vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Смъртта

За постоянстването в щастието

Щастливо наебана ти обичаше
Да казваш че аз съм най-щастливия човек

Когато поради съвкупност от комплексни причини
Сред които водещата беше отказа ти да обичаш
Писането ми вече не биваше щастливо наебавана
Ти свикна да казваш че съм нещастен боклук

Това е грешка и ти го знаеш с десет години брак
С мен зад гърба си аз обичам да постоянствам в щастието
И то се базира на писането което така лекомислено отказа
Да обичаш аз го обичам повече от всякога

Писането и щастието
Искат постоянстване.

3 март

Тя тръшка вратата на чужд дом
Препикава територии които не са нейни
Чака мъж който не се жени за нея
Преспива със случайни срещнати
С малки деца като застраховка живот
Чука се на чуждо легло
Яде на чужда маса
Пише на чуждо писалище
Тя вярва в освободители.

Дължимото за февруари

При дължимото има два варианта

Или искане на пари с възмущение
Защото парите нямат значение с огромни
Писма в тъмни зори с видима адска мигрена

Или празни имейли
Със събджект дължимото за февруари
И сумата цифром

Предпочитам втория
При първия чета само цифрата.

Продавачката на мартеници

Ръцете й бяха похабени
Очите непокътнати
Като неусвоени планински езера
Той няма никакъв акцент
Мислеше си тя
Очите й са непокътнати
Мислеше си той

Часовници

Първия часовник
Който си купих с първата
Учителска заплата в навечерието
На свободата беше руски пабеда
Все избързваше бях на двайсетина

Втория беше суоч
Купен в безмитната зона
На франкфуртското летище на път
За хюстън тексас вече всичко
Беше от пластмаса беше точен
Като му свърши батерията го заебах
Бях на трийсетина

После свърши ерата на часовниците
Дойдоха телефоните бързата им смяна
По-бърза от смяната на часовниците
Времето се свърза с геолокацията
Намираемостта навсякъде и по всяко
Време беше четирисетака

Време е за последния часовник
Часовника на татко.

Битие 1:1-31

Тя каза
Ще си тръгна
Но предпочете да не плаща наем
И да живее на петнайсе минути пеш
От работата

И тя каза
Търся голямата любов
Но той се оказа с две деца
Жена болна от рак
И много добър човек

И тя каза
Аз съм човек на думата си
Сега е щастливо разведена
С нелоши месечни постъпления
Тъй и стана

И ето
Беше твърде добро.

Описание на чуждата жена

Тя се бави да отвори
И пита кой е с далечен глух глас
Отваря по риза и голи крака
С назидателно изражение
Като жена облекла дреха на любовника си
Както жена пробваща нови дрехи
След съботен излет до близкия мол
Това е чуждата жена.

Възхвала на верността

Няма по-хубаво нещо от верността
Дори когато изневеряваш разчиташ
Човека с когото го правиш да ти бъде верен
Докато го правиш

Няма по-хубаво нещо от верността
Дори когато плащаш на курва очакваш
Всичко да е коректно имаш известно доверие
В сводника верен си на моментната транзакция

Няма по-хубаво нещо от верността
Дори когато те лъжат за пари и удоволствия
Знаеш че лъжещите те се надяват да не бъдат лъгани
От тези с които те лъжат и дори от теб докато те лъжат

Няма по-хубаво нещо от верността
Дори когато източваш карта язовир ддс страна
Ти имаш доверие в банкомата надяваш се на добросъвестността
На данъкоплатците очакваш от крана

Да потече вода няма по-хубаво нещо
От очакването да потече вода няма по-хубаво
От верността.

Декларация за намерения

Знам, че в хилядолетния райх
На соца ти щеше да бъдеш председател
На съюза на българските писатели член
На цека на бекапе зам.-председател на комитета
По култура член на ловната дружинка

Сега ти си правилния комсомолец
На правилните прогресивни сили и фондации
Благ сантиментален чичка на добре платеното добро
Но знаеш добре нали че аз знам какво направи онова лято
Знаеш, че знам че предпазливо изписвайки с инициали
Моето и своето име призоваваше депутата посланик
На правилните прогресивни сили прокурорски
Да се самосезира ако е запознат

Затова декларирам
За да е запознат и да се самосезира
Че ще те завра в смрадливия кенеф
На винаги заврян провинциален зет
На метрополиите академията държавата и капитала
В който мине се не мине се завръщаш
За ново опаковане на старите лайна

Всеки път когато си изпускаш нервите за някой друг лев
И призоваваш за самосезиране правилните каскети
Собственоръчно ще натиквам главата ти
На сантиментален благ чичка в платения
За вечни времена кенеф.

Владимир Маяковски „морето си отива“

морето си отива да се отлива
морето си отива да заспива