vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Поезия

Искам да възпея Атлантическия океан (Поема)

7
Възпявам атлантическия океан
На трезвия труд на трансатлантическите танкери
Възпявам огромните утроби миришещи
На окислен метал и фосили поели
По главната северна магистрала
Следваща дъгата на голямата окръжност
Най-краткия път между две точки на сферичната твърд
Прекосявана от огромните утроби
В огромните околоплодни води на океана
Когато узрее плода водите ще изтекат
През ръба на всяка установена твърд
Вещаейки края на всяка плът предвещавайки
Раждането на космическото бебе
В опасващия космоса старогръцки океан

Искам да възпея атлантическия океан
Непразната му утроба отвъд херакловите стълбове възпявам

Искам да възпея Атлантическия океан 6 (Поема)

6
Искам да възпея океана на любовта
Антрацитената чернота на нощния океан
Сияйната светлина на утринния океан
Искам да възпея атлантическия океан
На момичето на ботичели, което не стъпва по земята
Момичето което не стъпва по водата
Искам да възпея атлантическия океан
На флорентинеца америго веспучи
Искам да възпея италианския океан
На най-изкусните търговци и картографи
По-изкусни от португалците и испанците, по-пресметливи
Искам да възпея генуезеца кристофа комбо
Искам да възпея флорентинеца веспучи
Искам да възпея италианския океан
На момичето на ботичели, което не стъпва
По морската пяна на генуезци флорентинци венецианци
Бракосъчетанието на дожа с лагуната
Сухопътната неземна империя на флоренция
Флорентинското раждане на венера от морската пяна
Искам да възпея океана на любовта
Гениталиите на уран захвърлени във водите под твърдта
Пяната като спермата на водите над твърдта
Спермата като пяната на водите над твърдта
Запокитена в големите води под твърдта
Искам да възпея океана на любовта
Искам да възпея атлантическия океан на флорентинците

(to be continued)

Cabo de Roca, Portugal

Искам да възпея атлантическия океан 5 (Поема)

Искам да възпея атлантическия океан
На всички съзнания преляти в едно
Електриковосиния неонов кръг
Над главите на кандидат-студенти насядали
В кръг на празната площадка на празно общежитие
Искам да възпея атлантическия океан
На всеки иманентен опит на нашата заедност
На преплисването на съзнанието
От една чаша в друга трансцендентното преплисване
В чашата на океана на всички съзнания
Електриковосиния неонов кръг над всички глави
Потопени в упойващия океан на заедността
Искам да възпея атлантическия океан
На всички съзнания преляти в едно
Електриковосиния неонов кръг над всички глави
Искам да възпея атлантическия океан
На самопознанието като капка в пенливата чаша
На трансцендентния океан на всички съзнания
В електриковосиния океан на всички съзнания
Искам да възпея атлантическия океан

(to be continued)

Cabo de Roca, Portugal

Искам да възпея Атлантическия океан 4 (Поема)


4
Искам да възпея атлантическия океан
Омиващ бреговете на всички родини по избор
Португалската родина на морска ода
Американската родина на възпявам електрическото тяло
Всички португалии и всички америки на свободния избор
Който е по-голям от всяка възможна родина
Който е по-голям от всеки възможен избиращ
Възпявам английския и испанския на летището в хюстън
Възпявам тропическата буря през октомври
Неразличима в хюстън хавана сантяго
Възпявам машината за букети на входа
Възпявам троновете за лъскане на обувки
Възпявам абсолютното нищо тук-таме с еднофамилни къщи
Възпявам абсолютното нищо на свободата
Възпявам тексас подобен на марс
Възпявам всички португалии и всички америки
На свободния избор без достатъчно основание
Свободата свободата свободата свободата
Без необходимо и достатъчно основание
Възпявам морска ода възпявам електрическото тяло
Възпявам тексас подобен на марс
Възпявам океана подобен на старогръцкия космос
Възпявам атлантическия океан

(to be continued)

Cabo de Roca, Portugal

Искам да възпея атлантическия океан 3 (Поема)

Искам да възпея атлантическия океан
Индиговооранжевия хоризонт на запад
На незалязващото слънце спряло над океана
Смелата визия, че пътувайки на запад
Може да се стигне до западните индии
Не по крайбрежието на познатото
Не покрай носовете на надеждата
Напролом през големите води под твърдта
Готови всеки миг да се продънят в нищото
Искам да възпея хитроумността на генуезеца
Хитроумната отчаяно смела рационална вяра
В сферичната направа на твърдта
Теория като всяка друга теория
На която няма как да заложиш живота си
Който може да бъде заложена само на голата вяра
Хитроумната отчаяно смела рационална вяра
В индиговооранжевия хоризонт на запад
На незалязващото слънце спряло над океана
Хоризонт на очакване и хоризонт на събитие
Искам да възпея атлантическия океан
Величавите води под твърдта готови
Всеки момент да се продънят в нищото
Под незалязващото спряло слънце
На индиговооранжевия хоризонт на запад
Над величавия океан, в който се отразява
Възможността за отсъствие на всяка твърд
Нищото на отсъствието на господа в чист вид
Отразено във величието на атлантическия океан
Искам да възпея този океан
Под индиговооранжевия хоризонт
На величавото отсъствие на всяка твърд
Искам да възпея атлантическия океан

