vs. archives

Анонимното писмо което написах
И изпратих до пушкин е разновидност
На мистификацията като светско развлечение
Широко разпространено в началото на деветнадесети век
На запад и в частност във франция с известно закъснение
Навлязло във виена и стигнало до петербург подражавайки
На съответните игри в най-източната западна столица
Начинът на изпращане и стилът на писмото се дължат
Изцяло на служебното ми положение на чиновник
Апаратчик от средния ешелон в министерството на просветата
В пасквила ми намира отражение литературният бит търканията
И съперничествата широко известни в тесен чиновнически кръг
Горд съм че мистификацията ми стана обществено достояние
С минимално закъснение спрямо виенските образци
Ефектът й надскочи най-смелите ми очаквания
Известни са две версии за реакцията на пушкин
При получаването на писмото според едната той заявил
Че ако някой наплюе отзад дрехата му задължение на камердинера е
Да я почисти другата звучи по-достоверно това е все едно бил казал
Да докоснеш с ръка говно, е неприятно е но си измиваш ръцете
И край наистина край впечатляващо нали.

Аз наташа пушкина имах късмета
Да хвана гребена на вълната на прехода
От напращялите красавици на осемнайсти век
Към меланхолния сексапил на деветнайсти
И късните му прояви по периферията
Романа ми с николай І не излизаше от рамките
На благоприличието царя ласкаво се отзова за мен
Милата и интересна мадмоазел гончарова
Още като годеница на поета императора пожела
По-отблизо да ме опознае като нарочно се оказахме
В царско село по време на карантината негово величество
Пожелали да узнаят часа на разходките ми в парка
Тогава ме нарекоха психея ролята ми хареса
На един маскен бал бях с костюм на жрица на слънцето
Императора ме обяви за царица на бала по-скоро съм луна
Но бързо влязох в роля на ръка разстояние да стана фаворитка
Тигели с царската карета сутрин под прозорците ми
Вечер на бала с въпросчета що все са ми спуснати щорите
Меланхолия и висок ръст поне за времето си това беше
Очаквано добрата комбинация за дългуча шваба
Нарекоха ме психея жената на поета.

Маймуна съм
Но аз съм пушкин

Спя с крепостните селянки
Но аз съм пушкин

Не споделих съдбата на приятелите декабристи
Но аз съм пушкин

С наташа беше автогол
Но аз съм пушкин

Царя сваляше жена ми
Но аз съм пушкин

Залагам селяните на карти

Но аз съм пушкин

Изработи ме един *съставна част от колело
Но аз съм пушкин

Страх ме е от смъртта
Но аз съм пушкин.

Защо религията на любовта е
Тъй благосклонна към смъртта

Защо
Дребни мошеници.

Потъпка смъртта съкруши дявола
Бетонен ангел с провиснала от липсваща благославяща ръка
Ръждива арматура потъпка смъртта съкруши дявола

Потъпка смъртта съкруши дявола
Комин на топлоелектроцентрала в края на пътя
На всяка плът потъпка смъртта съкруши дявола

Потъпка смъртта съкруши дявола
Виното на кръст върху вече покритото лице
На покойника потъпка смъртта съкруши дявола

Потъпка смъртта съкруши дявола
Гумените ботуши натежали от кал давайте момчета
Имаме за бог да прости потъпка смъртта съкруши дявола

Потъпка смъртта съкруши дявола
Делови човечен любезен посредник
Между двата свята потъпка смъртта съкруши дявола

Потъпка смъртта съкруши дявола
Ще подравним ще утъпкаме дървена рамка
Срещу шейсе лева потъпка смъртта съкруши дявола

Потъпка смъртта съкруши дявола
Хангари на трамвайно депо поле от кал
На окопна война няма страшно даде знак отчето

Потъпка смъртта съкруши дявола

Обичам този град
Не бях те срещал от години
Освен по медиите онзи
Медитативен красавец
С кожено яке и биещ на очи часовник
На ръката с която се подпираш
Когато мислиш на снимките
Мернах червендалест селянин
Станал от проточили се
Януарски софри
На път за кафенето
На съюза на българските писатели.

