vs. archives

Джеси Оуенс победи в спринта на 100 метра
На Олимпиадата в Германия
през 1936-а, Фюрера не му подаде ръка
защото е негър, а негрите
са най-добри в 100-те
метра, броените секунди между живота и смъртта
които трябва да се преодолеят достойно,
мъжествено на максималната дадена ни висота

Още Хераклит е знаел
че това са 100-те метра

Максималната висота
при достойното мъжествено преодоляване
на броените секунди между живота и смъртта

Учителю
Триенето подобрява
постижението на спринтьора
тартана и шпайковете

според редица коментатори
повече грешат тези, които сами не вярват
на своите разкази

Максималната висота
при достойното мъжествено преодоляване
на броените секунди между живота и смъртта

Съвършеното същество оставя
Несъвършеното да бъде щастливо
Оставя го с милувка да бъде себе си
Да бъдеш себе си е да си щастлив
Съвършеното същество оставя с милувка
Несъвършеното да бъде щастливо

Мъжът е несъвършено същество
В моя живот има три съвършени същества
Жена ми дъщеря ми котката леа
Всяка от тях ме е помилвала в моето
Несъвършенство оставила ме е да бъда себе си
Направила ме е в несъвършенството ми щастлив

Като млад ми харесваше да бъда мъж
Преди да науча, че съм никой какъвто
Трябва да бъде без излишни чупки всеки поет
Но как да разбереш, че си никой без унижение
Без срещата с милващото съвършенство
Което те оставя да бъдеш щастлив?

Как да разбереш, че си никой
Че си поет без милувката на съвършенството
Което те прави щастлив в несъвършенството ти?
Как да разбереш, че си поет
Че си никой без да бъдеш оставен
Да бъдеш себе си да бъдеш щастлив?

Мъжът е несъвършено същество
В моя живот има три съвършени същества
Жена ми дъщеря ми котката леа
Всяка от тях ме е помилвала в моето
Несъвършенство оставила ме е да бъда себе си
Направила ме е в несъвършенството ми щастлив

Съвършеното същество оставя
Несъвършеното да бъде щастливо
Оставя го с милувка да бъде себе си
Да бъдеш себе си е да си щастлив
Съвършеното същество оставя с милувка
Несъвършеното да бъде щастливо

Това са трите момичета.

Беше късна сутрин след края на семестъра
Имах чувството, че тялото ми се превръща
В квантова пяна чийто прибой се разбива
В гордите бели скали на тялото ти после дълго
Лежахме на пода на ръба на оттеглящите се вълни

Със сърцето в гърлото от благодарност ти казах
Цитирайки джон траволта в криминале а сега
Трябва да си ходя у дома и да получа инфаркт
А ти се стресна като малко момиче за татко си
Така случайно научих колко ме обичаш

Обикновено правехме така
От вратата за краката, ще рече
За прекрасните ти гърди задник уста
И тогава ти казваше съвършеното
Стихотворение трябва да бъде абсолютно
Рационално конструиран гарван по едгар алън по
И аз благодарно отговарях съвършеното
Стихотворение трябва да бъде абсолютно
Рационално конструиран океан по алвару д’кампуш
Постигнали така пълно съгласие
Що е съвършеното стихотворение
Отново влизахме в любовната стая
Ще рече прекрасните ти гърди задник уста
И ти каза да бъде съвършеното стихотворение
И биде нощ и биде утро и ти видя, че е добро

Студа рязко отпусна ти веднага разпусна косите си
Зад паянтовата решетка от изгнило сухо хиберниращо
Тегавата ти плът едновременно струяща и застинала
Маслинено тъмнозелено вискозно желание
Правещо меандър с формата на времепространствена
Примка в която влизаш два пъти в една и съща река
Миналия път беше измъчена от някакъв цикъл
Или нещо романтично или пълно кръгово
Движение във вертикална равнина с връхна
И главоломно пропадаща без край долна точка
Сега косите ти са разпръснати като на възглавница
Макар да не лежиш това е само видимото изкривяване
На невидимата гравитация на невидимо желание
Все едно виждам косите ти върху хоризонтална
Водна повърхност която тече през мен докато ти
Леко ги докосваш с ръцете си без да променяш нищо
Спрямо вечно същия минал път на реката

Този език лежа в мен десетилетия
Като студено тежащо майчино тяло

Когато дойде часа да го напусна възвря
Надигна се изригна чужда му барокова пяна

Като жена, която иска да задържи
Дълго пренебрегван мъж когато вече е късно.

