vs. archives

Очаквайте

ДИМИТЪР ЯРАНОВ (Dimitar Yaranov)

Художник на БРОЙ ХХХІІ (ЯНУАРИ) на сп. Нова социална поезия

& Димитър Яранов, Деца на войната I, 100 x 100 см., акрил, платно, 2005

Да имаш баща, срещу когото не е необходимо да се бунтуваш и да го убиваш, е рядко благословение, каквото и да говорят терапевтите и както и да се оправдава теоретически, литературноисторически и политикономически необходимостта на отцеубийството. В поезията бащата е този, който категорично и благо кара да замълчи у синовете тревожността от повлияване.

Ако следвам тази интуиция за поетическото бащинство, вариация на Карл-Шмитовата дефиниция на суверена, който решава за извънредното положение, бих самоопределил Ани Илков като мой български жив баща в поезията. Български, защото изрично не се причислявам към българската поезия, само пиша на езика; жив, защото обикновено смъртта е тази, която успешно заглушава т. нар. амбивалентност на синовното чувство.

Ани Илков беше суверенът, който през 90-те взимаше решението за извънредното положение, наречено поезия. Той беше детрониран заедно с нея от консумирания Мирен преход, необратимо триумфирал със Симеон ІІ и народния писател.

Поезията на Ани Илков достигна до мен късно, бях влязъл в трийсетте, той беше отгледал вече първото поколение синове, мои връстници, аз попаднах сред изтърсаците на това поколение. Първата книга, която прочетох от него в момента на излизането й – момент, бележещ ключов край – бяха Зверовете на Август (1999).

Горчиво-възвишената рекапитулация и закриване на епохата на 90-те, чийто августейши звяр и суверен е Илков, ми даде това, от което имах нужда още преди да имам каквато и да било идея как би могло да звучи то на езика, на който пишех:

Възвишеното като естетически застъпник и наместник на теолого-политическото след суспендирането на правата му като поетически, т.е. утопичен проект. Така през Зверовете на Август прочетох по-късно „пиесата за четене“ Bulgaria Limited (2002) и събраната публицистика Похищението на България (2014).

Още в началото на 00-те в един надрусан в поетически и буквален смисъл на думата текст, на който днес гледам единствено като на частен документ на психическо и социално състояние на духа – и сега мога да го цитирам в това му качество на документ отвъд литературното – определих за себе си Илков като „августейши татко“.

Десет години по-късно, когато Мирният преход в съвременната българска литература беше финализиран до степен да може да се пристъпи към юридическото оформяне на де факто случилото се, написах рецензия за публицистиката на Илков и я публикувах в издание, сред чиито създатели беше той, без все още да знам, че то е обект на рейдърска приватизация от страна на синовете, към които възрастово спадам.

Една от участничките в рейда, протичащ все още неформално, пусна рецензията ми в сложна игра на коткане и мишкане около предстоящото коливо, тази добре описана от Илков местна идиосинкразия, при която рейдърите държат да бъдат обичани. Приватизацията стана публичен факт две години по-късно, подготвена от политикономически необходимата инсценировка на убийство на бащината фигура.

Така през лятото на 2016-а, когато се стигна до ритуалното отцеубийство и реалното изповядване на сделката по приватизацията на материалните активи и символния капитал на 90-те, някогашното поетически наивно-безпоследствено и химически надрусано „августейши татко“ изведнъж се сдоби с екзистенциална кръв и трезвост в момента на взимане на решение дали да се присъединя към рейда на синовете, които току-що бяха показали публично хляба и ножа, вдигайки ги леко конфузно високо над главите си.

Няма да е убедително да твърдя, че изборът между Ани Илков, от едната страна, и световноизвестния народен писател доц. член-кореспондент и обслужващия персонал на поколението наоколо, от другата, беше много труден. Не беше трудно също така да откажа на неолибералните комсомолци познатата оферта да бъдат обичани.

Щастлив съм, че изборът и отказът бяха естествени. Благодарен съм, че не по-малко естественото желание да си с връстниците си, когато убиват бащата, ми се стори неоправдан морален хазарт.

Само бащата може да дари с избягването на сляпата съдба на убийството му.

Невъзможен Че явно току-що беше станал. Зърната на едрите му цици бяха щръкнали под нежното ефирно комбинизонче. Брадата, наситено черна, беше рошава и сплъстена, а по мустаците личаха следи от нощните приключения…
Огледа се в огледалото. С небрежен жест посегна и сложи фуражката на главата си. Хммм… Стои добре, дори много добре! Висока, с червена околожка и едри златни листа. Аугусто има вкус, си помисли и се отправи към леглото и спящия…

ШАМИЛ КОБАЛТ БОЛОКУДО (Shamil Kobalt Bolokudo)

Антология ІІІ. Hard Copy & Ния Якимова, Златни зъби, 2019 г., 145/108 см, въглен, акрилна боя, хартия

В съобщение от 4.11.2021 г. Българската академия на науките (БАН) уведомява на официалния си сайт, че събранието на академиците е избрало за член-кореспондент в отделение „Изкуство и изкуствознание“, направление „Изкуство“ Георги Господинов Георгиев. В обосновката на избора се посочва, че „Сляпата Вайша“, късометражен филм по неговия едноименен разказ, стига до финалните номинации за Оскар през 2017 г.“ и че новоизбраният не на последно място въз основа на номинацията за Оскар член-кореспондент „работи в Института за литература при БАН“.

