vs. archives

Сърцето на сръбското на анонимното писмо, адресирано до съпругата ми, представлява поредица от расистки попържни.

От дете съм свикнал с това, няма с какво да ме учудите, Пощальонки.

Тъй като Вие ми изпратихте анонимно писмо, пълно със селяндурски расистки обиди, искам и аз да споделя нещо с Вас, публично:

Расизмът Ви е на провинциалисти и селяни.

Обичате и лижете задниците на западнярите като комплексирани провинциалисти и селяндури.

Мразите ориенталския човек в себе си.

Поради тази причина мразите и всичко, което Ви напомня за ориенталския човек във Вас: циганите, хората с различен цвят на кожата.

Ако случайно те идват от великата американска страна или от великия запад, им правите публични кавали и модри очи за пред хората, а в спарените Ви кухни ги псувате на „черни маймуни” (Пощальонката).

Успех, скъпи сънародници.

Успех, скъпи колеги, наричащи ме напълно политически коректно „този цветнокож българин“ (Boris Rokanov).

Успех, скъпи колеги, представители на БГ интелектуалния елит, мълчаливо солидаризиращи се с анонимния автор на селяндурски расистки попържни.

Аз също изцяло се солидаризирам с Вашия расизъм.

Обичам го като Ваш сънародник, БГ провинциалист и селяндур, скъпи Пощальонки.

С годините научих от Вас едно:

Когато нямате аргументи, ме псувате на негър.

Или мълчите, солидаризирайки се с тази, която ме псува на негър.

мдам, точната формулировка на г-н Boris Rokanov, вече предвидливо изтрита, е:

„този цветнокож българин“

изпусна се, човека, човещинка, но е документирано

същото казва и Пощальонката, малко по-селяндурски

също документирано с почерка Й

успех в белокожите Ви бг и лв начинания, г-н Rokanov

приятно горещо лято, госпожо

с уважение
Владимир Сабоурин

Миглена Николчина мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ.

Александър Кьосев мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ.

Амелия Личева (гл. ред.) мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ.

Георги Господинов мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ.

Пламен Дойнов мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ.

Ани Бурова мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ.

Бойко Пенчев мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ.

Камелия Спасова мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ.

Мария Калинова мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ, изтрила ме от ФБ и вчера пак изпратила ми покана за приятелство, неясно защо.

Йордан Ефтимов мълчи, съучастник на анонимното писмо до съпруга на участник в дебата около ЛВ.

Говори Пощальонката:

Извършителят не е „Йордан Ефтимов“, както грубо се изразяваш, а сърцето не е създател на жена ми винаги казва.

Това е Пощальонката.

Другото са инсинуации точно от кухнята, в която препоръчваш да остане въпросът с ЛВ.

Ми остави го там тогава.

Публичното мълчание на редколегията на ЛВ по въпроса за анонимното писмо, получено от съпругата на участник в дебата около ЛВ, е недвусмислена форма на открито съучастничество с автора на анонимното писмо.

Изпращането на анонимно писмо, изпълнено с обиди, представляващи престъпно деяние, до съпругата на един от участниците в дебата около ЛВ, извежда случващото се отвъд всички тънки червени линии на допустимото в един публичен дебат.

Оттук насетне запазването на мълчание по публичния дебат около ЛВ започва да е равносилно на съгласие с формата на действие на подателя на анонимното писмо до съпругата на участик в дебата.

Негласно съгласие, че е редно съпругите на участниците в дебата да получават анонимни писма, изпълнени с обиди, представляващи преследвано от закона деяние.

Изразих публично твърдението си, че гнусното анонимно писмо до съпругата ми е с авторство, изхождащо от тесния семеен кръг на настоящ редактор на ЛВ.

Вече предприемам стъпки за доказването на това твърдение по съдебен път.

Междувременно въпрос на лично достойнство на визираните в твърдението ми е публично да го опровергаят.

Запазването на мълчание по този въпрос вече не може да се разглежда като чисто юридическа предпазна мярка.

