гражданите с „помътено съзнание“
Слово на Любомир Левчев на срещата в резиденция „Лозенец“ по случай неговата 50-годишнина, 21 април 1985 г., резиденция „Лозенец”
Допотопен звяр тук e издъхнал
Приливът довлича ръждивия левиатан върху мекия пясък
Като на тепсия от бяло злато току-що отрязаната глава
На Йоан лежащ на плажа съзерцавайки жълтото и гробовното
Крайбрежие колко леко с тихия прилив застава на суверенната
Ивица запречен между водната стихия и пустинята в очакване
На отлива когато в този жълт гроб от пясък и корабни останки
По мравчена пътека през арматурния двор на последния пристан
Допъпля до туловището му първата смяна резачи на скрап
Очите на котвените клюзове неимоверно високо тъжни по-скоро
Отколкото яростни ноздри с халка на бик влачен към кланицата
Гроб и океан от височината на изхвърлеността оголеността дълбоко
Под ватерлинията искрите от оксижените разпарящи желязната
Утроба сливащи се със съсък с оттеглящите се води жуженето
Околовръст на оси налитащи на току-що изкормени вътрешности
На риба почнали от носа резачите стигат до машинното отделение
Сечението вече преминава през корабния комин като последна
Останка от срутен дом накрая витлото скъпите сплави
Отиващи за претопяване в изящна утвар и колиета
Олимпийски размери под открито небе на десетилетно запустение
Класицистично строг парк подравнил в зевовете между бетонните плочи
Синя жлъчка бял бор джудже плачеща върба жълт кантарион круша дивачка бъз
Къпини охтичава бреза лещак триумфа на копривата апотеоза на пълзящите паразити
В центъра на геометрична композиция пропукала по шевовете бетона Кралски слънчев
Месест многосвещен бурен обкръжен от благоговейни туфи ръждиви мъхове
В избледнелия син простор на опразненото пространство оръфаните отвърстия
На опоскани за старо желязо тръби тържествени порти към незрими мравчени империи
Но най-възвишеното не се крие в бледосинята празнота на правоъгълника на отсъствието
Геометрично осеяно с див непретенциозен живот поселил се в пукнатините То се
Открива в дълбочината на сив куб увенчан с непокътната кула за скокове
Бетонен мостик на потънала атомна подводница потопена преди години На борда
С цялата празнота дълбочината на междувременно населен ноев ковчег чието
Дъно бе недостижимо навремето сега вървиш в него всред останките на спомена
За копнежа по дълбокото гмуркане кошмара на скока от най-високия трамплин на кулата
Надвисващ още по-високо над празния бетонен куб по чието дъно най-накрая
Наяве стъпваш като насън по хрущящия прахан на изпепелени от слънцето лишеи
Ръждиво и златно морето и корабът
Олекнал в пътя си към последния пристан
Туловището изплувало ватерлинията високо
Над водите оголвайки ребрата на шпангоутите
Набраздени от някогашното обилие от течове
Безутешно навирен носът като на черна триера
На някой син победоносно завръщащ се от лабиринта
На сънищата и водите забравил уговорката с баща си от радост
Че е победил и отсякъл с кила си бичата глава на океана
Океана и брега който е умирането
Това изплуване тази голота античното черно навирване идат
Да посрещнат края витлото се пени наполовина извън водата
Като все още въртящи се колела на преобърната кола
Огромният танкер изпълнен с остатъчни взривоопасни
Газове като аеростат леко навлиза в плитчините излиза
На самия плаж безшумно засяда без дори да обяви
Преди да започне дългото нарязване за скрап за смъртта си
С метално яростно стържене на кила в мекия пясък.
мъж без гняв
ташаци без сперма
Над жертвоприношението на ярето
Умилостивяващо вулкана
Над кипящата с неонова светлина сяра
Вас викам през поля насам
От бавните облаци палещи лъчи
На пладнето вий най-узрелите за да
Позная по вас новия ден на живота
Защото другояче е сега! край край
На грижата на работника! сякаш ми прорастват
Криле така ми е добре и леко
Тук горе тук достатъчно богато радостно
Великолепно обитавам аз където огнената чаша
Изпълнил с дух чак до ръба окичен
С цветя които сам си е отгледал
Гостоприемен е за мене татко Иджен тюркоазеното
Сярно езеро И щом подземната буря
Сега тъй празнично пробудена към трона облачен
На близкородствената гръмотевица нагоре
Към радостта полита и моето сърце пораства
С орлите пея тук песен на природата тиранинът
Не бе помислил за това че тъй далече в пустошта за мен
Разцъфва друг живот когато той ме
С позор прокуди от родния ни град
Капиталът моят брат Той не подозираше
Премъдрият що за благодат ще ми докара
Като разкъса връзката човешка като свободен
Обяви ме и извън закона като криле небесни
Затуй и стана! затуй се сбъдна!
С гавра и проклятие затуй въоръжи се тоз народ
Дето беше мой изцяло срещу душата ми
И ме прогони и не напразно кънти
В ухото ми стогласният
Трезв присмех когато сънувачът
Глупавият хвана пътя плачейки
Кълна се в съдника на мъртвите! добре заслужих си го!