Ако съдим по авторството на разказа „Сляпата Вайша“, избраният за член-кореспондент на БАН и работещ в Института за литература при БАН Георги Господинов Георгиев би трябвало да е писателят, известен като Георги Господинов.

Далеч от самоочевидно е обаче допускането, че новоизбраният за член-кореспондент и работещ в Института за литература при БАН Георги Господинов Георгиев и известният като Георги Господинов писател са едно и също лице.

От една страна, имаме един хабилитирал се през септември със сборник с есета гл. ас. д-р от БАН, който едновременно с хабилитацията си става член-кореспондент в отделение „Изкуство и изкуствознание“, направление „Изкуство“ на същия БАН, достойно представлявано от фигури с калибъра на Антон Дончев, Вежди Рашидов и Иван Гранитски.

От друга, световноизвестен писател, емблематично лице на „градската десница“ и съответно на най-коректните и правилни ляво-неолиберални ценности, които не би трябвало да имат нищо или съвсем малко общо с националсоциалистическите, гербаджийските и чистокомунистическите мутри.

За едно и също лице ли става дума? Кой от двамата е истинският господин Голядкин, кой – неговият двойник? Кой от двамата е самозванецът?

БРОЙ ХХХІ (НОЕМВРИ)

Линковете към публикациите ще бъдат активирани между 1 и 7 ноември

Списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември 2021

Лъжливите овчарчета на Дългия не спират да повтарят две цифри: от 12 дни е номиниран Шнорхела, преди 3 години направихме кастинг на Шнорхела.

Днес станаха вече 3 душите, общували с овчарчетата, които съобщиха публично, че до последния момент лъжливите овчарчета са вадели на тезгяха и разхвалвали друга стока, не точно шнорхели, плавници и бански. По-скоро адвокатски тоги и масонски пергели.

След Никито е имало втора партида стоки на корпоративния И Т.Н. тезгях.

Шнорхела е стока трета свежест, заменила в последния момент нещо втора.

Лъжливи овчарчета, лъжлив Шнорхел. Предоволно БСП. Дълбоководно хидроинженерно ДПС.

Девственочист и дебел Дълъг.

Пенетрацията непосредствено предстои.

Кога (не) лъжеше Тошкото:

1) Когато се правеше на мазен протестър?

2) Когато стана мазен антисистемен играч?

3) Когато системно започна мазно да „води диалог“ „и – колкото и да е странно – и с ДСП“?

Имаме Първа Пресконференция на И Т.Н.

Команданте Тошко и Неидентифициран Сценарист Брада Катинарче казаха: Четете внимателно ФБ постовете на Дългия.

Също така казаха: Ще очистим лика на св. Ники НДСВ-то, защото вие, медиите, го омърсихте.

Също казаха: Насила направихме партия, точно като Царя. Ние сме граждани, точно като Царя. И ще се възползваме като граждани, точно като Неговото Величество.

Също казаха: Очистваме лика на св. Ники НДСВ-то, защото той е Паж на Царя, а ние сме граждани Шутове на Царя.

Също казаха: Ще ви говориме на ти, защото ние сме НИЕ, Pluralis Majestatis.

Също казаха: Когато Му Дойде Времето И Т.Н.

1) Симеон ІІ разтурва модела ляво-дясно и деморализира лявото, превръщайки го в неолиберално.

2) Бодигарда разтурва окончателно дясното, циментирайки го до бутик на красивите, умните и загорелите.

3) Шута разтурва шоуто на парламентарната република.

Епилог в Сарая: Доган установява конферентна връзка с Москва, Истанбул и Брюксел, за да уведоми за случилото се. Урсула слуша права.

С номинирането на Н. Василев (НДСВ, Тройната коалиция) за кандидатурата на премиер-министър на И Т.Н. преди обявяването на крайните резултати на изборите и без публични консултации с други партии се набелязва следният сценарий:

1) Вината за третите предсрочни избори да се прехвърли от И Т.Н. на другите партии, които любезно са призовани да подкрепят правителството на малцинството на И Т.Н. под формата на свършени факти и шантаж

2) Ако любезният шантаж бъде отхвърлен – малкият мутренски партньор вече го направи – се отива отново на избори, за които ще са отговорни любезно шантажираните. И, което е по-важно, новото служебно правителство ще организира изборите за Президент. Ключови министри от настоящото служебно любезно отклониха поканата да влязат в евентуалното редовно и ще бъдат на разположение за ново служебно

3) Ако правителството на И Т.Н. с премиер-министър Н. Василев бъде подкрепено, значи е имало неофициални и непублични договорки между И Т.Н. и ДПС-БСП-ДБ. Т.е. получаваме Тройна коалиция ІІ.

Гамбитът предполага жертва на фигура.

ОФ-то на протестърите засега е най-видимата такава фигура.