vs. archives

Взимам повод за тези бележки към употребата на термина „левица” от реакцията на А. Кьосев на новината, че „студенти по английска филология от американския университет в Йейл са започнали подписка за закриването на курса по класическа английска литература, защото той включва само бели автори мъже”.

Какво е „лявото” в подписката на студентите от Йейл?

За мен – нищо. Йейл е един от най-скъпоплатените частни университети в САЩ, огнище на разпространение на френския постструктурализъм и неговите политики на различието. Подписката в Йейл демонстрира една доведена до абсурд малцинствена политика, която на свой ред е основополагаща за неолиберализма.

Какво му е „лявото” на подобни неолиберални малцинствени политики?

Нищо.

Имаме пред себе си типична проява на неолиберализма в сферата на академията.

Академична – да, левица – не.

1) https://vladimirsabourin.wordpress.com/2015/05/19/отворено-писмо-до-йордан-ефтимов-във-в/
2) https://vladimirsabourin.wordpress.com/2015/07/13/ние-очевидно-понасяме-себе-си-чудесно/
3) https://vladimirsabourin.wordpress.com/2016/04/25/спекулата-на-един-някогашен-млад-към/
4) https://vladimirsabourin.wordpress.com/2016/05/23/разпознаване-23-05-16/
5) https://vladimirsabourin.wordpress.com/2016/05/26/всеки-получава-каквото-иска/
6) https://vladimirsabourin.wordpress.com/2016/05/28/извинение-дадено-извинение-прието-вс/
7) https://vladimirsabourin.wordpress.com/2016/05/28/отговор-на-коментара-на-миглена-никол/
8) https://vladimirsabourin.wordpress.com/2016/05/30/прессъобщение-2/
9) https://vladimirsabourin.wordpress.com/2016/06/01/тези-към-лв/
10) https://vladimirsabourin.wordpress.com/2016/06/02/алгебрични-и-реални-неравенства-ad-мари/
11) https://vladimirsabourin.wordpress.com/2016/06/02/виж-кой-говори-2/
12) https://vladimirsabourin.wordpress.com/2016/06/02/разговор-да-изгонване-на-чолева-да/
13) https://vladimirsabourin.wordpress.com/2016/06/02/бий-чолева-продължаваме-нататък/
14) https://vladimirsabourin.wordpress.com/2016/06/03/сбогом-лв/

