Виждам как скалпела прониква
В теб като в още топъл самун бял хляб
Който до вкъщи изяждаме до половината
Това е белия ти дроб
Ти си белия ми хляб от детството
Когато двегодишен очаквах
Татко да го пуснат от острова
На свободата майка
Питаше какво ще направиш
Когато татко дойде аз изрещявах
Щего изпеча и щего изям
Това е белия ти дроб
Ти си белия ми хляб
Моля те не свършвай
Моля те
Върни се завинаги
Защото съм апокалиптик по рождение
Защото любовта не стига, а справедливостта е жестока
Защото бунта на робите води към ново робство без господари
Защото не може безкрай да обтягаш гузната съвест на белия човек
Защото плащането на сметките на гетата е унижение
Защото мерилин и кенеди са мъртви
Защото мъжа и бащата са излишни
Защото децата са сами в свят на безопасност и паник стаи
Защото жените не са докрай щастливи, когато унижават мъжа
Защото един човешки живот не може да е преход между два реално съществуващи социализма
Защото дъщеря ми в първи клас се радва на онлайн обучението
Защото комсомолците искат смъртта на литературата по особено мъчителен за жертвата начин
Защото америка преди тръмп и демократите рабовладелци вече не съществува
Защото имам повтарящи се детски кошмари, които се сбъдват
Защото майката и бащата на всяка надежда е
Че краят е близко.
Прекалено съм груб
За да бъда нежен но се възхищавам
На вашата безкомпромисна нежност
Прекалено съм брутален
За да бъда женствен но се възхищавам
Че не ви е страх да бъдете женствени
Прекалено обичам насилието
Променящо света за да се отдам
На непокътнатата му красота
Не заслужавам вашето разбиране
Благодаря ви за приятелството.
Без стотинка в рим
На долче вита
Да не умра от глад
Направих ситопечати
По снимка на наскоро убития
Че гевара ала уорхол
И ги предложих за продан
Като картини на анди
После му писах с молба
Да не ме издава иначе
Отивам за десетина години
В затвора накара ме дълго
Да чакам накрая се смили
Прати телеграма
ЧЕ ГЕВАРА СА ОРИГИНАЛИ
БЕЗ ПРАВО НА ПРОДАВАНЕ.
Обичам Ел Ей, обичам Холивуд. Красиво е. Всички са от пластмаса – но аз обичам пластмасата. Бих искал да съм от пластмаса.
Завъртам се бавно
Около оста си
Погледнато някъде отгоре
Очертавам кръг
Няма да изляза оттук
Докато не ми проговориш.
Днес е прекрасен ден
Разговарях с теб
Не се обаждам често
Още по-рядко се обаждаш ти
Предпочитам да слушам
Но трябва да те подмамя
Да се разприказваш днес успях
Слушах гласа ти в захлас
Аз съм странен любовник
Ти си моята дъщеря.
По Анди Уорхол
Питсбърг в моето детство
Беше работнически град
После дойде виртуалния капитализъм
И постмодернизма
На комсомолските секретари.
Аз съм дете
На работническата класа
Баща ми работеше
В металургичен комбинат
Майка правеше супа
От разреден кетчуп
Мушамата с захабените
Едри цветя
Консервите бяха
Недостижим лукс
Израснах по време
На голямата депресия
Бутилката кола
Щастието в неделя
Пробих през шейсете
Преименувах се от андрей
На анди уорхол.
Аз съм дете
На работническата класа
Баща ми работеше
В металургичен комбинат
Майка правеше супа
От разреден кетчуп
Консервите бяха
Недостижим лукс
Бутилката кола
Щастието в неделя
Израснах по време
На голямата депресия
Пробих през шейсете
Преименувах се от андрей
На анди уорхол.
vs. archives 