И лековито беше болните лекува ги отровата
Един грях наказва другия капитализмът комунизма
Защото много съгрешавах от младините още
Хората човешки нивга не обикнах не послужих им
Докрай до изнемогване с труда си както трябваше
Тъй както сляпо служи дори водата огънят
Затуй не се отнасяха и те човешки
С мен о, затуй ме позоряха
В лицето и тъй държаха се с мен както и с теб
Всепретърпяваща Природа! И аз съм твой
Твой съм и се пробужда между теб
И мен отново старата любов
Ти викаш ме привличаш ме тъй близо все по-близо
Не трудът Природата поглъща а тя
Труда забрава – о като радостно платно
Отлепям от брега,
И щом расте вълната и своята ръка
Майката простира над мен о от какво
От какво остава аз да се боя Други може
Наистина да ужаси Защото туй е смърт за тях
О ти! тъй добре познат ми ти омаен
Неонов ужасяващ пламък! как тихо обитаваш
Ти ту тук ту там как боиш се сам от себе си
И от себе си ти бягаш душа на всичко живо в големия
Град! От мене вече ти не се таиш неон във всемира втъкан
За мене ставаш прозирно светъл защото аз не се боя
Нали желая да умра Това е мое право
В последната Младост вече като зазоряване наоколо
И долу отминава с рев гневът отколешен!
Долу долу вайкащи се мисли!
Сърце грижовно работливо! От теб не се нуждая вече
И тука няма вече място за съмнения. Неоновият вика
Бог –
(по Хьолдерлин и Главогер)
Тук е царството на блажената забрава
На труда в стоката ретро музей на лотофагите
Историята 1944-1989-та върху разгъната площ
На Гранд Мол на мястото на един набързо взривен
Мавзолей богата колекция от восъчни фигури
На лидери революционери народни артисти
Перфектно реставрирани ретро автомобили остров
На блажените по пътя за вкъщи царството
На твърде богатия Хадес.
Източен Берлин е най-сивият град който познавам
Атеизмът е най-трудната житейска позиция която познавам
Страхът от смъртта е най-неумолимото чувство което познавам
Неизвестността отвъд е най-неразрешимият въпрос който познавам
Затова в пълна яснота на съзнанието искам да бъда погребан по следния начин
Преди погребението феморалната ми артерия да бъде срязана от патолог
Да не се произнася нито дума на моя гроб по време на погребалната церемония
Да бъда погребан в стоманен ковчег изработен в завода за валцувана стомана в Хенингсдорф
Това което не знаех преди смъртта си е че от завода бяха забравили
Да вземат размери за отливката но жена ми слава богу е практичен човек
Тя помоли един от металурзите от Хенингсдорф който наглед
Беше висок колкото мен да легне за проба в ковчега ми
Макар че не ми бяха взели мерки ковчегът ми стана в онази сива
Августовска сутрин на изток от предстоящата стена
Втора ръка купен с парите от холивудски хонорар трябваше
Да стигне за по-просторно работно място на брега на Тихия океан
И магистралата все пак Санта Моника 1063 26th Street за пиперено
Дърво и смокиня в градината за стилни мебели втора употреба няма
Радост на началото първото посягане на ръката първото мъркане
На припалващия мотор начало на работата природата на нещата
Моторът му не пее като на Щаер VІІ кабриолет модел 1926-та фучащ
Със свален гюрук с близо 100 км/ч към боксовия мач в Ufa-Palast am Zoo
Където от ринга се рецитира пред двехилядистошейсетипет зрители
Възпоменателна плоча за дванайсет световни шампиони в средна категория
Моторът му не е мислещ метал трендът е да бъдеш гъвкав пластичен
Течен в крайна сметка като Т-1000 в Терминатор 2 негова майка
Не е рудница в Щайр а претопяващата всичко леярска пещ на комерса
Вече не мислиш че караш безшумно сянка настъпваш безразсъдно
До дъно газта на нещо по-безтегловно по-виртуално идещо
От никъде пътуващо за никъде покрай безкрайни хангари всъщност
Колелата отдавна се въртят гротескно изметнати във въздуха
На вълнолома в чернобял спомен пяната на океана каросерията
На фосил под мастодонтната черупка на капака мотор на ЗИЛ
Втора ръка купен с парите от холивудски хонорар трябваше
Да стигне за по-просторно работно място на брега на Тихия океан
И магистралата Санта Моника 1063 26th Street пиперено
Дърво и смокиня в градината за мебели втора употреба няма
Радост на началото първото посягане на ръката първото мъркане
На припалващия мотор начало на работата природата на нещата
Моторът му не пее като на Щаер VІІ кабриолет модел 1926-та
Не е мислещ метал трендът е да бъдеш гъвкав пластичен
Течен в крайна сметка като Т-1000 в Терминатор 2 негова майка
Не е рудница в Щайр а претопяващата всичко леярска пещ на
Комерса вече не мислиш че караш безшумно сянка настъпваш
Безразсъдно до дъно нещо по-безтегловно по-виртуално от нея
Колелата отдавна се въртят гротескно изметнати във въздуха
На вълнолома в чернобял спомен пяната на океана каросерията
На фосил под мастодонтната черупка на капака мотор на ЗИЛ
vs. archives 