В предутринната дрезгавина
Когато първите птици вече
Надпяват циркулацията
В серпентините на хладилника още
Надпяват жуженето на първите трамваи
Преди пробуждането на пътния възел
Да залее всичко чувам
Скърцането в просъница
На челюстите ти и
Вече знам че
Ще направя всичко за теб
На Христина Василева, оперна певица
Имаме да водим битка в небето Но просто
Спираме на бензиностанция на идеалния път
По оста север юг изградена от богатите за богатите
Нов римски път в пейзаж от потемкински селца на жизнено
Важното ни лицемерие макар и на територията ни той не е наш
Ние самите никога няма да изградим нашата истинска ос изток запад
Спираме да заредим газ не сме богати ти репетираш в колата на път за работата
Ти в Метро в купето островче на блажените по пътя за необятните фризери
На правенето на пари от стоки които са само посредник на парите прим
По пътя на всяка плът не сме богати но обичаме музиката запътени
Към нея и сърцето на сърцата на приятелството ни Маринка е с нас
В пътя който води към смуглите прекрасни деца които ще наследят този
Свят който е на богатите но ще бъде наследен от децата обиждани сега
От белите и богатите нашите смугли момичета които ще наследят този свят
Без да има нужда да са женени за милионери феминистки нямащи нищо против
Расистки анонимни писма до жени такива са но те няма да наследят земята която
Сега са сграбчили и не пускат от страх и правилна интуиция че бъдещето не е на тях
Тяхно е настоящето на богатите които няма да наследят този свят на смуглите ни
момичета
Въпреки перфидните им теории медийните изявления за съпричастност с бедните
Те лъжат просто ги е страх за собственото им богатство което ще наследи друг
Още с наближаването на бензиностанцията дочуваме неясно откъде музика
Ухото ти на певица първо я разпознава като барокова единосъщна с раждането
На манифактурата и капитализма неумолимото добре темперирано пиано и гласове
От хор който идва от другаде за миг се ослушваме в почуда още нечуващи Ти отваряш
Вратата и преди да докоснеш с крак идеалната настилка ни залива музиката
Ти си шофьорът напълнете догоре казваш докато ние сме с отнесени глави още вътре
В колата и в потрес наблюдаваме как без грам тежест и напрежение пориш водната стена
На музиката на път за касата ключовете от колата леко се поклащат в ръката ти
Чембалото насича пространството в което се носиш за теб то е флуидът на Керубино
Изведнъж долавяме вече отчетливо хора това е процесия върволица от хора още
В мрака извън перфектно осветения правоъгълник под портика на бензиностанцията
Ти пазиш ключовете чуваме преди отново да ни залее неумолимостта на добре
Темперираната музика и светлина работникът вдига предния капак за да провери
Маслото откровението на серпентините на мотора процесията вече едвам се чува
На съседната колонка спира огромна стара американска кола окичена по сватбарски
От нея излизат безброй смугли деца младежи най-сетне бабата патриарх И казва
Каква е тази музика дъще
На Христина Василева, оперна певица
Имаме да водим битка в небето Но просто
Спираме на бензиностанция на идеалния път
По оста север юг изградена от богатите за богатите
Нов римски път в пейзаж от потемкински селца на жизнено
Важното ни лицемерие макар и на територията ни той не е наш
Ние самите никога няма да изградим нашата истинска ос изток запад
Спираме да заредим газ не сме богати но обичаме музиката запътени
Към нея и сърцето на сърцата на приятелството ни Маринка е с нас
В пътя който води към смуглите прекрасни деца които ще наследят този
Свят който е на богатите но ще бъде наследен от децата обиждани сега
От белите и богатите нашите смугли момичета които ще наследят този свят
Без да има нужда да са женени за милионери феминистки нямащи нищо против
Расистки анонимни писма до жени такива са но те няма да наследят земята която
Сега са сграбчили и не пускат от страх и правилна интуиция че бъдещето не е на тях
