През януари троцки е експулсиран
От съветския съюз за антисъветска дейност
През април бухарин е отстранен
От редколегията на правда
Вестниците са пълни с дописки за деца
Донасящи за родителите си
Аз съм съветски поет
И отчаяно влюбен
В рускиня от париж.
Не знам с какво съм заслужил
Да ме обичаш
Ти го правиш
Значи е незаслужено.
СМЪРТТА е абстракция, твърде материалистическа може би, но по-скоро сингулярен свършек на сингулярна мирова точка, причудлива и неприобщена като планетата Планемо, извън хегелианските синтези, суперпозициониране на сингулярни точки извън идентичност и смисъл, извън заедност (каква противна дума за Цветан), по-скоро ефект на нелокалност извън негентропичните граматики, извън още по-жалките идеологически интерпелации, и нищо чудно ако само егоцентриците се окажат завършени алтруисти в това преливане на светове с илюзията за подреденост, по-скоро периодичност на хаоса (човекът е периодическо животно, Ницше), където този „исторически” свят е квантово неразположен и компрометиран, и произходът му е задължен на каламбури, в нелингвистичната сърцевина на невъзможно-Реалното, и там нищо не заслужава да бъде отслужвано в категорични императиви, too late to be legal, и в стоическа абстиненция чашата на масата прелива празна, както празният говор разобличава пълното говорене на християнски, комунистически и демократични аватари и псевдо-Спасители, самонаели се да изпият съдбовната чаша, която не съществува, освен в…
View original post 34 more words
Вече си мъртъв мога да те нарека щастлив
Прекоси границата когато още нямаше свободно движение
На услуги стоки капитали заловиха те яде си бълхите вербуваха те
Стана немски артист (кюнстлер) пишещ на български най-сетне
Тази литература да бъде на български но да не е българска
Умря като куче вече на четири крака на ръка разстояние
Желираните мечета уискито тревата отдавна щастлив.
Забивам нос
В черния форзац
Първо в началото
После в края на книгата
Мъча се да си спомня
Упойващата миризма
На августовско детско четене
Януари е сам
Трябва да изпиша заглавието.
Мога да се закълна
В безсмъртието на душата си
Че тук имаше книжарница
Спомням си като днес
Книгата която купих бяхме заедно
Старогръцка лирика
Но книжарницата я няма
Не сме заедно.
Свещената черна книга на любовта
По-позната като 120 дни на содом написана
В бастилията изгубена при щурма й
Начало на великата френска буржоазна революция
Намерена през бел епок от немски венеролог
Каталогизира и описва цифром и словом
Шестстотин нейни разновидности подредени йерархично
В божествена комедия
В кулминационните форми
Розата на рая и ануса на ада
Малката смърт и голямата
Съвпадат.
Знам едно
Стопаджийката която седеше до мен
В разходка смърт оцеля
Сбогом.
Аз съм идеалният партньор
Не го казвам аз тя го казва
Предложих й да се оженим
Когато забременя от друг
Тя отказа но аз бях искрен
Няколко години по-късно
Наистина се оженихме
Оставям я да спи с когото реши
Като се прибере на сутринта
Просто й казвам да си вземе душ
Занимавам се с моите неща
Приветствахме революцията
Отговаряше на начина ни
На живот продължихме
Да живеем така и след като тя
Безнадеждно се обуржоази
И двамата бяхме агенти на чека
Пътуванията не бяха проблем
Тя не можеше без това
За мен знаеха всички за нея не
Тя харесва два типа мъже гении
И мъже на действието и властта
Аз не съм нито едно от двете
Това ме устройва но разбирам
Защо маяковски е бесен
Само хубавата жена
И хубавото стихотворение
Може да се сравни
С хубавата храна
Мислеше си червея
vs. archives 