Когато ми се отдаде
Розовопръста и пухкавобуза
Ти ми се изсмя в лицето
От първи момичешки страх
Каза с очи на когото много е дадено
На когото аз съм дадена много
Ще се изиска мисли му момченце
Подарена къща назад не се връща
Когато ми роди дъщеря
Разрязана като джоб тип кенгуру
Ти ме погледна бледа от загуба
На кръв анемията на куле вече си
Казваше думата на когото много е
Дадено на когото аз съм дала
Ще му се изиска мисли му
Подарена къща назад не се връща
Когато умря, красавицата на моргата
Превърната отново в момиченцето
С луничките, които ме побъркваха
Ти премълча с недосегаемото достойнство
На алабастрова мъртва хемофиличка
Недосегаемото достойнство на далия всичко
На копеленцето склонено над теб
Подарена къща назад не се връща
Копеленце момченце най-сетне разбра
Не помня нищо в нея освен
Тялото ти в което потъвах след
Провисналата желязна пружина
Да правиш секс без да си положил
Основа на канара е шибана работа
Пише го в евангелията това беше
Построено на пясък, от който
Без да зная как ме издърпваше
Силата на мекотата на ръцете ти
Не помня нищо в тая стая под наем
В люлинска панелка на първия етаж
Трябваше наистина много да се обичаме
За да не усещаме усойността й в костите си
Преди да вляза за първи път там
Дълго ми бе писала за тъмния студ
И единствената ти приятелка брезичката
Пред прозореца споделяла тъгата ти
Не помня нищо в нея освен
Тялото ти което ме въздигаше над всичко
Без да има човешки условия за секс
Както споменах за каква радост може
Да иде реч насред провисналата пружина
На времепространствено изкривяване
От вездесъща тъмна материя, от която
Без да зная как ме издърпваше
Силата на мекотата на ръцете ти
Моята единствена родина
Мама пингвинка е за гушкане нощем
Тази мама няма дневни функции, изпълнявани
От татко пингвин който не умее
Да изпълнява нощни гушкащи функции
Иначе казват добър пингвински татко
Мама пингвинка има на корема джоб
В който държи и гушка бебе пингвинче
Бебе пингвинче е зашито в джоба
Може да увисне надолу с главата
Но не може да изпадне от гушкането
Мама пингвинка, от която те извадиха
Също имаше напречен джоб тип кенгуру
В долната част на корема, който разрязаха
Немислимо за татко пингвин изпитание
Татковците пингвини са страхливи
Колко искам да бъда
Като мама пингвинка!
Съвършеното същество оставя
Несъвършеното да бъде щастливо
Оставя го с милувка да бъде себе си
Да бъдеш себе си е да си щастлив
Съвършеното същество оставя с милувка
Несъвършеното да бъде щастливо
Мъжът е несъвършено същество
В моя живот има три съвършени същества
Жена ми дъщеря ми котката леа
Всяка от тях ме е помилвала в моето
Несъвършенство оставила ме е да бъда себе си
Направила ме е в несъвършенството ми щастлив
Като млад ми харесваше да бъда мъж
Преди да науча, че съм никой какъвто
Трябва да бъде без излишни чупки всеки поет
Но как да разбереш, че си никой без унижение
Без срещата с милващото съвършенство
Което те оставя да бъдеш щастлив?
Как да разбереш, че си никой
Че си поет без милувката на съвършенството
Което те прави щастлив в несъвършенството ти?
Как да разбереш, че си поет
Че си никой без да бъдеш оставен
Да бъдеш себе си да бъдеш щастлив?
Мъжът е несъвършено същество
В моя живот има три съвършени същества
Жена ми дъщеря ми котката леа
Всяка от тях ме е помилвала в моето
Несъвършенство оставила ме е да бъда себе си
Направила ме е в несъвършенството ми щастлив
Съвършеното същество оставя
Несъвършеното да бъде щастливо
Оставя го с милувка да бъде себе си
Да бъдеш себе си е да си щастлив
Съвършеното същество оставя с милувка
Несъвършеното да бъде щастливо
Това са трите момичета.
Беше късна сутрин след края на семестъра
Имах чувството, че тялото ми се превръща
В квантова пяна чийто прибой се разбива
В гордите бели скали на тялото ти после дълго
Лежахме на пода на ръба на оттеглящите се вълни
Със сърцето в гърлото от благодарност ти казах
Цитирайки джон траволта в криминале а сега
Трябва да си ходя у дома и да получа инфаркт
А ти се стресна като малко момиче за татко си
Така случайно научих колко ме обичаш
Обикновено правехме така
От вратата за краката, ще рече
За прекрасните ти гърди задник уста
И тогава ти казваше съвършеното
Стихотворение трябва да бъде абсолютно
Рационално конструиран гарван по едгар алън по
И аз благодарно отговарях съвършеното
Стихотворение трябва да бъде абсолютно
Рационално конструиран океан по алвару д’кампуш
Постигнали така пълно съгласие
Що е съвършеното стихотворение
Отново влизахме в любовната стая
Ще рече прекрасните ти гърди задник уста
И ти каза да бъде съвършеното стихотворение
И биде нощ и биде утро и ти видя, че е добро
Студа рязко отпусна ти веднага разпусна косите си
Зад паянтовата решетка от изгнило сухо хиберниращо
Тегавата ти плът едновременно струяща и застинала
Маслинено тъмнозелено вискозно желание
Правещо меандър с формата на времепространствена
Примка в която влизаш два пъти в една и съща река
Миналия път беше измъчена от някакъв цикъл
Или нещо романтично или пълно кръгово
Движение във вертикална равнина с връхна
И главоломно пропадаща без край долна точка
Сега косите ти са разпръснати като на възглавница
Макар да не лежиш това е само видимото изкривяване
На невидимата гравитация на невидимо желание
Все едно виждам косите ти върху хоризонтална
Водна повърхност която тече през мен докато ти
Леко ги докосваш с ръцете си без да променяш нищо
Спрямо вечно същия минал път на реката
