vs. archives

Сънувах, че съм дисциплиниран мухльо, когото с години са подритвали сърдечни, широко скроени хора, които дори не си правеха труда да замитат боклука под килима. Една сутрин се събуждам и виждам, че апартаментът свети като опразнен от чистота и подреденост. Тук нещо не е наред, мисля си, и решавам дисциплинирано да изчакам съвсем да се събудя. Изведнъж си давам сметка, че усещането за чиста и подредена празнота се дължи на факта, че наблюдавам жилището си от някакво друго място. Гледам като на брокерска симулация на недвижим имот как сърдечните широко скроени хора се разхождат в апартамента ми и коментират колко национално отговорно и трудно е било въвеждането на дисциплина в тоя бардак и колко по-чисто е откакто ме няма. Отдъхвам си с облекчение, че все пак се е намерило свободно легло в Арена Армеец.

Сънувам, че съм на 16 и боготворя Яворов. В хаоса на първите години на прехода успявам да се промъкна в дома му на Раковска, строго охраняван от СДС и Литературен вестник. С безпогрешната нарцистична интуиция, която така се харесва в Две хубави очи, той усеща отдалече, че ми е идол и епатажно се провиква през тълпата сноби: „Никога не се жени за софиянка и по възможност избягвай извънредни положения с карантина над 2 седмици.“

Сънувах, че съм Вазов и тъкмо трескаво обмислям как точно да свърша. В сюблимния момент ме прекъсва иззвъняване на телефона, пак Георги Господинов. Този път да съм се пазел, да не съм излизал заради пандемията, опасна за хора на моята възраст. Мамка му и лицемер, почти ми е на езика, хем иска да ме замести, хем не ме оставя да свърша като хората.

Сънувах, че съм баща на Рембо и във връзка с ратифицирането на Истанбулската конвенция му поднасям извиненията си за недопустими епизоди в детството му, подлежащи на ретроактивно съдебно преследване. Пич, вика ми той, остави тоя неолиберален булшит. Ако не беше ти, нямаше да напиша един ред.

Сънувах, че посещавам рано сутрин Пенчо Славейков с цел спешна семейна консултация във връзка с мирното съвместното съществуване по време на извънредно положение. Заварвам го в чудесно настроение да редактира „Кървава песен“, тактувайки си под звуците на приглушен, но отчетлив късен Колтрейн. Момче, казва той, с Мара открай време се придържаме към социалната дистанция.

Сънувах, че прехвърлям поредната новина с „крути“ мерки в заглавието. Защо ли като се размечтаят за по-ефикасна диктатура на капитала, все прибягват до русизми. Това е все едно да налагаш неолиберален капитализъм със средствата на руския авангард, мисля си и в същия миг си давам сметка, че съм им дал идея за сутрешните новини.

Сънувах, че с изрична наредба на Закона за извънредното положение, действаща с обратна сила, постфактум се отменя щастието на неизвестните площадки. Вълната от разводи, регистрирана в Китай вследствие на пандемията, стигна до Неизвестната площадка, мисля си. Извънредното положение се държи с нас като разведени родители с детето, а щастието на неизвестните площадки е бъдеще в миналото.

Сънувах, че майка е млада и красива и губи паметта си. Току влиза през няма и минута в стаята ми да провери дали съм вкъщи. Не смея да реша от какво повече ме е страх: дали че майка е толкова млада и красива, или че губи паметта си, или че съм вкъщи.

Сънувам, че съм Роберто Боланьо и вдовицата му ме съди за неплащане на авторски права. Но аз съм Роберто Боланьо, твърдя в отчаяние със сълзи на очи. Въпреки топлотата на далечен спомен за мигове на щастие в погледа й, минаваща като сянка над някогашно море, тя остава непреклонна, че трябва да платя авторски права.

Сънувах, че сънувам, че съм на възрастта на покойния ми баща и в рамките на секунди трябва да се вземе решение дали да бъда интубиран аз от съня или аз от реалността. Татко ще ме спаси, минава като мълния през съзнанието на сънуващото ми, че сънува аз, и изтръпвам от ужас.