Листата есенни, съсухренното вещество
Постла земята. Недалеч видение:
на четри крака и голямо същество
върви, мучейки, към мъгливото селение.
Бик, бик! Нима не си ти вече цар?
Листът на клена ни напомня кехлибар.
Когато иде си денят и освещението
природата не ще сама да избере,
на есенни гори просторни помещения
издигат се във въздуха, тъй чисти домове.
В тях ястреби живеят, враните нощуват,
и облаците призрачно отгоре чергаруват.
Гаснат знаците на зодиака
над полята и градче,
спи животно Котарака,
дреме птицата Врабче.
Пищногъзите русалки
литват право в небесата –
и ръцете здрави като палки,
и гърдите кръгли като ряпа.
Седналата връз триножник
вещица превръща се на дим
и покойникът танцува множко
с горската нечиста сила.
Подир тях със бледен хор
вещери ловят Мухата,
и стои над стръмен склон
с неподвижен лик луната.
Гаснат знаците на зодиака
над постройките на селото,
спи животно Котарака,
дреме рибата Дебелата.
Чук-чук-чук клепало –
спи животно с име Паяка,
спи Телето и Мухата спи,
над поля луна виси.
Над земята цяла купа
преобърнати води.
Вади горски дух греда
от косматата брада,
иззад облака сирена
малък крак провеси,
людоед на джентълмена
неприличното отнесе.
Всичко смесено във танца
и летят в посоки вси
павиани и британци,
вещици, бълхи и мъртъвци.
Кандидат на минали столетия,
пълководещ нови дни,
Разум мой! А тез изчадия вовеки
иди ги разбери.
На тържище тясно на природата,
в кал, лишения и прахоляк
що се гърчиш, царю на свобòдата,
неспокоен земен прах?
Ето високата земна обител.
Късно, късно е. За сън е час.
Разум, беден мой воител,
да бе заспал до сутринта.
Що за съмнения, тревоги?
Мина се денят и ей ни на –
звяр наполовина, наполовина бог е –
заспиваме на прага
на новия трудов живот.
Чук-чук-чук клепало,
спи животно с име Паяка,
спи Телето и Мухата спи,
над поля луна виси.
Над земята цяла купа
преобърнати води.
Спи растение Картоф.
Скоро ще заспиш и ти!
Ето високата земна обител.
Късно, късно е. За сън е час.
Разум, беден мой воител,
да бе заспал до сутринта.
Що за съмнения, тревоги?
Мина се денят и ей ни на
звяр наполовина, наполовина бог е –
заспиваме на прага
в новия трудов живот.
Чук-чук-чук клепало,
спи животно с име Паяка,
спи Телето и Мухата спи,
над поля луна виси.
Над земята цяла купа
преобърнати води.
Спи растение Картоф.
Бързо да заспиваш ти!
Кандидат на минали столетия,
пълководещ нови дни,
Разум мой! А тез изчадия вовеки
иди ги разбери.
Тържище тясно е природата,
в кал, лишения и прахоляк
защо се гърчиш, царю на свобòдата,
неспокоен земен прах?
Гаснат знаците на зодиака
над постройките на селото,
спи животното Котака,
дреме рибата Дебелата.
Чук-чук-чук клепало –
спи животно с име Паяка,
спи Телето и Мухата спи,
над поля луна виси.
Над земята цяла купа
преобърнати води.
Вади горски дух греда
от косматата брада,
иззад облака сирена
малък крак провеси,
людоед на джентълмена
неприличното отнесе.
Всичко смеси общо в танца
и летят в посоки вси
павиани и британци,
вещици, бълхи и мъртъвци.
Гаснат знаците на зодиака
над полята и градче,
спи животното Котака,
дреме птицата Врабче.
Пищногъзите русалки
литват право в небесата –
ръцете здрави като палки,
гърдите кръгли като ряпа.
Седналата връз триножник
вещица превръща се на дим
и покойникът танцува множко
с горската нечиста сила.
Подир тях със бледен хор
вещери ловят Мухата,
и стои над стръмен склон
с неподвижен лик луната.
През прозорците на старата пушалня,
Дето паркетът пращи излъскан,
Погледни площада грохнал –
Там още не падат сградите,
Там още не роптаят скитите,
Опулили сини очи.
Там след влак от коли
Едвам препуска на сива кранта
Мирликиецът жълт и зъл.
Кретат след него скитите
И сополиво момченце лови
Малиновочервения епитрахил.
На прозореца на старата пушалня
Разпален се хили Арий
И чака мършави шамари.
<1920>
vs. archives 