Тяхно е настоящето на богатите които няма да наследят този свят на смуглите ни
момичета
Въпреки перфидните им теории медийните изявления за съпричастност с бедните
Те лъжат просто ги е страх за собственото им богатство което ще наследи друг
Още с наближаването на бензиностанцията дочуваме неясно откъде музика
Ухото ти на певица първо я разпознава като барокова единосъщна с раждането
На манифактурата и капитализма неумолимото добре темперирано пиано и гласове
От хор който идва от другаде за миг се ослушваме в почуда още нечуващи Ти отваряш
Вратата и преди да докоснеш с крак идеалната настилка ни залива музиката
Ти си шофьорът напълнете догоре казваш докато ние сме с отнесени глави още вътре
В колата и в потрес наблюдаваме как без грам тежест и напрежение пориш водната стена
На музиката на път за касата ключовете от колата леко се поклащат в ръката ти
Чембалото насича пространството в което се носиш за теб то е флуидът на Керубино
Изведнъж долавяме вече отчетливо хора това е процесия върволица от хора още
В мрака извън перфектно осветения правоъгълник под портика на бензиностанцията
Ти пазиш ключовете чуваме преди отново да ни залее неумолимостта на добре
Темперираната музика и светлина работникът вдига предния капак за да провери
Маслото откровението на серпентините на мотора процесията вече едвам се чува
На съседната колонка спира огромна стара американска кола окичена по сватбарски
От нея излизат безброй смугли деца младежи най-сетне бабата патриарх И казва
Каква е тази музика дъще
Жега е
Нека дойдат зверовете на лятото
Колата има вкус на алтайче
Капитализмът има вкус на късен развит соц
Време е
Златните момичета на България
Да скачат от шестия етаж
Молете се за тях
Молете се за нас
Черешова задушница е
От двайсет години безуспешно търся този сън изгубен
В забравен хартиен вестник от края на века огромен подземен
Гараж в коренището на небостъргач неуязвим отдолу вълнообразно
Взривяващ се по протежение на виртуалната си повърхност горе
В стъклопакетното черно сияние отразяващо едновременно луната
И слънцето видени от магистралата проснала се в нищото по съновидното
Протежение на отчетливо миражен джетлег потъвам в безкрайното хале почиващо
На колони от старото царство но канелюрите издават трезвостта на бетона
Величествено влизам като ставащ от сън крал проблясващ в искрящите отражения
На косите утринни лъчи преди пълнотата на възсияването на неона спирам спокоен
Готов за маневра за паркиране в този миг в левия ми хълбок се врязва
Нещо значително по-малко от мен но с пълна мръсна газ малко бяло сузуки
Джимни като неуместна чаена церемония неуместен теоретичен финт скришом
Преминал във фронтален удар прицелен в широкия ми фланг с видима
Неохота огромното ми тяло напуска плавната траектория на захождането
Назад към обичайното паркомясто в същия миг задното ми крило мечтаещо
За пръски от вълнолома на хавана бива в движение подето от втория удар този
Път отдясно което ми придава неволно въртеливо движение което аз определено
Не търся но за второто малко бяло сузуки това е добре пресметнат тактически
Удар чиято кинетика ме дезориентира в комбинация с първия и тогава десетина
Ме почват отвсякъде малки безлики коли алегории на мъчително бавния залез
Над детройт под лъчите на автомобилостроението на страната на изгряващото
Слънце церемония преведена неясно защо от японски на родния им език съвсем
За кратко неочквано в рамките на броени минути отговарящи на времето
Необходимо за отглеждането на младо послушно поколение без понятие
За свобода и опит на свободното реене на издължени самотни тела практически
В нищото на магистрали звездообразно сечащи пустинята от мен не остава
Друго освен топка метал със стърчащи на всички страни никелирани
Лайсни напомнящи на глутницата сузукита че някога съм бил гордостта
На автомобилостроене въплъщавало една невъзможна за тях мечта.
