vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Поезия

Как се затворили и отново отворили пътищата

I
Преди много години в незапомнените времена
За които не си спомня дори най-стария негър
Нито има млад който да иска да го чуе
Един демон с квадратна глава наполовина
Червендалеста с цвят на свежопролята кръв
Наполовина бледа с алчната бледост на смъртта
Този демон с квадратна глава взел и завардил
Всички пътища на тази страна водещи от морето
Към планините и от планините към морето

II
Хората от крайбрежието заварени от появата
На демона с квадратна глава разделена на две
Навътре в сушата плачели когато вятъра карал
Да пее гората както пеят вълните на родния бряг
Заварените на брега жители на планини и гори
Не можели да удържат сълзите си като чували
Песента на вълните напомняща им за песента
На техните родни планини и зелени гори

III
Да пътуваш по завардените от демона пътища
Означавало неизбежно незабелязано и невидимо да умреш
Стените били невидими стени от въздух напълно прозирни
Като светлината на най-слънчевия божи ден
Завардените и заличени пътища невидимо изличавали
Всеки копнеж всеки сън всяка надежда
Хората се разболявали от тъга скука носталгия
Заварения на брега умирал далече от родните планини
Заварения в планините умирал далече от родния бряг

IV
Тогава една много стара негърка родила вече
Дванайсет пъти в стара френска плантация за кафе
И нейния много стар мъж негър от плантацията
Родили без да усетят, че негърката била бременна
Еднояйчни близнаци ориша деца на шангò и ошун
Те си приличали като две зърна кафе
Те носели по рождение огърлици с мъниста от гагат
И дървени кръстчета от абаносово дърво

V
И негърчетата близнаци изрецитирали в един глас
Кой може да се смее върху тези мрачни скали за клане на петли
Нежните негри отмерено замахват с камите си
Като плод на гуанабано сърцето бива пронизано без злодеяние
А прекрасния бриз замира в очакване в короните на палмите
Като бодливия плод на гуанабано сърцето на демона
Бива пронизана белезникавата пулпа без всяко злодеяние

VI
И пътищата отново станали видими и проходими
Отново се очертали насред пущинака без да ги възстановяват
Нито работници в потта на челото си
Нито жени раждащи в болки децата си
И заварения на брега се изкачил в родните планини
И заварения в планините слязъл към безродното море

& Jimaguas, Pareja de Ibelles, Santeria Lukumi Yoruba

НР 6

И пътищата отново станали проходими
Отново се очертали без да ги възстановяват
Нито работници в потта на челото си
Нито жени раждащи в болки деца
И заварените на брега се изкачили в родните планини
И заварените в планините слезли към родното крайбрежие

НР 5

И негърчетата близнаци изрецитирали
Освобождаващите стихове развалящи магията

Кой може да се смее върху тези мрачни скали за клане на петли
Нежните негри отмерено замахват с камите си
Като плод на гуанабано сърцето бива пронизано без злодеяние
Прекрасния бриз замира в короните на палмите
Като плод на гуанабано сърцето на демона
Бива пронизано без всякакво злодеяние

НР 4

Тогава една много стара негърка родила вече
Двайсет пъти в старата френска плантация за кафе
И нейния много стар съпруг също негър от тази плантация
Родили без да усетят че негърката е бременна
Еднояйчни близнаци ориша деца на шанго и ошун
Те носели по рождение огърлици с мъниста от гагат
И дървени кръстчета от абаносово дърво

НР 3

Да пътуваш по завардените от демона пътища
Означавало неизбежно и невидимо да умреш
Стените били невидими стени от въздух прозирни
Като светлината на най-слънчевия божи ден
Завардените и заличени пътища невидимо заличавали
Всякакви копнежи всякакви сънища всяка надежда
Хората се разболявали от тъга скука и носталгия
Заварения на брега умирал далече от родните планини
Заварения в планините умирал далече от родния бряг

НР 2

Хората от крайбрежието заварени от появата
На демона с квадратна глава разделена на две
Навътре в сушата плачели когато вятъра карал
Да пее гората както пеят вълните на родния бряг
Заварените на брега жители на планини и зелени гори
Не можели да удържат сълзите си когато чували
Песента на вълните напомняща им за песента
На техните родни планини и зелени гори

НР 1

Преди много години в незапомнените времена
За които не си спомня и най-старият негър
Нито има млад който да иска да чуе разказа му
Един демон с квадратна глава наполовина
Червендалеста с цвят на свежопролята кръв
Наполовина бледа с бледостта на смъртта
Този демон с квадратна глава завардил всички
Пътища на сухопътния остров на тази страна

Негърски разкази 1

Преди много време в незапомнените времена
За които не си спомня и най-старият негър
Нито има млад който да иска да чуе разказа му
Един демон с квадратна глава наполовина
Червендалеста с цвят на свежопролята кръв
Наполовина бледа с бледостта на смъртта
Този демон с квадратна глава завардил

Всички пътища на сухопътния остров на тази страна

Незавършеният остров

Незавършеният остров, корица Венци Арнаудов (Ventsislav Nikolaev Arnaoudov), сн. на четвърта корица Кирил Станоев

Леглото на девойката ИО



Тя спи в семейното легло на родителите си
Огромно за нея като леглото на одисей в итака издигнато
Около ствола на маслината на сънищата й с дълги листа
Която всеки момент ще разцъфне

С опнати ремъци от волската кожа
На неумолимостта на съдбата обагрени в пурпур
Наредена рамката гъсто украсена чудесно
Със сребро злато и слонова кост проблясващи

В мрака на очакването да се завърне
Шуртяща цялата в пяната на въртопа на желанието
Кръвта кръвта кръвта кръвта

Обагряща съня обагряща очакването
Обагряща момичешките страни и чаршафа
На който лежи мъртвата й майка

Penelope’s Bed