Сънувам, че съм Гео Милев и превеждам Средата на живота на Фридрих Хьолдерлин, стихотворението с умиротворените жълти круши на угасващото съзнание, които видях като бесни жълти цветя. Остават ми пет години живот, на него месеци преди да полудее. Звънтенето на ветропоказателите в ноемврийския вятър на бюргерската студенина се чува като плющенето на знамена в студената пролет на празните софийски улици на извънредното положение.
Сънувах, че съм прислужница мулатка в дома, където Фридрих Хьолдерлин беше частен учител. Намирах този откачен шваба за много възбуждащ с тази едновременна едра кокалестост и часовникарска ювелирност на расата им. Искаше ми се да го въведа в потайностите на Бордо, този славен град на триъгълната търговия с роби, финансирала великите идеи на братството, равенството и свободата. Той обаче беше погълнат от писането на някаква поема, в която се разхождаха смугли жени. Какво ли разбираше бедният шваба от смугли жени. Така и не се остави да му бъде дадено да разбере. Но аз бях изпълнена от него.
Сънувам, че Рембо е едно от ония педалчета в андалуските църкви, които обличат Девата за процесиите. Странно, мисля си, кво може да му е приятното да виждаш гола девственица, ако си обратен. Изведнъж си давам сметка, че няма как да знам и трябва да препрочета Един сезон в ада или Едно мъжко момиче на Марко Видал.
Сънувам, че съм Маркиз дьо Сад и ме съдят за домашно насилие. Служебният адвокат настоява да не признавам, че съм Маркиза. Но как, възкликвам, без наистина да схващам логиката, нали защитата ми се базира на взаимното изключване на БДСМ практиките и идеята за буржоазно семейство и дом. Така е, безучастно се съгласява той, но в светлината на скорошните събития, свързани с Френската буржоазна революция, Истанбулската конвенция и удължаването на извънредното положение се налага в движение да преразгледаме основанията на защитата.
Сънувам, че съм на 6 и съм в санаториума за силикозноболни миньори в Смолян. Всички коментират последния брифинг и актуалните числа на заразени, починали и излекували се. Те са в рискова група, но са спокойни, все едно продължават да копаят някъде дълбоко под земята. Изпитвам детско чувство на гордост, че като хроничен астматик съм солидарен с тях. Стар чернокож миньор, неясно как оказал се там, ми казва: „Когато приключи болестта на белите хора, ще остане силикозата“.
Сънувам, че съм Троцки и потеглям на празен норвежки танкер за Мексико. Празният танкер е като женска утроба, мисля си, хапейки до кръв долната си устна, а в Мексико има култ на смъртта. Колебая се какво да избера, напосоки разлиствайки томче с поезия на Пушкин, все едно гадая. Изведнъж ме озарява прозрението, че Революцията обединява двете. Пред очите ми е стихът Унылая пора, очей очарованье.
На Ники
Сънувам, че съм Рембо и баща ми ми удря напълно заслужено шамар, но после ми се извинява. Какво не ти е вред, копеле, викам му, калкирайки любима фраза на Самюъл Джаксън от Джаки Браун. Аз разчитам на тебе, а те са те пречупили. Заричам се да стана поет и никога да не се извинявам.
Сънувам тупуркане на детски стъпала в горния апартамент. Майка не си е бутнала радиобудилника час напред. Св. Джон Колтрейн повтаря като надрусан дервиш а лаф сюприм. Който създава чувство за вина у поет, трябва да бъде съден в Хага, докато гадното копеле разпуска в Кристиания.
Сънувам, че на път за Куба правим престой с баща ми в Източен Берлин, първият ми и последен шанс да се срещна с учителя ми по поезия преди града да бъде закрит. Заварвам го 27-годишен на един от бесните купони от времето на прехода от демокрация към националсоциализъм. Побързай, кубинче, казва ми, скоро нито стюардесите от Интерфлуг, нито Западен Берлин няма да съществуват. Поздрави Елва от мен, тя шсе сети.
Сънувам първата си среща с поезията. Аз съм на 9, тя е на 6 или 6000, един септемврийски ден в злато и багреница. Унылая пора, очей очарованье. Никога вече няма да съм щастлив без тази болка. Сбогом, малък рай. Здравейте, празни улици.
vs. archives 