vs. archives

Защо жените страдат толкова
Защо вдигат ръка да се предпазят
От стоварваща се върху лицето им брадва
Защо прокървяват без да са паднали
И счупили нос на заледена стълба
Защо ги разрязват за да извадят от тях живот
Дори когато страдат от вродена анемия
Защо толкова страдат от любовта
Независимо дали се даряват или продават
Защо липсата й покрива кожата им
С лишеи обриви витилиго херпеси стигми
Защо след толкова страдания

Днес по обед в лимбото
Преди подуенския пътен възел
Трябваше да бъде забелязан главен редактор
На голямо издателство издаващо
Съвременна българска литература

Констелацията на очакващите дюнера си
Пред най-добрата дюнерджийница в махалата
Не претърпя видима промяна
В мига на флайбая
На прелитащия наблюдател.

Това място е построено
Върху тракийско капище
Обичайното при подобни места
Много бетон и неоново сияние
Средна маргарита с много
Допълнителна царевичка много бетон
Много царевичка много сияние
Обичайното по тези места
Построени върху тракийско капище
Евридика е деветгодишно дете
Събота вечер в мола с баща си

Не се обръщай назад татко.

При първата мобилизация
Болшевиките разстрелват царя
Който я беше обявил съпругата му
Четирите му дъщери между 17 и 22
Тринайсетгодишния альоша лекаря
Готвача придворния лакей и камериерката

При втората мобилизация
За да я избегне хармс успешно се прави
На луд умира в лудницата от глад
В блокадния ленинград последното
Което вижда в снега е четирикрака
Или може би дори петкрака врана

При третата мобилизация
Отново отначало

Ако не бях поет
Щях да съм ватман

Обичам релсовите маршрути
По които пътувам от детство

Номерът на трамвая може да е друг
Или да го замества автобус няма значение

Днес ми спряха на стоп без да съм искал
Маршрутът беше непознат като случайно момиче

Или стихотворение

Не обичам да пиша и не пиша предговори към книгите си. Ако трябва да мотивирам това, ще излезе предговор.

С две думи за съпротивите ми: предговорът е договор с бъдещето, маскиран като поглед назад. Свободата и писането са укоренени в мигновеността на настоящето.

Тази книга събира студии, писани между 2002 и 2022 г., и представлява притурка към четиритомника Sabourín Box XXX, събиращ трийсет години поезия.

Бъдещето е това, за което взимаме решение в този миг и ще бъде предоговаряно по-късно без нас.

През едно от дунавските лета
Възвишено и страшно в жегата си
Покойният вече бивш мой тъст ме заведе на бостана
В надеждата и доброжелателността да се окажа добър зет
Опитах да се справя но се провалих още при първото изпитание
Не бях на висотата на това обилие и щедрост
Не бях създаден за това щастие
На августовското свечеряване край реката
Надигащите се комари само това чакаха
За да ме довършат
Никога повече не чух това зряло пращене
На сцепвана диня
Никога повече пъпеш не отвори пред мен
Така благоуханни вътрешности.

През едно от дунавските лета
Покойният вече бивш мой тъст ме заведе на бостана
В надеждата и доброжелателността да се окажа добър зет
Опитах да се справя но се провалих още при първото изпитание
Не бях на висотата на това обилие и щедрост
Не бях създаден за това щастие
На августовското свечеряване край реката
Надигащите се комари само това чакаха
За да ме довършат
Никога повече не чух това зряло пращене
На сцепвана диня
Никога повече пъпеш не отвори пред мен
Така благоуханни вътрешности.

Гараж в сърцето на квартала
На червената буржоазия

Старо строителство в съседния гараж
Трудно влиза огромно синьо беемве

Пипкава ювелирна работа
Писането е фетишизъм

Леко наклонено Ш
Искащо да бъде произведено в Е

Само едно нещо е непоправимо
Казва гравьорът това е само клавиатура.