше предизвестия
ето, падна простирът
остана да виси
на вертикални струни

Започвай да се сбогуваш
роди се дъщеря ти
което те прави баща
събирай трохите
посети от нея сънувайки
нашествието на мравки

Започвай да се сбогуваш
събери книгите в кашони
някои ще отидат в мазето
някои в гаража други ще се пресяват
за да стигне една до бялото нощно шкафче
на най-студената сутрин

Започвай да се сбогуваш
разходите за живот нарастват
все по-алчно е подземното царство
есента все по-златна
като в христоматиен стих
от Хьолдерлин или Пушкин

Започвай сбогуването
рано или късно (толкова късно)
всичко ще бъде опаковано
след толкова живеене на едно място
остават валма прах
и много боклуци

Вятърът ще се разходи тук.

На Сирма

Започва изход почналият да обича
Към това политическо понятие за любов като
Вярност лоялност вж. Осия и Второзаконие любов
Като половородова метафора или самото нещо верността
Hieros gamos между тетраграматона и народа или политически
Съюзен договор по асирийски образец метафора или буквалност
Празненството на свободата ни, която е служение означаващо както
Робството в Египет така и освобождаващата любов верността е въпрос на
Памет благодарния спомен за освобождението от огнената пещ на робството
Никога не забравяй, че си бил роб в Египет рабът Господен не е роб на държавата
Не бий чужденеца защото и ти си бил чужденец в Египет Не експлоатирай защото
И ти си работил в тухларните на смъртта Ще разбереш любовта и служението само ако
Не забравяш, че си бил роб на държавата и си бил освободен изведен от обичащия те
Памет и справедливост неразривно свързани обичащият е освобождаващият
Не бъди ловец на емигранти Перловският канал ще засмърди както никога
Жаби ще полазят леглото ти първо е изневярата преди песен на песните
Връзката е волунтаристична това е разликата казвам между някакво
Сродство някакво преселение на душите и простия избор този бог е
Без жена без деца самотен свързал се с теб самотния изолирания
Изневерил си курварувал си това е буквалното значение чуй
Пророците преди духовното тълкуване на песен на песните
Теология на освобождението vs Култура на мирния преход
Не природата, не бюрокрацията пряката базова теокрация
Бог е този който освобождава от робството на Природата
Културата и Държавата любовта е ексклузивна
Монолатрия обичам го като мръсна кучка.

На Ани Илков

При твоето раждане в деня когато ти се роди
Пъпа ти не отрязаха с вода те не омиха за очистване
Със сол те не обтриха и с пелени не повиха ничие
Око не се смили над тебе от чиста милост от пощада
Да ти направят нещо от това но те изхвърлиха
На полето от презрение към живота ти в деня
На твоето рождение аз минувах по стърнищата
И те видях захвърлена да се мяташ в кръвта ти
Беше най-бялото момиче което някога бях виждал
Тялото ти ме влудяваше през безкрайните провинциални
Лета на безнадеждната ми обич току се примолвах
Да ми покажеш гърдите си Африка тъгите на краевековието
И на тебе в кръвта ти ти казах в кръвта си живей!
И расти като тревите полски и тръните боготвореше
Съня и къпането цялата бе сън и свежест намираше секса
За отвратителен правеше го от милост обич уважение
Порасна стана голяма твоите гърди се закръглиха
И навириха избуя косата ти богато ти беше
Гола и непокрита и аз минах пак покрай теб
И те видях и ето това беше времето ти
Идваше и си отиваше влизаше и излизаше
Познаваше часовете и разпределението на щастието
Четеше до късно със склонено плоско в кръгчето
На нощната лампа лице навиваше огромния съветски будилник
И го слагаше до главата си вляво на раклата от външната
Страна на леглото преди заспиване молитвено измънкваше
Че не искаш да се успиш, на будилника с нежност и вина
Първата нощ легнахме рано в 12 и 30 вече бяхме свършили
Времето за любов омих те с вода измих от тебе
Кръвта ти и те с елей помазах обух те с кожи
От морски крави ти ядеше дребнозърнест грис
Захаросан мед и студено пресовано дървено масло и
Беше много, много красива но ти се довери
На красотата си и ползувайки се от славата си
Пробуждаше се малко преди седем и цялата те
Втрисаше при иззвъняването молех те да се пресегнеш
За гумичките но ти казваше че не после вглъбено слушаше
Молбите ми и мълчеше в унес десетте минути които казваше
Че ти оставаха трябваше още да се изкъпеш без което не можеше
Нито да заспиш нито да станеш тази сутрин трябваше освен това
Да си измиеш косата библиотеката отваряше в осем но медиите
Никога не спят нали почна да блудствуваш и живееше
Безпътно с всеки минувач като му се отдаваше
И при всички твои гнусотии и твои
Блудствувания ти не си спомни за дните
На твоята младост когато беше гола
И непокрита и хвърлена да се мяташ
В кръвта си не ще ли викаш някой
Ден към мен ти бе приятел
На младостта ми!