vs. archives

Съпротивата срещу това е легална, представлявайки отстояване на фундаментални човешки права, които в най-добрия случай са гарантирани от конституциите, но които трябва да се имплементират от отделния човек.

Академичните мандарини, хванати за топките (ако имат такива) от Корпорация Катедра ЛВ, вече се обръщат към мен през сложни комуникативни вериги, целящи явно избягване на прякото заразяването с вируса VS.

Ето как става това:

Академичният мандарин казва на жена си да се обади на жена ми, която да ме пита за нещо, за което вече го е страх да завърти директно един телефон да пита ВС.

Прекрасна гледка е да наблюдаваш отстрани как Корпорация Катедра ЛВ държи за топките целиот БГ академичен елит.

Е, който има изобщо за какво да го държат, де.

Тъй като зачестяват гласовете, обявяващи палачите (подателите на анонимните писма и мълчаливо съучастващите) за жертви на адресатите на анонимните писма, съм длъжен да заява следното:

Ще се въздържам от всякакви академични прояви до установяването на самоличността на подателя на анонимните писма или установяването, че това е невъзможно.

Нека палачите се обявяват за жертви в мое отсъствие.

Нямам желание да слушам тези обичайни БГ смешки от високопоставени академични фигури.

Тези смешки са селско тарикатски.

Може и да няма дебат около Корпорация Катедра ЛВ (КК ЛВ), но казус ЛВ има.

Особено след получаването на 2 анонимни писма, адресирани до критици на КК ЛВ и членове на техните семейства.

Продължават да бъдат мълчаливи съучастници на анонимните писма, имайки очевиден интерес от мълчание по казуса ЛВ, и без да са се дистанцирали публично от анонимните писма:

Миглена Николчина

Александър Кьосев

Амелия Личева (гл. ред.)

Георги Господинов

Пламен Дойнов

Ани Бурова

Бойко Пенчев

Камелия Спасова

Мария Калинова

Йордан Ефтимов.

Някои от тези хора са жени, които мълчат за получаването на анонимно писмо от съпруга на критик на КК ЛВ.

Други са феминистки, които мълчат за получаването на анонимно писмо от съпругата на критик на КК ЛВ.

Трети са изтъкнати интелектуални фигури.

Четвърти са снимащи се по плажовете с тъмни очила мутри.

Всички те демонстрират очакване на зверовете на лятото.

За някои от тях те вече са дошли.

Може и да грешат обаче.

Басните са за страха от самотата.

В основата на всички лежи страхът от самотата, проектиран върху другия, който не се страхува да бъде самотен, за да му бъде внушено да се страхува.

Страхът не трябва обаче да бъде от самотата, а от загубата на себе си в колектива от страхливци, които не могат да понесат самотата.

Имало едно време един мъдър баснописец.

Той бил мъдър, ведър, забавен и надпоставен.

Един ден обаче, очевидно подведен от главния приватизатор гогата и безжалостния колач гагата, той написал басня за еднопосочната улица, забраняваща движението в насрещното платно, същевременно продължавайки да пише други мъдри, ведри, забавни и надпоставени басни до един човек.

Това разочаровало един човек, който убил всичките си приятели и започнал да разговаря с лешоядите.

Мъдрият баснописец написал тогава баснята за единия човек, който убил всичките си приятели в негово лице и започнал да разговаря с лешоядите.

Единият човек случайно я прочел и попитал мъдрия баснописец какво мисли за анонимните баснописци.

Мъдрият баснописец неочаквано престанал да говори с басни и изложил някои съображения за свещения характер на главния приватизатор и на всяка приватизация.

Макар да познавал добре литературата на 20-те, той смесил анархизма с 9-септемврийския преврат и решил да закупи фабрика навръх предвиденото от него събитие.

Единият човек, който убил всичките си приятели и започнал да разговаря с лешоядите, отново бил разочарован и призовал мъдрия баснописец все пак да изпълни служебните си задължения на играч на стъклени перли.

Мъдрият баснописец изпитал повик по завръщане към писането на басни, но единият човек, който убил всичките си приятели и започнал да разговаря с лешоядите, обявил края на басните.

Мъдрият баснописец тогава натъртил, че няма да изпълни служебните си задължения на играч на стъклени перли.

По същото време големият приватизатор гогата и безжалостния колач гагата хихикали в ъгъла.

Те знаели, че ще продължат да пишат всевъзможни басни, включително и анонимни.

Оставяйки на мъдрия баснописец чистата апаратна игра на стъклени перли по разчистване на терена за тях.

Успех, мъдри баснописецо, казал на сбогом един човек и отишъл на среща с приятели.

А на сутринта написал първата и последна басня за мъдрия баснописец и края на басните.

