vs. archives

Водите на реката ромолят прохладни
и сянката на планината ляга на полето
угасва светлината на небето. Птиците
започват вече да летят насън
Мръсните чинии в мивката
стоят от дни чешмата капе
от шамфъстъка изпълзява червей
в антрето купища обувки
изтрити от среднощни танци
голи и вмирисани.

Минава ден, а после седмица
а после точат се годините
и хората в редици стройни
изчезват всеки в своя гроб
а мръсните чинии в мивката
стоят от дни чешмата капе
от шамфъстъка изпълзява червей
в антрето купища обувки
изтрити от среднощни танци
голи и вмирисани.

Луна и слънце побледняват
Съзвездия изменят формата си
Движението става тегаво
и времето на пясък става.
А мръсните чинии в мивката
стоят от дни чешмата капе
от шамфъстъка изпълзява червей
в антрето купища обувки
изтрити от среднощни танци
голи и вмирисани.

(По Даниил Хармс)

Казваше се зоя
Рускиня женена за българин
По времето когато това означаваше курва
Зоя беше старообрядка
Когато ни гостуваше си носеше
Собствени прибори за ядене
Пълен комплект спално бельо
Още не познавах истинските курви
Зоя беше старообрядка от архангелск
Носеше ни клюква и вълнени чорапи
Произведени зад полярния кръг
Зоя ме запозна с живота който е курва
Зоя беше старообрядка от архангелск
Животът който не беше курва.

Надушили кръв
Сенките се скупчват

Но къде е жертвеното животно
Аз не съм

Няма по-хубава поезия
От всекидневния труд

1. Ярка светлина
Несравнимо ярка

2. Мигновено изчезване на страха
Докато не се върнеш обратно

3. Чувство за пропадане
Колата се върти по дължината си надолу по ската

4. Дежавю на нещо
Което не се е случвало

5. Липса на спомени
Докато филмът се превърта назад

6. Животински страх
При връщането обратно

7. Невроните искрят
Сърцето не помръдва

Доскоро не живеех на улица маяковски
Нищо против владимир владимирович

Доскоро поназнайвах немски
Нищо против социализма в една отделно взета страна

Доскоро бях даниил хармс
Нищо против родната психиатрия

В сияйно утро
В разгара на полярното лято
Две бели мечки майка и малко
Като върху айсберг се покатерват
Върху атомна подводница
На кея на военна база
Някъде зад полярния кръг
Двата силуета се очертават
На туловището на левиатана
Загледани към хоризонта на океана
Като в детска анимация
Отеква изстрел някой псува
Зад кадър майката пада
Покосена във водата
Преди картината да успее да се обагри
В червено псувнята е заглушена
С пиукане мечето изпуска
Бутилката кока кола
Която тъкмо бе надигнало
Да пие гласът зад кадър
Не спира да дудне
В рекламното сияние
На полярното лято

Позволявал съм си много, казвате
Пристъпвал съм важно-важно в мантия от надменност

След броени години кой ще си спомня за ролята ми на тъпкач
За баналните изцепки на доскорошен съпруг
Комическите детайли ще са ланшен сняг
Вие обаче, вие ще гниете в земята
Дори е под въпрос дали торта от вас ще е достатъчно богата

Да поддържа моравата
Върху вашия гроб.


По Хораций, Пушкин и Езра Паунд

Обичам жени с име йоана
Или йоанна не съм за едното нъ
Нямам майка баба сестра
С това име нямам френски предци
С името на девата от орлеан
Йоана е моята кубинска принцеса
Сестра на нова социална поезия
Странно е наистина че са ми дъщери
Аз женомразеца чудовището на квартала
Може би като баща обичам жените
Поетите казват имали дъщери
Обичам ви момичета

Майка ми седи на верандата
Това е единствената запазена снимка
Снимана е отдалече вижда се
Цялата къща с комините и парадното стълбище
Изглежда като миниатюрна черна фигурка
Пред къща играчка с бялата точка
На сплетените й ръце по средата
Мен ме отнася някакъв вихър
Веещ откъм океана чертите
На лицето й вече не се виждат
Според спомени на съвременници
Много е приличала на мен

Бил съм с четири категории жени

Първата предпочиташе
Парите пред шамарите

Втората по-скоро шамарите
Пред парите

Третата предпочиташе
Парите и шамарите

Четвъртата единствено
И само любовта

Предполагам че има и пета
С нея ще се срещна

На някоя коледа