На жена ми
Ям от ръката ти понякога забравяш
Да ме храниш не съм нетърпелив добре дисциплиниран
От майка си никога нямал домашен любимец, който
Да ме научи на нетърпение чакам
Да протегнеш ръка и да ям
Да ям от ръката ти.
На Илиян Шехада
Изведнъж пътният възел се изпълва с хора
Като в подлез с вход към метрото прибой на тълпи
Блъскащи се в основите на стълбовете витрините
На магазините заведенията баничарницата на ъгъла
Заложната къща с предвидливо спусната ролетна щора
И отпрашило овреме бяло ауди по релсите на възела какви
Са тези хора педали ислямисти педофили рязани пишки
Негри чифути арменци без обичайните циганки пред гарата
Нищо не е като обичайно аз не сънувам че съм български негър
Заплашен от небългарски негри детето слава богу е в провинцията
Стискам в потна длан родното ръждиво мачете на татко вече съзирам
В полумрака на антрето сушилните на кафе плантацията край сантяго
И заставам в рамката на вратата зад мен чувам умиротвореното
Дишане на жена ми любимото скърцане насън на челюстите й
И поглеждам през шпионката
Днес взех от ремонт безценния часовник на татко
Часовникарят е жена, говореща като германка или немскоговоряща швейцарка
Тя прие поръчката и вероятно реално ремонтира безценната вещ, каза: ще е скъпо
Само пружината за механичен швейцарски часовник струва десетки левове, педантично коректно добави
Платих и получих часовника обратно от едър дори в седнало положение мъж с тридневна брада, по-скоро арменски, отколкото германско-швейцарски тип
Беше мил, говореше на „ти“ и даде добри съвети за поддръжка на часовника след ремонта
Жена му беше Сведенборг, той Абулафия
По пътя на всяка плът и часовник
Още мирише на машинно масло и женски пръсти
Кажи дъще
кво стана
Ти си моя дъщеря
Аз съм твой баща
Ние се обичаме,
сърдечно
май е време
за стихотворение
Ти броиш годините
като парките изпридаш нишката
Установяваш и се усмихваш
Че може да съм ти баща
(предаваш нишката
небрежно нататък
за отрязване)
Аз искам да ти споделя
магията на егенетата
Ти слушаш внимателно
като добро момиче
аз говоря то ме слуша
с дългия за възрастта ти опит
в регионалните медии
(ти говориш аз те слушам)
Че 89-та беше
важна година за мен
роден през 67-та
(важна година за теб)
и за баща ти.
Бях женен за жена
добре възпитана от баща си.
Полковникът от Гражданска отбрана
Я бе възпитал добре
а тя бе родена
да бъде обичана.
Беше девствена като я взех
Тя ме научи
Да свършвам в устата й.
Мисля за мъжа
който сега мисли
за мъжа който я е научил
Да й свършват в устата
Кой наистина я е научил?
Казусът е ясен: откъде
Тя знае
щом аз бях първия мъж
който я позна в нощта на 19 март 99-та
Която тя ме накара да запомня
(Макар че мъжете не помнят
Датите на дефлорация,
по скоро рожденните дни)
А тя беше първата жена
която ме накара да свърша
в устата й
непосредствено преди края
на лятната сесия
(поправките и ликвидацията)
Не бях ходил с десетилетия
на зъболекар технологиите
много са дръпнали за тези години
слагат ти една духалка
в устната кухина
до самия корен на езика
така ти изсушава устата
че изобщо не се налага да плюеш
Не можеш няма какво
да изплюеш
(Хашишната сухота
на модерните технологии)
Ти държиш,
че приятелството между мъжа и жената
Е възможно примерно: Не сте се виждали
често с месеци
Той ти се обажда
правите секс
после можете да говорите
за всичко като приятели
Той те е научил
Да го правиш с гърло
Той те е научил да глъщаш
Без да тичаш веднага до мивката
да плюеш
Може би жена ми ме напусна
защото не вярвах
в приятелството между мъжа и жената.