1. “Алтернативата Шлайермахер”. – в. Литературен вестник, бр. 24, 1994, с. 2.
2. “Символите на другите”. – в. Литературен вестник, бр. 25, 1994, с. 2.
3. “Граматология на ръкава”. – в. Литературен вестник, бр. 26, 1994, с. 2.
4. “Апориите на метаезиковостта”. – в. Литературен вестник, бр. 27, 1994, с. 2.
5. “Херменевтика на златото”. – в. Литературен вестник, бр. 28, 1994, с. 2.
6. “Тавтологии на разбирането”. – в. Литературен вестник, бр. 30, 1994, с. 2.
7. “Превращения”. – в. Литературен вестник, бр.12, 1998, с. 10-11.
8. “Сложност и ред”. – в. Литературен вестник, бр. 30, 1998, с. 3.
9. “Крадецът на праскови или Философия на новата музика”. – забравих къде точно, в брой на Бойко
10. “Медии”. – в. Литературен вестник, бр. 3, 1999, с. 2.
11. “Бележки към превода на Диалектика на Просвещението”. – в. Литературен вестник, бр. 33, 1999, с. 5, 7.
12. “Eyes Wide Shut или Виена, новела на съновиденията”. – в. Литературен вестник, бр. 39, 1999, с. 8.
13. “Тези към Естествен роман”. – в. Литературен вестник, бр. 10, 2000, с. 4.
14. “Ляво и литературно”. – в. Литературен вестник, бр. 35, 2000, с. 5.
15. “Надежда Радулова, Екстатичната [sic] прозрачност на утрините”. – в. Литературен вестник, бр. 39а, 2000, с. 5.
16. “Катето от Вупертал”. – в. Литературен вестник, бр. 10, 2001, с. 6.
17. “Езикът: празната деиксия”. – в. Литературен вестник, бр. 23, 2001, с. 10.
18. “Оберлихт: интериор и светлина при Райна Маркова”. – в. Литературен вестник, бр. 27, 2001, с. 6.
19. “Георг Зимел: биографично-библиографска бележка”. – в. Литературен вестник, бр. 6, 2002, с. 11.
20. “Господарят и Робът при Галин Тиханов”. – в. Литературен вестник, бр. 32, 2002, с. 6.
21. “Естетическа теория или изкуство на най-малкия преход”. – в. Литературен вестник, бр. 6, 2003, с. 6, 10-11.
22. “Милост за Фауст”. – в. Литературен вестник, бр. 15, 2003, с. 6, 14.
23. “Другост, солидарност между чужди”. – в. Литературен вестник, бр. 22, 2003, с. 10.
24. “След сюблима: Bulgaria Limited”. – забравих къде точно, в брой на Бойко
25. “Паузата: проекти, форми, глина”. – в. Литературен вестник, бр. 9, 2004, с. 6, 10-11, 13.
26. “Модернизмът, обяснен за деца”. – в. Литературен вестник, бр. 18, 2004, с. 10-11.
27. “Незаобиколимата медиалност на любовта”. – в. Литературен вестник, бр. 22, 2004, с. 6.
28. “Роберт Музил: дългият път към Мъжът без свойства”. – в. Литературен вестник, бр. 32, 2004, с. 12-13.
29. „Бог Върнън Литъл: онтология на сънуването”. – в. Литературен вестник, бр. 2, 2005, с. 14-15.
30. „Черното на Космоса, черното под ноктите”. – в. Литературен вестник, бр. 15, 2005, с. 6.
31. „Текстология сега”. – в. Литературен вестник, бр. 18, 2005, с. 6.
32. „Записки за смъртта”. – в. Литературен вестник, бр. 23, 2005, с. 14.
33. „Книжният човек и народът на книгата”. – в. Литературен вестник, бр. 27, 2005, с. 9-10.
34. „Произход на испанския пикаресков роман (откъс)”. – в. Литературен вестник, бр. 32, 2005, с. 10-11.
35. „Промискуитет и миноритарен дискурс”. – в. Литературен вестник, бр. 2, 2006, с. 9, 12-13.
36. “Castillo Interior. Прелиминарии”, в. Литературен вестник, бр. 24, 2007, с. 14- 15.
37. “Малък коментар към Книга на Приятеля и Възлюбения (1283/85) на Раймонд Лулий”. – в. Литературен вестник, бр. 39, 2007, с. 9, 12.
38. “Кабала и женственост”, в. Литературен вестник, бр. 3, 2008, с. 10-11.
39. „Ако мистиците бяха физици: липсващи страници на Кирил Василев”. – в. Литературен вестник, бр. 21, 2010, с. 5.
40. „Към историята на победените. Тиханов в Бразилия“. – в. Литературен вестник, бр. 39, 2013, с. 9, 11.
41. „Хиазъм и модернистичен гений“. – в. Литературен вестник, бр. 13, 2014, с. 5.
42. „Похищението на България или политическият роман на 2002-2009 години”. – в. Литературен вестник, бр. 30, 2014, с. 9-11.
43. „Между трона на свети Петър и Сега отпускаш Твоя раб: към политическата теология на Владимир Градев”. – в. Литературен вестник, бр. 17, 2015, с. 3.

Знам, че не Ви дреме, но искам да се сбогувам с Вас. Ударихте дъното, пичове, и не съм склонен от стар сантимент по Вас да Ви последвам там. Имам планове за бъдещето извън академията. Сбогом.

Споделих с Вас литературната си младост и Вие бяхте неочаквано свежи, загорели, невротични асистенти и асистентки, които дори споделяхте с мен, маргинала, захвърлен за назидание на местните в БГ провинцията, голямото си желание да бъдете щастливи, макар и българи. Добре, че Вашите литературни асистенти сега не знаят какви сте били като млади пичове и пички и от какво сега ги лишаватe. Горко им, Вие взехте своето през 90-те, за тях оставихте и вещо ги въведохте в академичната пустиня на 10-те.

Сбогом, Миглена, дълго гледах в отражението на щита, за който ти ми разказа в първи курс по антична литература, ужаса и ти вярвах. Вече беше късно за всичко между нас (не че истински си ми помогнала някога, не те виня като гледам Камелия и Мария), когато ледено ме лъхна тъкмо в „Еднорозите на Революцията” арканумът на феминизма ти, властта без лице, било то женско, мъжко или детско.