Веднъж с александър иванич
Отиваме при пушкин
Той седи на дивана
На който умира
На пода лежи меча кожа
На нея седи жената на пушкин
Сложила глава
На коленете на съпруга си
После жената на пушкин
Слага глава на моите колене
Аз му викам няма кво да ревнуваш
Остави тия негърски номера викам му
Ето жената на пушкин ми придлага водка
Изпивам четири чаши
Замезвам със сардели
И почвам да мисля
За голото еврейско момиче
Изпивам още една чаша водка
И запалвам лула
Ти днес си един тъжен
Казва ми жената на пушкин
Казвам й някаква глупост и заминавам
При еврейското момиче
Това е в неделя
А след три дена го заварваме
С александър иванич
Да лежи на дивана
На който умира
С лице на тъжен павиан

Интригата е елементарна
Женена *съставна част от колело
Търси да отклони
От самия себе си
Собствените си подозрения
Че е *съставна част от колело

Набелязва си кой да е
*Съставна част от колело
На негово място
Пише анонимни писма
Пуска слухове
Че друг е женената
*Съставна част от колело

Елементарно
Пушкин е убит в дуел.

(Политически коректна версия)

Интригата е елементарна
Женен педал търси да отклони
От самия себе си
Собствените си подозрения
Че е педал

Набелязва си кой да е педал
На негово място
Пише анонимни писма
Пуска слухове
Че друг е женения педал

Елементарно
Пушкин е убит в дуел.

На френски:
Искам да кажа само едно
Ако не приключим въпросът още днес
При първата среща
Ще се изплюя в лицето му
И в лицето на баща му.

Дуелът трябвало да се състои
Същия ден в пет следобед
Зад черната рекичка
Нямало предимство
На първия изстрел
Не се допускали никакви
Лични обяснения между противниците
В случай на необходимост
С тях се нагърбвали секундантите

Без да прочете условията
Пушкин се съгласил с всичко
Секундантът му наел двуместна шейна
Първо минал през оръжейния магазин
За пистолетите които пушкин
Бил избрал предварително

Той вече го чакал
В сладкарницата на волф
Било около четири
Пушкин изпил чаша лимонада
Или вода секундантът
Не си спомня точно
Излезли от сладкарницата
И се качили в шейната

По пътя се засекли
С г-жа пушкина която минавала с карета
Секундантът я разпознал
Тази среща би могла да спре адската машина
Но жената на пушкин била късогледа
А пушкин гледал на другата страна

Денят бил ясен
Стигнали на уреченото място
Едновременно с противника
Двамата секунданти намерили притулена
От гъсти храсти площадка където предстоящото
Щяло да бъде скрито
От погледа на файтонджиите

Снегът бил до коляно
Секундантите отъпкали пътечката
По която противниците
Да вървят един срещу друг
И маркирали с шинелите си
Бариерите преди които трябвало
Да се произведат изстрелите
Било към минус петнайсет градуса
С доста силен вятър

Секундантите разположили противниците
На техните позиции връчили им
Пистолетите и бил даден знак
С шапка да тръгват
Към бариерите

Пушкин пръв стигнал
До своята бариера спрял се
И се прицелвал от място
Противникът му стрелял
Преди да стигне до бариерата

Падайки пушкин казал
На френски: мисля
Че бедрената ми кост е раздробена
Всъщност бил уцелен
Долу вдясно в корема
Пистолетът му се забил с дулото в снега
Секундантът му връчил резервния

Опирайки се на лявата ръка
Пушкин се приповдигнал и стрелял
Противникът му бил ранен
В дясната ръка
Която той държал пред гърдите си
Куршумът минал през меките тъкани
Без да засегне кост и се спрял
В металното копче на мундира.

Бележка на френски:
Според свидетелство
На секунданта на дантес
Силният вятър ги накарал
Да потърсят убежище
В малка елхова горичка
Т.е. дуелът се състоял не сред храсти
А сред елхи
И се укривали не от погледа
На файтонджиите
А от януарския вятър.