(to be continued)

Cabo de Roca, Portugal

Искам да възпея Атлантическия океан 2 (Поема)



2
Атлантическия океан е ритъма
На радостния триумфален сблъсък
На пружиниращата плът на вълна
С пружиниращата плът на вълна
На най-пружиниращата женска плът
На оттеглящата се вълна с най-пружиниращата
Мъжка плът на прииждащата вълна
Ритъма сънуван от майка на танкера
Ритъма сънуван от бебето й ритъма на радостта
На триумфалния сблъсък на най-пружиниращата
Най-женската плът на оттеглящата се вълна
С най-пружиниращата мъжка плът на прииждащата
Този сблъсък е ритъма на атлантическия океан
Този сблъсък е бебето в утробата на танкера
Насред океана в неспирния ритъм
На сблъсъка на женската и мъжката плът
На женската и мъжката вълна ритъма
На радостния им триумфален сблъсък
В бебето в утробата на танкера насред океана
В спомена за триумфиращия ритъм на атлантическия океан
Във всяко египетско робство на всяка суша
В сянката на всеки бряг, който е умирането
Триумфиращата радост на спомена
За сблъсъка на оттеглящата се и прииждащата вълна
Радостта радостта радостта радостта
На ритъма на атлантическия океан
Триумфиращата радост на ритъма на океана

(to be continued)

Cabo de Roca, Portugal

Искам да възпея Атлантическия океан (Поема)



1
Искам да възпея атлантическия океан
Омиващ несъществуващите ми родини
Големите води под твърдта създадена от господ
Както и големите води над твърдта
Където него вече го няма, но той раздели
С твърдта горната от долната вода, в която
Да се отразява величественото му отсъствие
Величествено отразено във величието на океаните
В големите води под твърдта искам
Да възпея несъществуващия остров на свободата
Искам да възпея несъществуващата свободна
България на непобедилото априлско въстание
Искам да възпея атлантическия океан
Свободата свободата свободата свободата
В която се отразява великото отсъствие на господ
Отразено във величието на водите под твърдта
Във величието на атлантическия океан
Омиващ несъществуващите ми родини

(to be continued)

Cabo da Roca, Portugal

В кафенето на флорентинските футуристи и Дино Кампана един стар поет си спомня за майка си

Когато бях млад поет, мразех майка ми.
Но бях добре възпитан и дресиран от нея.
Като всеки добър футурист при всеки скандал
я наричах най-накрая чисто и просто курва.
А тя се грижеше за мен, когато доста често
съвсем не бях добре с главата.
Тя не коментираше, че съм зле с главата.
С месеци ми правеше рибена чорба от мерлуза
която имаше вкус на течна пепел.
Когато след месеци някой ден поисквах допълнително
тя разбираше, че започвам да се оправям.
И скандалите както си трябва започваха отначало.
Като всеки добър футурист я наричах курва.
Като бях млад поет мразех майка си.
А тя се грижеше за мен, когато често
съвсем не бях добре с главата.
Сега седя в кафенето на флорентинските футуристи
и на големия поет Дино Кампана
и си спомням за майка ми.

Le Guibbe Rosse, сн. Вл. Сабоурин

Откраднатото заглавие

Заглавието „Градинарят и смъртта“ (2025) е откраднато от книгата на Владимир Сабоурин „Работникът и смъртта“ (2016).

Георги Господинов е крадец.

Всеки, който вярва в неприкосновеността на интелектуалната собственост като основа на всяко автентично творчество, трябва да реагира на това.

Как се родили водата океан и водата майка

Когато олодумаре всемогъщия бог
Ходеше по тази планета имало само огън
Огън и пламтящи скали олодумаре решил
Да има земя с планини равнини и савана
Там дето огъня бушувал най-яростно
След като бога го укротил останали
Огромни и много дълбоки падини
В най-дълбокото се родил олокун океана
Той е най-старата мъжка йемая
Женската йемая е майката царица
Защото тя е водата сладка и майчина
Майка над всичко що живее на земята
Ако тя не вали не расте сладката царевица
Така се родили водата океан и водата майка