Сбогом, Бойко, 90-те за мен беше преди всичко ти, пърхащата ти в предчувствие на настъпилия гробищен мир на мирния преход тлъстогърба пеперуда, благодаря ти, мъдър скръбен братко. Благодаря за скръбната ти Премъдрост, стоически лишаваща се от Изхода от Египет (не се залъгвай, че можеш да бъдеш ведър хедонист там). Дължа ти много, братко, но ще се разплатим някъде другаде.

(С Гогата се сбогувах през далечната 1999-та. Гордея се, че бях първият който видя АТМ терминала в него. Така и не разбра пича, че има по-свежи начини да трупаш реален и символен капитал от това да бъдеш национален поет на българите и меланхолен български негър за чужденците.)

Сбогом, Йордан Ефтимов, интригантът, който израсна и разпери криле във Вас, ме изпълва с ужас на фона на поезията Ви, която боготворях през 90-те. Светла памет на неизвестния поет от края на ХХ век. Сега сте само една всеизвестна фрустрирана Гого-Гага. Вървете по медиите и дяволите.

Сбогом, Камелия, асистент № 1. Олаби малко, сестро. От сърце ти го казвам, прикована сестро. Чаените церемонии и парижките финтове на теорията, от които видимо и неподправено се опиваш, не разрешават по никакъв начин проблема ти със свободата. Тя е проста.

Сбогом, Мария, асистент № 2. Дано усетиш навреме, че твоят № 2 е индулгенцията, която може да те спаси. Простодушно ти го пожелавам, но вече няма да си мръдна пръста. Излъга ме в очите, жертвена сестро, надянала маската на топлата човечност, за да представляваш арканума на властта. Това ще ти се въздаде, жертвена сестро, Нейно е отмъщението и Тя ще въздаде.

Другите от ЛВ не ме касаете, почивайте в мира на мирния си преход, наречен изследване на праха на близкото минало с активната мероприятийна помощ на ченгетата, които разобличавате, защото вече не могат да бъдат реално осъдени и да гният в затвора.

Сбогом и не прощавайте, академични мандарини, повервали си след Симеон ІІ, че гладкото протичане на семинара Е епифанията на литературата и политическото.

Нежно опирам магнума на теологическата си обсценност в гениталиите Ви, както Самюъл Джаксън в кура на Робърт де Ниро в „Джаки Браун”.

И преди да Ви отнеса топките и путките, дето вече ги нямате, за сбогом се разчувствам:

What Da Fuck Happened to You, Man??

Your Ass Used to Be Beautiful!

След последната новина за предстоящото изключване на Силвия Чолева от ЛВ съм длъжен да заявя, че като несвой читател на „Литературен вестник” окончателно снемам персоналното си доверие в говоренето тук на редактора на ЛВ Мария Калинова.

В тази връзка съм длъжен да припомня, че Мария бе затворила (или както там се казва) ФБ-профила си и го реактивира очевидно единствено за да играе ролята на човешкото лице на арканума на редакционната колегия на ЛВ.

Маска яде човешко лице.

Отказвам вече да правя разликата между маската и лицето. Стига толкова!

Гонете Чолева и да започваме начисто.

Моля всеки, който подкрепя каузата, която отстояваме като различима група хора с лица и подписи, да помисли и предложи как да продължим нататък.

ЛВ е мозъчно етично мъртъв.

Да живее бъдещият „Литературен вестник”, както и да се казва той!

С този текст реагирам на лично съобщение от редактора на „Литературен вестник” Силвия Чолева, която ме уведомява, че в редакционната колегия на ЛВ не просто има консенсус да не й се предоставя възможност да прави броеве, но и директно се подготвя изключването й от вестника.

Знам, че властта като арканум предполага изцяло различно – противоположно – интериорно и публично говорене. Редакционната колегия на ЛВ така ли работи?

Властта Ви арканум ли е?

Мария, защо във ФБ заяви преди малко „Може да се видим и да говорим в тази връзка.”? За какво, ако ЛВ смята да изгони Силвия Чолева, която е последният гарант на нейерархичния „Литературен вестник“ и спирачка за академично-властовото Ви самозабравяне?

Не усещаш ли, че това означава да ме лъжеш в очите? Бъди сигурна ти, подвеждаща ме за някакви разговори, чаепития и прочее, и арканумът, който представляваш като човешкото му лице във ФБ, че аз, Владимир Сабоурин, няма да оставя нещата така.

