vs. archives

Вечността е
Безкраен летен ден

Ние сме в нея

Просто не трябва да мърдаме
От детската площадка.

Всъщност

Най-хубавите свирки

Си ги правила ти

На сутринта имах чувството
Че отново съм щастлив
След края на света

Ти ме чакаше
Вече облечена в синя
Лятна рокля като от спомен

Сресана с бухнала коса
С четка в лявата ръка готова
За прибиране на опашка изведнъж

Те видях в гръб
Как пристягаш опашката
Като грива на идеален шлем

Беше напълно готова
За кукления театър

Когато беше четиригодишна
Едно по-малко момче те ухапа
До кръв по дясната буза

Никой на ударопоглъщащата площадка
Не нададе вик не надигна глас не изпадна
В ужас не скочи във всеоръжие

Ти дори не се разплака само
Леко изскимтя следвайки очевидното
Съучастничество на родителите ти

Белегът на клана
Беше положен.

Облак с формата на ссср
Над кооперация на първа линия
На парка заимов

През 70-те червената буржоазия
Все още се свенеше криеше
Буржоазния интериор зад

Бруталистки фасади после
Дойде облачната архитектоника

Ние не сме
В литературната история

И литературната история
Не е в нас.

Дъщеря ми ме осведомява
За статистиката на разводите
В групата й в детската градина

Мисля за края на детството й
Психологът не констатира отклонения
Госпожите са видимо внимателни

Към бащата преминал
В ново агрегатно състояние

Лятото е замряло в мига на края

Разделение на радостта кой да люлее
И кой да бъде люлян на люлката гондола

Разделение на труда кой да рови в пясъчника
И кой унесено да наблюдава метаморфозите на пясъка

Разделение на магията кой да разказва
И кой омагьосано да присъства на сътворението

След дълбока болка
Сериозно ми се доебава
Мъжете са прасета

Затваряш очи
И казваш спя и в тъмното
Имам кошмар може ли

Вече да дойда при теб
Сега наистина спиш насред
Огромния растежим диван

Насред склада на хола насред тъмнината
Нищото смъртта насред всичко
Което не е спасение

Толкова малка неустрашима
В ужаса на теб се крепи всичко