ИО и Звяра
Не ми беше дадено
Както се казва
Да бъда добър баща
Но любимата ни приказка е
Красавицата и звяра
Един ден
След много години
Ще бъдеш горда
Със звяра обещавам.
Не ми беше дадено
Както се казва
Да бъда добър баща
Но любимата ни приказка е
Красавицата и звяра
Един ден
След много години
Ще бъдеш горда
Със звяра обещавам.
Перверзия е
Да се чукаш с друг
На местата
Където си се чукала с мен
Каза той
Ти си по перверзиите
Каза тя.
Меншевиките си налягали парцалите
И били унищожени от болшевиките.
Болшевиките си налягали парцалите
И били унищожени от сталин.
Сталин се наложило да си наляга парцалите
Посмъртно и бил десталинизиран от хрущов
Който бил негово доверено момче.
Извод:
Никога и при никакви обстоятелства включая леталните
Не си налягайте парцалите.
Никога не пиша
Освен ако не ме принудят
Предговори към книгите си
Досега, а съм на педесеидве
В други ден ставам на педесеитри
Никой не успя да ме принуди
Тази книга обаче е особена
Защото любовното стихотворение е
Перихелият на поезията
Винаги съм мечтал
Да пиша любовна поезия
Случи се на стари години
По тези земи не е прието
Но данте е бил на педесеипет
Когато завършва рай
От първата си книга съм се
Сблъсквал с неразбиране на идеята ми
За любовна поезия затова накратко
Искам да кажа какво разбирам
Под любовна поезия преди всичко
Разбирам социална поезия
Като при учителя брехт
Аугсбургските порносонети ме
Направиха поет
На второ място садомазохистична
Ситуация при която си едновременно
Хищникът и жертвата
Жюстин и жюлиет
На трето място третият кантос
На божествена комедия
Видях се принуден
Да направя тези педантични разяснения
Защото адресатите на любовни стихотворения
Често се чувстват в правото
Да питат: защо не пишеш истински
Любовни стихотворения за мен
Или също: защо любовните стихотворения
Които написа за мен са толкова хубави
А ти си един нещастен боклук
Макар и принуден
Надявам се, че отговорих
Добросъвестно
(Пропуснах архилох
Накарал любимата си кучка
Да се обеси барабар с баща си)
За съпруги и някои други музи
Не зная и не държа особено да узная
Аз съм тортà
На розата на рая.
Никога не пиша
Освен ако не ме принудят
Предговори към книгите си
Досега, а съм на педесеидве
В други ден ставам на педесеитри
Никой не успя да ме принуди
Тази книга обаче е особена
Защото любовното стихотворение е
Перихелият на поезията
Винаги съм мечтал
Да пиша любовна поезия
Случи се на стари години
По тези земи не е прието
Но данте е бил на педесеипет
Когато завършва рай
От първата си книга съм се
Сблъсквал с неразбиране на идеята ми
За любовна поезия затова накратко
Искам да кажа какво разбирам
Под любовна поезия преди всичко
Разбирам социална поезия
Като при учителя брехт
Аугсбургските порносонети ме
Направиха поет
На второ място садомазохистична
Ситуация при която си едновременно
Хищникът и жертвата
Жюстин и жюлиет
На трето място третата песен
На божествена комедия
Видях се принуден
Да направя тези педантични разяснения
Защото често адресатите на любовни стихотворения се
Чувстват в правото
Да питат: защо не пишеш истински
Любовни стихотворения за мен
Или също: защо любовните стихотворения
Които написа за мен са толкова хубави
А ти си един нещастен боклук
Макар и принуден
Надявам се, че отговорих
Добросъвестно
За съпруги и някои други музи
Не зная и не държа особено да узная
Аз съм торта
На розата на рая.
Гласът на любимата
Винаги се разпознава
Дори когато идва от ада
Където трябваше да бъдете
Заедно.
Ти си зле поддържана
Сталинистка сграда
Прави ти чест
Че не си санирана
Защото тогава
Щеше да бъдеш
Добре поддържана
Сталинистка сграда
Избирай каза тя
Или тя или аз
Но аз не съм се женил за нея
И не съм й изневерявал с теб
Избрал съм я дълго преди да те срещна
Ти избра да бъдеш жената на поета.
Следващия път
Избирай по-внимателно
И дръж на избора си.
Избирай каза тя
Или тя или аз
Но аз не съм се женил за нея
И не съм й изневерявал с теб
Избрал съм я дълго преди да те срещна
Ти избра да бъдеш жената на поета.
Следващия път избирай по-внимателно
И дръж на избора си.
Когато декември притисне гърдите
Като наколенник на дакийски легионер
И глутниците се спуснат от север
По замръзналата река татко
Няма по хубаво от мълчанието ти
Няма по-хубаво от ръцете
И мълчанието ти