Може би не трябваше
Да ме учи да свършвам
в устата й.
Но нали в песента
Се казва направи нещо лошо
с мен.
Направи го, направи нещо лошо
с мен.
От друга страна
Може би вече отново има
надежда откакто има
технологии разрешаващи
задоволително проблема
с плюенето
Тя беше набор 80
беше добре възпитана
от баща си родена
да бъде обичана.
Сега сигурно е голяма жена
на 27 като един мой приятел
който срещнах след нея
По него измервам
любовта и годините й.
Ти си истината
на безумието върху което
се държи разума
на кандидат-студентската
кампания горещата география
на съединените от налудна изотерма
София Пловдив В. Търново
нямаш си на представа
каква глуха жега бе тук
когато дойдох.
Може би свършва
Една от последните
кандидат-студентски кампании
в историята на българското възраждане
Ще има реформи
Бащи и дъщери
Ученик и благодетели:
има ли история
Ще има и свършване
Има ли свършване
ще има и реформи.
Ти знаеш
Да не бързаш
да ходиш в банята
където и да свършвам
когато не свършвам
в устата ти, когато е ясно
че няма нужда
да ходиш в банята
Но въпросът не е
в нуждата, а в елегантността
благодаря ти
Това природа ли е
или култура?
Мърсотията и благодарността
Природа ли е или култура?
Харесвам привлечеността ти
към София дискретно
и възпитано прекъсваш контакта
с отново порастващата ми
привлеченност с коси погледи
към джиесема при поредното
пленително прекъсване
този път съвпадащо
с реално иззвъняване
ИменноНаТвояДжиесем
Моя е
Казваш на някого поименно
Вътре си
За теста в Унесесе
Ти си жегата, която ми припомня
мига, в който разбрах прохладата
в лоното Между Подуене и Оборище
Глина на Междуречието
и на Стълпотворението
Ти си истината
на жегата на която
недиалектически се държи
прозрението за лъха
на избавлението.
Моисей знае
дошло му
в скалната пукнатина
разръфаните краища
сълзящ от жегата асфалт
иззад гърба
Пронесъл се
Този лъх
(Господ вгръб)
Харесвам силата ти
с която понасяш нечовешката жега
в която решаваш поредния си тест.
Бих бил щастлив
да съм част от силата
която за теб е нещо незначително по пътя
към София големите медии
голямата любов, различна
от смешноватата ми
единствена нощ с теб изпълнена
с досадно възхищение от начина
по който понасяш нечовешката жега
на жестокия тест на човешките тела
насред горещата география
на кандидат-студентската кампания.
Не е достатъчно
да съм твой баща
в тайната на гмежта
на желаещите те мъже на 45
в мократа и спечената глина
на любовта отвращението знанието
Не е достатъчно
да си възпитана добре
от баща си
В езиковите форми „примерно”
и „ако си съгласен”
в гмежта на тайната
в тази жега има нужда
от избавление
Баща и дъщеря
Нали така
говора примерно
Този лъх
вгръб
Тайната на мърсотията и милостта
Трябва да решим
всеки един за себе си
кое ни възбужда повече
Ако си съгласен
То ще ни избави.
Утре по това време
Ще бъда в теб
Суровата кърваво
Течаща риба миризлива
Ела в мен, ще дойда
Да си в мен
(и на Сарра беше престанало
обичайното у жените.)
Тя се засмя в себе си
И рече: в мензис съм
Но Сарра не се призна
Защото тя се бе уплашила.
Той обаче (й) рече:
не, ти се засмя.
Сурова кърваво
Течаща рибо миризлива
Има ли нещо мъчно за господа?
Утре по това време
Ще бъда в Теб.
vs. archives 