vs. archives

Не те съзрях веднага океански татко
не те усетих навреме мамо която ме водиш
все на изток през най-тесния проток
тесен до асфиксия тесен до посиняване
все на изток към брега който е умирането
първо видях насред гмежта на развлеченията
син контейнеровоз с бяла рубка
два жълти крана и бели контейнери
не знаех, че това е предтечата ти океански татко
не знаех, че това е предтечата ти мамо
водеща ме на изток през най-тесния проток
пътя на юницата рогатата девойка
дъщеря ми с която сме тук сега
когато се появи ти огромния й океански дядо
ти огромната й баба водеща ме на изток
все на изток към брега който е умирането
прекосявайки тъкмо портите на изтока

Как само завиждах на лоцманското корабче
сигналночервеното лоцманско корабче
чиято рубка едвам достигаше някъде до средата
на огромното ти мръсночерно туловище
залепило се отзад за левия ти хълбок
като риба прилепало за черен гърбат кашалот
държащо те уважително до външната граница
на теснината откъм десния ти борд както
е предписано to keep as near to the outer limit
on the starboard side as is safe and practicable
как само му завиждах, че те придружава
във величавия ти път през теснините на изток
докато круизното корабче обърна назад
в обиколката си назад към залез слънце
откъдето ти идеше огромни океански татко
откъдето ти ме водеше огромна мамо
към брега който е умирането мамо
прекосявайки портите на изтока

Как само завиждах на лоцманското корабче
сигналночервеното лоцманско корабче
чиято рубка едвам достигаше някъде до средата
на огромното ти мръсночерно туловище
залепило се отзад за левия ти хълбок
като риба прилепало за черен кашалот
държащо те уважително до външната граница
на теснината откъм десния ти борд както
е предписано to keep as near to the outer limit
on the starboard side as is safe and practicable
как само му завиждах, че те придружава
във величавия ти път през теснините на изток

Исках да те последвам всемогъщи
чиято водоизместимост разклаща всичко
в мъничкия куклен свят от който те съзерцавам
немощното ми сърце жадуваше да се преклони
да падне ничком да се остави да го завлече
фарватера ти каращ да обезумее ято чайки
разклащащ устоите на този кукленски свят
исках да те последвам от цялата си душа и сърце
но развлекателното корабче на това тяло
обърна обратно по круизния маршрут

В блясък свеж загадъчна
Златноокадена разцъфна
Нараствайки стремително
С крачките на идещото слънце
Димейки ароматно с хиляди била

Пред мен разцъфна мала азия
Заслепен потърсих
Нещо което да познавам непривикнал
На сияйния простор дето отвисоко
От гребена на тмол шурти надолу
Златоткан пактол
На тавър хребетите и месогис възвисяват се
И от цветя в градините обсипан
Тих пламък под слънчевата светлина
Високо възсиява сребърният сняг
И тъкан на безсмъртния живот
На недостъпни недосегнати стени
Расте прадревния бръшлян и покоят се
На живите колони на кедрите и лаврови дървета
Тържествените съградените божествено дворци

Окъпани целите в пяна шумят
Край портите на азия
Кръстосващи в простора
На несигурната морска равнина
Лишените от сянка пътища
Към златноокадената източна жена

Тази кръв е меандър
тече в различни ръкави
леглото й има различен цвят
отразява различни брегове
различни сенки на прелетни птици
мени обръща течението си
протича в различни момичета
поема различни мъже кадифената й влага
топлотата й омива различни плодове
пулсира храни пее в различни пъпни върви

Тази кръв е коренище
прорастващо нагоре дълбаещо
в сивото небесно нищо
смучещо сцеждащо сокове
за един обърнат свят
подземно небесно царство
на грижовни работливи къртици
дъждовни червеи копринени буби
земни пчели миньорско канарче
спиращо да пее предупреждаващо за метан
в лудия метаболизъм на мъничкото му сърце
кръвта бие тревога червен код

Тази кръв е делта
сладостта й навлиза километри навътре
в горчивия безроден океан
като внимателни ръце на любяща жена
нежно приижда оттласква удържа
подслажда горчилката на неизбежността
разгръща прегръща обгръща прегръдката й
сладостта й струи вискозно медено навътре
навътре в горчивия океан на смъртта

Прибрах се в стаята на ИО светеше
преборих ужаса и влязох да загася
50 за шестицата по рисуване
5 глоба за неизгасената лампа
по пътя написах стихотворение
за новата книга щеше да е добре
някой да ме чака вкъщи засега така
резултата е нула на четири за музата
опитвам се да следя отстрани мача
днес почти ми се получи странно кучката
спечели срещу жената дори на благовещение
да бъде твоята воля твърдо да бъде
както с поезията така и с жените.

Първия път беше една септемврийска сутрин
Пурпура и златото на кестените в училищния двор
Запомни момчето ми красотата боли каза
Аз съм създателя аз съм твореца аз съм
Щом те боли значи ме познаваш
Познаваш мен твореца в красотата
От днес всеки път когато ме познаеш
Ще боли ще кърви в прозирните утрини
Красотата ще боли аз съм създателя
Аз съм щом боли значи ме познаваш
Аз твореца съм в красотата аз съм
Красотата болката на тази среща
На вечното с преходното ще боли
Ще кърви в прозирните утрини

Както свещта познава запалката
Както девата познава дефлорацията
Както бебето кит познава гълфстрийма
Както асфалта познава грайфера
Както реката познава океана
Както косчето познава гъсеницата
Както восъка познава печата
Както девата познава ангела
Както буталото познава експлозията
Както небесното тяло познава гравитацията
Както кърмачето познава усмивката на майката
Както големия взрив познава времепространството
Както любовта познава себе си
Както синапсите познават упойката
Както светлината познава хоризонта на събитията

Господи смирено пристъпвам
Към пламтящото ти източно сърце
В утробата на нощта чувам туптенето му
В разкритието на светлината ти
Която ме залива и избавя от животинския страх
Облягам глава на рамото ти
Като кърмаче което ти чакаш да се оригне
Да не се задави да познае мира ти

Господи смирено пристъпвам
Към пламтящото ти източно сърце
Като източна жена в утробата на нощта
Чувам проиграването ти проиграване
На младенец в непразната й утроба
В разкритието на утробата й виждам
Светлината ти която ме залива
И избавя от животинския страх
Виждам дамаскинската стомана
Като плод в утробата на нощта виждам
Блясъка й цезаровото й просияване

Господи смирено пристъпвам
Към пламтящото ти източно сърце
В утробата на нощта чувам туптенето му
В разкритието на светлината ти
Която ме залива и избавя от животинския страх
Целия в кръв и нечистотии усещам
Изтръгващата ти ръка усещам как
Поемам първия си дъх и крещя
Крещя крещя крещя крещя крещя
В дивния ужас на светлината ти