Жалко, Мария.

Арканумът не си струва това.

Благодаря за коментара, който нарушава йерархично наложената Ви от инстанция извън „Литературен вестник“ забрана да ми отговаряте.

Смятам това за съществен напредък в автономността, към която сте задължена да се придържате като редактор на ЛВ.

Автономната употреба на способността за съждение и свободен изказ може да е начало на сериозен разговор по повдигнатите от мен мъпроси.

Същевременно неравенството, което представяте като отговор на текста ми – ЛВ=СУ=НБУ=БАН=ВТУ=25 < ЛВ=ФБ – категорично не ме удовлетворява. Забелязва се, че е мислено корпоративно, но на дискурсивно артикулиран текст не се отговаря с абревиатури и неравенства.

Очаквам от Вас членоразделно говорене отвъд алгебричното неравенство, с което лапидарно коментирате тезите ми.

С уважение,
Владимир Сабоурин

1) „Литературен вестник” никога не е бил преобладаващо и определящо университетски вестник. Още от самото начало академията е движеща, но не контролираща сила на вестника.

2) В нито един момент от 25-годишната история на ЛВ не е имало пълно припокриване между сферите на литературата и академията. Точките на разминаване между литература и академия са били за вестника не по-малко важни и продуктивни от точките на среща.

3) ЛВ никога не е имал отчетлива йерархична структура на редакционната колегия. Колективният суверенитет на автономни редактори като негова отличителна черта неизменно го е отличавал през всички тези години от другите периодични издания за култура.

4) Колективният суверенитет на редакционната колегия на ЛВ никога не е копирал йерархичните структури на академията. Автономията на отделните редактори не е била функция на техните йерархични зависимости в сферата на академията.

5) „Литературен вестник” никога не е бил пряко и изцяло функция на 2-3 университетски катедри и тяхната специфична академична дейност.

6) Академията никога не е определяла чрез своите преки йерархични зависимости баланса на властта и разпределението на правомощията вътре във вестника.

7) „Литературен вестник” никога не се е управлявал от неявен център на властта извън вестника, разположен изцяло в сферата на академията и директно пренасящ йерархичната стълбица на взимането на решения от академията в литературата.

Аз, долуподписаният, смятам, че настоящото състояние на „Литературен вестник” пряко нарушава както основополагащия принцип на нейерархичност, така и наложили се през годините практики и баланси на силите между литература и академия.

Изхождайки от тези твърдения, призовавам в качеството си на дългогодишен сътрудник на ЛВ и академична фигура да се направят промени в редакционната колегия, които да възстановят баланса между академия и литература, основополагащ за „Литературен вестник”.

Владимир Сабоурин,
професор по антична и западноевропейска литература
сътрудник на ЛВ от 1994 г.

Очаквайте в близките часове и дни сензационни разкрития, всъщност изцяло достоверни и потвърдени новини за интимния живот на несвоите читатели на ЛВ. С други думи, лайнометът е пуснат.

Препоръчва се да запазите мълчание по отношение на несвоите. Всичко казано от вас може да бъде използвано за обогатяване на течащите вече сензационни новини.

Към своите: внимавайте какво (пре)подписвате и кой е авторът на последната редакция. И какво не подписвате.

Имената Ви стоят отзад на ЛВ и могат да бъдат свързани с текстовете на първа страница.

Към несвоите: Не мога да повярвам, че галванизирахме ЛВ.

С намаляващо подлежащо на удържане уважение Ваш несвой читател.

Започвай да се сбогуваш
не можеш да кажеш
че нямаше предизвестия
ето, падна простирът
остана да виси
на вертикални струни

Започвай да се сбогуваш
роди се дъщеря ти
което те прави баща
събирай трохите
посети от нея сънувайки
нашествието на мравки

Започвай да се сбогуваш
събери книгите в кашони
някои ще отидат в мазето
някои в гаража други ще се пресяват
за да стигне една до бялото нощно шкафче
на най-студената сутрин

Започвай да се сбогуваш
разходите за живот нарастват
все по-алчно е подземното царство
есента все по-златна
като в христоматиен стих
от Хьолдерлин или Пушкин

Започвай сбогуването
рано или късно (толкова късно)
всичко ще бъде опаковано
след толкова живеене на едно място
остават валма прах
и много боклуци

Вятърът ще се разходи тук.