Готов съм да отида на съд с автора на гнусното анонимно писмо до съпругата ми.

Успоредно със задвижването на необходимите процесуални действия ще настоявам публично да се вземе отношение от страна на редколегията на ЛВ по казуса с анонимното писмо до съпругата ми.

За всеки трябва да е очевидно, че получаването на анонимно писмо от съпруга на участник в дебата около ЛВ не може да бъде четено извън контекста на участието му в дебата.

Публичното мълчание по този въпрос е недвусмислена форма на открито съучастничество с автора на анонимното писмо.

На паметта на María Luisa Sabourín, нотариус

Пред мен на бюрото ми в тази прекрасна бистра сутрин лежат два ценни ръкописа:

1) Пликът на анонимното писмо до съпругата ми, с по мъжкарски четлив и напорист, но все пак Жена-Ми-Винаги-Казва-почерк;

2) Не по-малко ценни – с многозначителните си посвещения – екземпляри на Жена Ми Винаги Казва и Сърцето Не е Създател.

В ранния следобед първият – по-ценният все пак – ръкопис вече ще бъде на бюрото на адвоката ми.

Също все пак ценните с ръкописните си посвещения екземпляри на Жена Ми Винаги Казва и Сърцето Не е Създател също ще бъдат вече не мое, а специализирано четиво.

Преди да се разделя с екземплярите си, в пристъп на носталгия по един никога несъществувал поет и човек, искам да цитирам ръкописното посвещение:

„На Сирма
и Влади –
двойно приятелство
– нека завиждат!
Й
26.03.2012”.

Интересно, трогателно, нали?

Но ще се наложи да се разделя с този екземпляр.

Минаха 16 часа откакто публично заявих във ФБ и в блога си, че Сърцето Дето Не е Създател и Жена Ми Винаги Казва са Пощальонката, авторката на гнусно анонимно писмо до съпругата ми.

До този момент няма публично опровержение на твърдението ми.

До доказване на противното – чрез публично изявление на Пощальонката и балистична експертиза – твърдя в прав текст, че Пощальонката, известна също като Сърцето Дето Не е Създател и Жена Ми Винаги Казва, е авторка на гнусното анонимно писмо до съпругата ми.

За тези, които случайно не познават Сърцето Дето Не е Създател и Жена Ми Винаги Казва – което е на практика изключено с оглед на усилията Й да бъде познавана – пояснявам:

Й Е(а) Е автор на гнусното анонимно писмо до съпругата ми.

От този момент насетне Й Е(а) е Пощальонка лимонка в скута на редакционната колегия на ЛВ.

Докато няма публично опровержение, че Й Е(а) (НЕ) е Създател на гнусното анонимно писмо до съпругата ми, лимонката Пощальонка вече се взривява в скута на ЛВ.

В редколегията на ЛВ има скрита Пощальонка, авторка на гнусно анонимно писмо до участник в дебата около ЛВ.

Всички да запазят мълчание.

Лимонката Пощальонка отнася топките на ЛВ, дето ги нямат, as I speak.

След прекрасна вечеря с жена ми – салата от домати и пресен лук, пъстърва с орехи в някогашния Дон Домат до Френското посолство – леко променихме визията си за това, което предстои да се случи на Сърцето Дето Не е Създател и на Жена Ми Винаги Казва.

Това, което ги очаква, се нарича балистична експертиза.

Повече утре.

Сладки сънища и добре дошли в ада на накърнената ми испанско-френска чест.

Това е ястие, което препоръчително се сервира студено.

Балистика.

Излизам на вечеря с жена си.

Благодаря на всички, които реагираха, че това – изпращането на анонимно писмо до съпруга на участник в дебат – не е редно, какъвто и да е залогът.

Сърцето Дето Не е Създател на анонимни писма до чужди съпруги да се готви за голям бой.

Отварям нов персонален фронт за него – Сърцето Дето Не Е – в персоналната си партизанска война срещу Корпорацията Катедра ЛВ.

От утре това ще е ястие, което най-добре се сервира студено.