Чувствам се с теб като след дълъг брак
Чувам будилника ти си до мен ставам за работа
Не си ми точно родина, но дъщеря ми е родена тук
С остаряването се завръщам все по-благодарен
Към спокойната ти провинциалност и безразличие
На голям малък град на малка страна
В която ти си непомерно объркващо те голяма
Обичам червените премигващи корони
На топлоцентралите ти твоята резервираност
На периодично и неумолимо прегазвана от селяци
Буржоазка дори ти съчувствам като на нея
Ти не знаеш какъв късмет изкара с мен
Почти като на прага дъблин или лисабон
Да не го напомням е основа на щастливия брак
Отлично знаеш, че никога няма да ти изневеря
Прекалено много съм пътувал в предишни животи
Ти няма как да ми изневериш в отворена връзка
С кариеристи от тукашното и глобално село
Обичам червените премигващи корони
На топлоцентралите ти чувствам се с теб
Като след дълъг брак чувам будилника
Ти си до мен ставам за работа

Не бях глезено, но бях предпазено дете
Не видях смъртта на баба си с която
Израснах държах й преждата дядо
Протойерей владимир дренски почина
Година преди да се родя нося името му
Без да съм познал смъртта му
Бях кръстен в нея от баща ми хесус
Sabourín посвещавайки ме в тайнството й
Татко беше с алцхаймер и ме обичаше
О колко само ме обичаше сбогува се с мен
Като сияен блейк дари ме с абсолютната свобода
Чичи викаше ми той като дете няма вина
Смъртната сянка на вината се спусна
Над живота ми с болката на жените
Раждащи отглеждащи обичащи ме в мъки
Мъките на маргарита мъките на сирма окончателно
Без обратна предавка ме направиха поет
Татко няма вина мамо сирма простете ми

Искам да сляза към теб момиче
Момента е идеално неподходящ знам
Но досега не успях в нито един от идеалните
Нито през пролетната ти ученическа врява
Нито през пладнето на пан на разгорещените ти
Следобеди на сладост и отчаяние
Нито през божественото ти есенно умиротворение
Не не можах през всички тези години
Минавайки покрай теб повтаряйки наум
Непотребни измъчени безжизнени поетически
Заклинания ти не искаше това момиче
Слизам накрая сега в януарската нощ
Отдавна си си легнала дори праговете ти
Не издават наличието на спящо момиче
Виждам само застиналото черно сребро
Белите и жълти опали на уличните лампи
Лунните пътечки на магистралното осветление
И пак черното сребро по-черно когато
Над теб се надвесвам за миг и се дръпвам
Ти не настояваш ти спиш във вечното
Моминство на черното сребро на януарската нощ
Ти не зовеш ти не отблъскваш приемаш
Политащите изпращаш отдръпващите се
Ще е проблем ли питам както бих попитал
Спящо момиче ти спиш в януарското
Моминство на черното си сребро изпращаш
Отдръпващия се приемаш политащия

Седя в бистрото на подуенския неоавангард
Всички сме в пълен състав аз ми и майселф
Черните братя не се стараят особено
Дават го мазно избива ги на шаде
Която в предишен живот слушах
До смърт обичайки сибилата
От шлезвигхолщайн от самата граница
С нидерландия този интензивен опияняващ
Дъх на прясна риба между краката й
Черните братя не се стараят аз доста
Любовта е болест преносима по полов
Или чисто духовен път при втория случай
Често с летален изход написах
Само едно стихотворение
За опияняващия дъх на риба