vs. archives

Празниците са жертвоприношения
Ако се налага крещи
Ако се налага запази самообладание
Ако се налага размени шамари
Делникът винаги очаква работника
Щом цената е тази
Значи е истинско.

Баща ми ми казваше
Дядо ти не умееше
Да изразява чувствата си
Тези проклети франсета
Изгубени в пустинята
На кубинската жизнерадост
Тези проклети франсета
Измъкнали се на косъм
От клането на белите хора
На най-великия бунт на робите
Тези проклети франсета
С чудовищния им божествен маркиз
И неспособността да изразяват чувствата си
На този език.

На спирката на трамвая
Петите събрани леко раздалечени носовете
На ботите стойка на гвардеец лице
На статистка в балетна масовка палто
От някогашен дадаистичен сезон на хаундем
Готова за отскок на ръба на тротоара
Дестинация левски г

Чудовищен лексус
Напуска бялото имение
Ята хищни гълъби връхлитат
Отвсякъде дебнат вгръб дебнат под пейката
Ритникът засяда в рояка им насилието
Отдавна е с изтекъл срок

Опикан матрак на боклука
Размразяване на фризера (несаморазмразяващ се клас)
Изтекли меса в кофата
Юрган натъпкан в пазарска количка
Възглавницата в билска чанта влачена от детето
Изреждане на граждани дърпащи в почуда
Затворените врата на мола

Вила от двайсетте в тогавашните буржоазни предградия
Когато още всичко предстоеше преди удушаването с тел
Спомен за заден двор от детството превзет
От пластмасови маси и столове връстници на свободата
Персоналът в опушеното мазе като съзаклятници
На бунт срещу горните етажи господарите горе
Очакват смяна на памперсите ключът за заблудени
Посетители е под изтривалката

Нито дъжд нито град нито сняг
Суграшица сива сгурия се сипе
Над милата улица първо махнаха трамваите
После изкорениха релсите накрая паветата
Пандемониум от старици протягат към теб
Ръце и угаснали погледи ти ме теглиш навън
Когато обичах тази улица още не знаех
Че е на мъртвата буржоазия

В хотелската стая в болничната стая
Черният правоъгълник е винаги срещу теб
На отсрещната стена вместо над главата ти
Черното разпятие.

Две коли
На кръстовището
Тряс

ЗЛАТОМИР ЗЛАТАНОВ