Скланям глава под листака на круша дивачка
Правейки път на капките да падат от качулката
В струящото покрай реката на шосето ручейче
Тихо е все едно ушите ми отдавна са заглъхнали
След стремглаво спускане на рейса порейки водите
Пълен с детска глъч и изпаряващи се мокри дрехи
В глуха тишина все едно се гмуркам чувам под водата
Отдалече птици под листака на крушата дивачка
На тридесетия ден на петия месец
В навечерието на деня на предците
Обядвах с дъщеря ми заведох я на училище
И се приготвих за отиване на гробищата
Взех права лопата метла лопатка трионче
Ножица за клони мачете за тревите
Шише вода вощеница и кибрит
Утре придошлата река ще залее всичко.
Аз съм предопределен
Да стана сериен убиец
Ти тъкмо се записваш
Да следваш криминалистика
Сънуваш повтарящ се сън
В който вървиш сред разчленени тела
Аз вече съм усетил
Че това е възможно
Виждам те склонена
Над обемисто досие на неизвестен извършител
Лицето ти се откроява в кръгчето светлина
На нощна лампа
Аз точно слагам нежно ръка
На тила на първата си жертва
Един ден ще се срещнем
И съдбите ни ще се свържат завинаги.
„Любовна поезия. Антология (1993-2023)“
vs. archives 