Бойко Пенчев заяви днес, на 19 юни 2016 г., в персоналния си блог „Хляб по водата“ следното: „Осъждам изпращането на анонимни писма до когото и да било.“

Приветстваме това изявление на член на Катедра „Българска литература“ (СУ), където са се получили анонимните писма, адресирани до Ани Илков и Сирма Данова.

Смятаме същевременно това изявление за ужасно закъсняло.

Очакваме от Бойко Пенчев, член на Катедра „Българска литература“ и декан на Факултета, в който се намира Катедрата, в която са получени анонимните писма, да излезе с официално съобщение до медиите със заявеното в персоналния му блог волеизявление.

Макар да направих всичко по силите си да поговоря с редакторите на Корпорация Катедра ЛВ (КК ЛВ) дълбоко в себе си подозирах, че за тях е от жизненоважно значение да мълчат.

За щастие не се оказах прав.

След близо едномесечно мълчание КК ЛВ проговори в лицето на Бойко Пенчев.

Благодаря на Б. Пенчев, че за разлика от останалите членове на КК ЛВ реши да използва автономно способността си за съждение и свободна реч.

Другите упорито предпазливо не го правят.

В поименния си отговор на коментара ми в персоналния му блог „Хляб по водата” Б. Пенчев на първо място радикално се усъмнява, че изобщо може да се говори за дебат около ЛВ.

Приема се.

Нека го наречем „разговор” между член на редколегията на КК ЛВ и случайно минаващ минувач през блога на Б. Пенчев.

Второто ключово твърдение на Б. Пенчев е, че той „създава литературни текстове като автономен творец”.

Приема се.

Познавам този автономен творец от „Стихосбирка” и „Слизане в Египет”. За последната дори съм писал рецензия.

Като за автономно литературно произведение и силна политическа позиция.

Нека тогава да поразсъждаваме за баснята на Б. Пенчев като литературен текст, създаден от автономен творец (на художествени текстове).

Нека да припомним на любезните читатели художественото произведение:

„Един човек застрелял, ритуално и условно, всичките си приятели. Нищо особено не се случило, освен това, че човекът сега трябвало да си говори с лешоядите, дошли за труповете.”

И тъй, без да се идентифицираме с героя на баснята, както разумно препоръчва Б. Пенчев, констатираме, че всички приятели са застреляни.

И че героят на баснята – без отново да се идентифицираме с него – трябва по необходимост да си говори с лешоядите, дошли за труповете.

Дотук добре. Но Кой е авторът на баснята, Който на свой ред говори?

Спада ли той към „всичките си приятели” на героя на баснята (без да се идентифицираме с него и без да идентифицираме автора на баснята с Б. Пенчев)?

Ако отговорът случайно е „да” (а при художествени произведения ветрилото от допускания трябва да се държи отворено), той мъртъв ли е? Спада ли към труповете, за които са дошли лешоядите?

Ако е мъртъв, Кой говори? И откъде?

За мен е чест да задавам тези простовати въпроси на Бойко Пенчев, когото уважавам като литературовед и автор на поетическите книги „Стихосбирка” и „Слизане в Египет”.

Ще се радвам да продължим заедно екзегезата на баснята му.

Е, ще се радвам да поговорим и за някои извънлитературни теми, на които той държеше през 90-те. Без никаква идентификация на лица, места и събития, разбира се.

Например (напълно извън екзегезата на художественото произведение и без никаква идентификация на лица, места и събития):

Има ли някаква зависимост между определени административно-бюрократични постове, заемани от редакторите на ЛВ, и тяхната позиция спрямо критиките, отправени към ЛВ в публичното пространство?

Но нека завършим все пак литературно-художествено:

(Мдам, litclub.bg не се отваря, явно не си е платил сметките)

Исках да цитирам стихотворението на Бойко Пенчев за гробището.

Имаме пробив в дебата около ЛВ, бил мълчалив до този момент от страна на ЛВ.

Бойко Пенчев, редактор на Корпорация Катедра ЛВ (КК ЛВ), макар и в дългогодишна хибернация, се обърна поименно към Владимир Сабоурин с обръщението „Г-н Сабоурин“.

Бях убеден, че упоритостта ми ще доведе до произвеждане на членоразделна поредица от звуци.

И се оказах прав, не е за вярване!

Ето! Говори Бойко Пенчев!

„Какъв дебат около ЛВ?
„Басня – короткий нравоучительный рассказ в стихах или прозе с четко сформулированной моралью, сатирический по направленности и имеющий иносказательный смысл“.
Г-н Сабоурин, не мога да ви попреча да се идентифицирате с героите в баснята, но защо държите да „поправяте“ историята ми? Нямам ли право да създавам литературни текстове като автономен творец, също като Вас?“

Невероятно, нали??!

Имаме членорезделно говорене от субекти, определени в баснята на г-н Пенчев като „трупове“!!!

Трупното мълчание на КК ЛВ се пропука!

Говорят мъртвите.

TO BE CONTINUED.