vs. archives

Бяхме състуденти в една група и най-силните години на българска филология през втората половина на 80-те. Падна ни се да сме в групата на мъжкарите, току-що уволнили се, пиещи бири в час на задните банки. Тероризираха го, измислиха му прякор: Джувката. Тогава го обикнах.

През 90-те го изгубих от поглед, докато обществото на спектакъла не ми напомни за него, отново с прякор. Беше го получил след като академичното юмручно право се беше разправило с неговата дисертация и превод на Хайдегер.

Този изящен субект, когото селяндурско мъжкарската околна среда отново и отново свеждаше до прякори.

Спомням си една среща на стълбата на Дома на киното. Излизахме от „Юмручното право на свободата“ на Фасбиндер. Любо беше сардонично мрачен. Друг път пред Кристал ведро сардонично разказа как щели да го бият в Париж хора от Магреба и френска черна Африка за хитлеристки поздрав.

Навсякъде го застигаше предизвикваното от него юмручно право на несвободата и свободата.

Почивай в мир, изящен юмручен боецо. Обичам те, Любо.

В това училище се обръщаха към нас на фамилно име. Той се казваше Годько, с ударение на второто о, не си спомням малкото му име.

Беше руснак, но различен от другите руснаци в елитното екстериториално руско училище. Беше най-дебелият в класа, потеше се като прасе. Аз бях предпоследен при кросовете, той беше твърдо последен.

Беше руснак, но беше видимо самотен сред руснаците. Когато другите го дразнеха, реагираше като раздразнено едро животно. Когато го оставяха на мира, беше щастлив в самотата си.

Говореше руски с някакъв гърлен акцент, превръщащ гътата в хъта. Акцентът на руския му подчертаваше неговата невписаност в идеалния образ на културата на империята.

Знаех, че е украинец, но думата тогава не ми говореше нищо. И нищо общо с красавицата киевчанка, която срещнах години по-късно.

Слава на Героите.

Държа я в двете си ръце, защото е тежка.
Галя матовата й хладна кожа.
Мириша я на мястото на сшиването на колите.
Благодаря на майка й.

Народът богоносец опразва икея
Народът богоносец опразва банкоматите
Народът богоносец опразва опразнените молове

Народът богоносец хваща последните самолети
Народът богоносец обръща парите си трескаво в долари
Народът богоносец седи за последно в макдоналдс

Народът богоносец обича съседите си
Народът богоносец освобождава съседите си
Народът богоносец го посрещат с хляб и сол

Народът богоносец поляга в чернозема на братските народи
Народът богоносец иска да бъде обичан от братските народи
Народът богоносец бомбардира братските народи

Народът богоносец хваща последните самолети
Народът богоносец освобождава съседите си
Народът богоносец опразва икея.

Горди сме да представим

БРОЙ ХХХІІІ (МАРТ) на сп. Нова социална поезия

Алина Врабий
Ан Секстън в превод на Илеана Стоянова
Anita Zagorova
Антоанета Вичева (Tohnnie Vi)
Ваня Вълкова
Велина Караиванова
Венци Арнаудов (Ventsislav Nikolaev Arnaoudov)
Vladimir Sabourín
Vladislav Kacarski
Гордан Изметов
Desislava Valentinova
Даниил Хармс
Дора Радева
Едит Пиаф в превод на Мариян Гоцев
Evgeni Barzashki
Evgeni Petrov
Ерика Джонг в превод на Yuliyana Todorova
Jacqueline Nalbandyan
Здравка Шейретова
Zlatomir Zlatanov
Иван Радоев
Иво Марков (Ivo Gatsby Markov)
Илеана Стоянова
Илиян Семов (Ilian Ivanov)
Yordanka Rashkova
Kamelia Shtereva
Karolina Almisheva
Katya Gerova
Léa Cohen
Людмил Люцканов
Ludmila Kaloyanova
Margarita Martinova
Mario Koev
Marion Koleva
Мариян Гоцев
Maya Gorcheva
Milena Bakalova
Надежда Иванова
Nikolaj Bojkov
Palmi Ranchev
Petar Peichew-Щурмана
Рон Паджет в превод на Ioanna Zlateva
Rosi Miteva
Ruzha Velcheva
Светла Караянева
Slava Kostadinova
Христина Василева

Художник на броя АНТОН ТЕРЗИЕВ (Anton Terziev)

& Антон Терзиев, I See Myself As What I Always Wanted To Be / Виждам се такава каквато винаги съм искала да бъда, oil on canvas, 140 x 195 cm, 2021

Ти си патриарха
На зимния следобед

Слънчевото петно на пейка
В усойната перспектива на булеварда

Вярата на отците
Доказана по геометричен начин

Милостта към живота
В екстаза на загубата на девственост

На момче от дивия северозапад
Тройка в столична квартира

Ти си поета
На зимния следобед.

Качи се на обръщалото на двайсет
Не си спомням да го бях видял на спирката
Шапка на дядо коледа панталон сякаш с току-що изгладен ръб
От малцинствата но изглеждаше като част от дегизировката
Разходи се из мотрисата като създание залутано в мръсните дни
Беше нереално чист не разпространяваше около себе си мирис
Завъртя се зад гърба ми когато се извърнах тихо ме подмина
Седна зад жена на видима пенсионерска възраст
Тя се премести от другата страна той след нея
Докато с меден глас неотиващ на брадатото лице пропя
Че има нужда от стотинки лошо е да си гладен на коледа
Жената си свали раницата и я сложи на коленете си
Задрънчаха стотинки в неочакваната тишина
Без да се обръща жената му подаде толкова имам
Без да спира да говори дядо коледа промуши ръка
В левия й джоб

Това са обувките
С които е кремиран маяковски

Поради естеството
На кожата и тосканските крави

Чиято е кожата
На левия крак наближава времето

Когато се очертава
Да е проблем кокалчето

Нека да е за дълги години
Преди кремацията.

Истерично весело хорце
Откъм панелката отдясно

Тиха нощ свята нощ
Откъм градските имения отляво

Френска реч и любопитни погледи
Към побелелия негър на пейката

Отново на площадката
Благодаря ти господи.

Най-малко 70 души са в неизвестност
А поне един е загинал при свлачище
В северната част на мианма

Десетки загиват всяка година в доходоносната
Но зле регулирана търговия с нефрит
При свличане на земни маси

Тронът на буда в небето
Е изработен от нефрит.