Протокол на огледа на стаята и тялото
Акт за запечатване на стаята
Протоколи на разпитите на съседите
В. в. полонска и м. м. яншин
Фотографии на две неразпознати жени
Постановление от 19 април 1930 година
Относно факта на самоубийството
И предаването му в мособлпрокуратурата
Стреляна гилза разписка на л. ю. брик
За получените пари и пръстени
Ти държеше да бъдеш добрата
Аз държех да бъда лошия
Първо в споразумението на любовта
Доброто струваше скъпо
Злото беше безплатно
После в споразумението за развод по взаимно съгласие
Доброто струваше още по-скъпо
За злото трябваше да се плаща
Накрая в споразумението за писане на поезия
Без взаимно съгласие най-отдолу с дребен шрифт
Пишеше до болка познатия подпис се чете идеално
Доброто винаги побеждава.
О, Германийо, бледа майко!
Кучко на концерните
Кучко на северен поток
Кучко на путин
Кучко на газпром
Бремето на полови излишества
Тежко тегне над главата ми
Но сега настана времето
За друга тематика
Новата ми тематика
Сте Вие и математиката.
Мислех я за хедонистка
Подцених я.
По Карась на Николай Олейников
Пърженичка рибчице
Скъпа каракудо
Де ти е усмивчицата
От сабале тъй възбудена
Пържената риба
Бедна бедна каракуда
Щеше още да е жива
Да не беше страст и чудо
Кво те тъй погуби
Тука те метнà
Дето нема милост каракудо
Дето е тиган?
Помня те мънинка
Ти умираше от смях
Звънко се заливаше
В перловския си канал
Каракуди пичове
Обожаваха ти толкоз
Люспите трапчинките
Рибеното ти око
Бюстчето ти рибешко
Просто красота
Трудно без усмивчица
Зърваш тез места
Заранта веднъж обаче
Срещна ти по изгрев
Целия в седефен блясък
Принца на мечтите
Този принц подмами те
Ласкаво и с обич
Принца тоз уви обаче
Нямал много мозък
С кой си има работа
Този принц не проумял
Съблазнил оправил те
Заебал горкинката така
И реши нещастната
Мигом да умре
Втурнала се страстна
Втурнала се право в мрежата
Зъл човек извадил
Рибката от мрежата
На котлон запратил я
Просто ей така човек
С ножчето разпорили
Бързичко изкормили
Осолили както трябва
И оваляли добре в тесто…
Тъй прекрасен бе живота
И пред теб изгряваше
Смятаха те секси много
В мъжките компании…
Тъй сияйни планове
Мрачно настояще
Няма повече с приятел
Нашта каракуда да гуляе
Няма с плавници крилца
Повече да шава
И любимия с гальовни имена
Няма кой да назовава
Ти шуми възмътен
Перловски канал
Няма повече да тръпне
Каракудата в любовна жар.
Идвам тук за първи път
Откакто умря стоя пред вратата
С връзката ключове
Като разколников с брадвата
Пред вратата на старицата
Бързам да вляза преди да се появи
Някой на площадката
Страх ме е нервнича
И се помотвам с ключовете
Пробвам напосоки
Дълго никой не става
Накрая въвеждам някакъв ред
По часовниковата стрелка
Набелязвам за точка на отчет
Ключа от вкъщи който ти бях дал
Чак в края на пълен кръг
През броеницата на връзката
Най-сетне попадам на правилния
Дето все съм прескачал
Влизам отварям вратата
На балкона в спалнята
И прозореца в кухнята
На излизане всичко минава
Неочаквано гладко
Не мога да повярвам
На предвидливостта си
Оставил съм ключа
С висящи топуз на връзката
В ключалката
Безумно обичах мухата!
Отдавна туй беше приятели
Когато бях все още млад
Когато млад все още бях
И често взимах микроскопа
В мухата го насочвах
В очите бузките челцето
А после го обръщаш и към себе си
И виждаш ясно аз и тя
Допълваме се двамата
Че също в мен е влюбена сама
Най-скъпата другарката ми дама
Над мен кръжеше и се удряше
И блъскаше се тя в стъклото
Разменяхме понякога целувка
Не сещахме на времето потока
Но минаха години и при мен сега
Дофтасаха тълпи болежки
В ушите колената и гърба
Обстрелват ме една след друга тежко
И вече същия съвсем не съм
И няма я мухата ми отдавна
Тя не жужи не пее звънко дзън
Прозореца не блъска здравата
Забравени чувства напират в гръдта
Сърцето ми гложди змия
И празно е в бъдното нищо…
Мушичката ми! моя птичкe!
(Трансджендър ремикс по Николай Олейников)
Сгащена хлебарката натясно
Рижето краченце смуче
Тя попадна във капан
Чака екзекуцията си
С тъга в очите ъх!
Хвърля поглед към дивана
Където с брадви и сатъри
Вивисектори за работа се канят
Суети се фелдшер
Инструментите подрежда
И под нос подпява си
Песен по планета
Трудно мисли таз маймуна
Тананика мисли няма тя
Рижето краченце смуче
Сгащена хлебарката натясно
До стъкло притиснала лице
Дъх е притаила и се пули…
Да знаеше: душата й е налице
Тя нямаше от смърт да се страхува
Но доказателство научно има
Че душа не съществува
Джигер и скелет и сланина
Душата образуват
Има само съчленения
Членестоного съчленени я!
На научно доказателство
Няма кой да устои
Кършейки ръце хлебарката
Се приготвя да боли
Палач пристъпва важно
Опипва й гръдта
Намира под ребрата
За промушване целта
И промушил той поваля
Кат свиня хлебарката
Гръмко цвили зъбите оголил
На жребец подобен
Спуска се тогаз тълпата
Вивисектори към нея
Кой с клещите кой с ръка
Тръгват да я кормят
Стоичетри инструмента
Късат на парчета пациента
От повреди тежки и телесни
И от рани пуква тя безвестно
И внезапно стине тяло ней
Веч клепачите не тръпнат
Опомнят се злодеите
Назад отстъпват
Фсичко минало е веч болки и несгоди
Няма нищо вече нищо няма о!
И подпочвени водите
Тръгват да изтичат
Там в пролуката на шкафа
Сам самичко без надзор
Бъбли й синчето мамо мамо
Бедничкото то
Майка му не чува
Тъй като не диша
И стои надвесен и космат
Над нея вивисектора сърцат
Безобразен и обрасъл
С клещи и пила
Ти подлец си панталон навлякъл
Знай че мъртвата му майка
На мъченица на науката играе роля главна
А не на проста второстепенна хлебарка
Охраната пък грубо и с размах
През прозореца я мята
И на двора главоломно тя
Пльос миличката ах!
Връз изпотъпкана пътечка
Досами самия вход
Тя ще си лежи навирила краченца
И ще чака край печален о!
Белички костичките
Дъжд ще полива
Синички очичките
Пиле ще изпива.
Аз пиша литературната история.
Един ректор на АОНСУ
Другарю ежов!
Обърнете много Ви моля
Внимание на писмото на брик
Маяковски е бил и си остава
Най-добрият най-талантливият
Поэт на нашата съветска епоха
Безразличието към неговата памет
И към неговите произведения е
Престъпление ако има нужда
От моята помощ насреща съм
Привет! й. сталин
vs. archives 