Лимузините пред входа
Господарите на този свят на кон
Господарките добре екипирани децата също
Твърдата кожа на жокейските ботуши
Не забравяй нагайката
Работниците в конюшната от неореалистичния
Филм на софийските села много
По-симпатични от ченгетата оттам
Носенето на огнестрелно оръжие
Забранено
Живей сложно
Поезията не е просто нещо
Пиши просто
Животът не е просто нещо
Когато те видят да наближаваш
Зоната на опасност предците
Надават нечовешки вой като
Цяла джунгла предупреждаваща
За излизането на цариците на нощта
Когато чуеш обаче само
Леденото им мълчание значи
Вече си прекрачила невидимия кръг
Отделящ те от всичко на света
Този кръг е
Твоята свобода
Това мълчание е
Последното им предупреждение.
Остават 15 минути
До будилника
Блажен ставащият под час
Блажен работникът
Блажен създаващият за другите
Блажен обичащият
Негов е денят
само капчица катран
в упояващосладкия мед
на злорадството
вече разполагам с цялото време на света
и абсолютната свобода
да ви еба в гъза
никога не казвай
на един поет
че е чекиджия
мъжът ще ти прости
поетът не
Подплашен от играещо куче
Огромният кон се срути
Като паметник в пръстта
На манежа инструкторът му
Получи истеричен пристъп
Десен заден каза
Погали мястото
Моята кобила
Ти влизаш при коня си
Като при земен бог
Богочовек с мека муцуна
И топли изпитателни очи
Леко го побутваш с уважението
Дължимо към монументален властелин
Четкаш го както влюбено момиче
Докосва доскоро непознатото
Мъжко тяло като дългогодишна съпруга
Приела всичко в тленността на партньора
Чешеш го в раковините на ушите
Както момиченце играе с момченце
На мъж и жена
Когато конят ти пада в праха
На манежа ти си негова
Потресена яростна майка
Представи си свят
В който да не се наказваме
Нека аз да съм виновния
И да си доставим малко удоволствие
След като постоплиш
Ръцете си между бедрата
Можеш да продължиш
Нататък.
vs. archives 