Хм, бих поспорил с първата част на твърдението, защото ЖЕНА МИ ВИНАГИ КАЗВА определено е създател на анонимни писма.
Върнете се към тази фундаментална книга за разбирането на това, което се случва.
Дълго време не ми беше ясно, даже съм я цитирал с одобрение, но сега Я виждам ясно Как Винаги Казва.
Днес Каза анонимно писмо до съпругата ми.
Сърцето Дето Не е създател.
Вече трябва да е ясно Кой е Пощальонката, нали?
Think fast, както казва Марлон Брандо в „Последното танго в Париж“.
Май беше все пак на английски, а не на френски.
Следете всяка следваща стъпка на Пощальонката.
Тя иска да излезе суха от кашата, която забърка, както винаги е свикнала да казва и прави, на чужд гръб. (Ще съжали, че е послушал Жена си, която винаги казва.)
Този път няма да излезе суха от лайната си, I guarantee it.
След получаването на анонимно писмо, адресирано до жена ми и изпратено със сигурност от здравите сили в ЛВ, смятам, че дойде моментът да рекапитулирам направеното от мен досега.
Рекапитулирам, за да продължа напред с ясното съзнание, че ще става все по-мръсно. Ако „авторът” на анонимката е мислил, че това може да ме спре, сериозно се заблуждава. Тъкмо обратното.
Включването ми в дебата около „Литературен вестник” в крайна сметка се дължи на серийна грешка от страна на здравите сили в ЛВ и в реалния център на непряката власт, управляваща ЛВ отвън.
Ето грешките в реда на извършването им.
1) Пасквилът № 1 на Й Е(а) (интригантката на пълен щат, гл. ред. в сянка на ЛВ, вече и Пощальонка), насочен срещу Ани Илков.
2) Пасквилът № 2, който, ако се съди по стилистиката, също е получил последна редакция от вещата ръка на Пощальонката, в който А. Илков публично бива обявен за невменяем.
Този пасквил е преподписан от Амелия Личева, Пламен Дойнов, Ани Бурова, Камелия Спасова и Мария Калинова, доколкото излиза на бял свят с подписа „ЛВ”. В този момент лично за мен „Литературен вестник” престана да съществува, за да отстъпи място на корпорацията Катедра ЛВ.
3) Постът на Миглена Николчина във ФБ, изтрит от нея след отговора ми, призоваващ ме персонално да запазя мълчание. Как да го направя след подобен публично злепоставящ ме като автономна личност призив!??
Аз да не съм литературна асистентка, управлявана дистанционно??!
4) Прочитът на гнусна анонимка, адресирана до Ани Илков, вероятно от същата Пощальонка, от която днес жена ми получи честитка.
6) Успешните опити на човешкото лице на корпорацията във ФБ, Мария Калинова, да ме размотава, че ще има разговор по повдигнатите от мен в текста „Тези към ЛВ” въпроси. Тогава разбрах как работи Корпорацията Катедра ЛВ и научих, че под димките, пускани от МК във ФБ, подготвят изключването на Силвия Чолева.
7) Телефонните обаждания на Александър Кьосев, които после прераснаха в публичен разговор за сгрешеността на позицията ми в „Синия лъв” в присъствието на А. Илков, С. Чолева и Яна Букова.
Множко ми станаха призоваващите към мълчание, нямащи смелост да го направят публично!
8) Липсата на публичен отговор от страна на А. Кьосев на два мои текста, адресирани публично към него.
Мълчанието на А. Кьосев окончателно ме убеди, че нещо не е наред около ЛВ и то много, щом той предпочита също да запази мълчание.
9) Днес, анонимката от Пощальонката, адресирана до жена ми.
И тъй, нека да обобщя.
Академичната власт във и извън ЛВ направи неколкократни опити да ме убеди да мълча. След като видяха, че няма, директно ми казаха, че започват санкциите.
Грешен подход, колеги.
Властовите Ви жестове предизвикаха у мен точно обратния ефект.
Толкова ли сте заслепени от академичната воля за власт, за да не можете да допуснете, че има екзистенциални сюжети, в които властта предизвиква погнуса?
Е, попаднахте на такъв сюжет.
И сътворихте поредица от грешки в него.
Вече и съпругата ми получи анонимно писмо.
Ще обмислим дали да го публикуваме.
Подобно писмо с женски почерк на плика (за подвеждане) вече получи и Ани Илков, докато Александър Кьосев говореше за мирен преход.
Паниката е пълна.
Аз, Владимир Сабоурин, продължавам напред.
Споделете това.
Утре Пощальонката ще почука на вашата врата.
Два пъти.
Колега с нюх на български литературен историк ми предложи друг възможен сценарий, свързан с Баш Приватизатора на 90-те и на ЛВ.
Той няма да напусне източената черупка, каквито слухове вече се носят в пространството, а само блъфира, че Ще.
За да изкрещимЕ всички в един глас (или поне съвкупната Катедра ЛВ): Нимой на (напуска, бащичко)!
На кого ни оставяш, приватизационен Бащичко! Всичко вече е приватизирано – и Ти си отиваш.
Нема да му е за първи път с тези автомитологизационни трикове и финтове на успелия да изфинтира и изтъргува цялата стойностна литература на 90-те.
Но това мачле май ще го играе вече пред празния селски стадион на родното си място.
Вчера, 13 юни (понеделник) Силвия Чолева НЕ беше изключена от Катедра ЛВ.
До появата на прессъобщение от страна на Катедра ЛВ, опровергаващо НЕизключването на Силвия Чолева, ние, неакадемичната ФБ паплач, можемЕ да се поздравим с победа, нетеоретична, разбира се, неакадемична, популистка, съпротивляваща се на (властта на) теорията, но все пак победа.
Работя от повече от 20 години в академията и за първи път ми се случва да видя на живо как една Катедра НЕ успява да разкъса някого, нарочен от катедрената глутница.
Това НЕ може да е истина!
Но изглежда е, нещо повече: наблюдава се паника в Катедрата, вече зле прикривана от господарите на мълчанието. Основните приватизатори на обществения ресурс на „Литературен вестник” изглежда са на път да оставят изсмуканата до последно черупка, правейки се за пред хората, че пускат кокала.
„Кокал” обаче вече няма, изсмукан до последната капка мозък от приватизаторите на 90-те.
Катедреният Баш Касапин (вж. „Отрязването на Силвия Чолева е симптом за парализата на професионалната солидарност сред журналистите”, transmedia.bg) и литературните асистенти ще останат сякаш единствените да си играят с останката ЛВ, захвърлена от Баш Приватизатора.
Следете редакционното каре на ЛВ.
По непотвърдени данни, които не се основават на съобщение до медиите на редколегията на ЛВ (станаха много плахи към „своите” медии, защо ли?), на днешното Катедрено заседание НЕ е взето решение за изключването на Силвия Чолева от ЛВ.
Защо, колеги? Нали имаше пълно единодушковство и хъс по касапски, кво стана??!
Нали теорията трябваше да победи с единогласие недопустимата литературна съпротива срещу теорията, изхождаща от Силвия Чолева?
Знам, че имате хиляди отговори на хиляди плата, но ги пазите за последния довършващ неакадемичните селяндури удар, когато гордо ще заявите, целите в бялото на теорията, че никога не сте смятали да изключвате Силвия Чолева от Катедрата, а само малко такова сте искали теоретично да я посплашите, да я дисциплинирате академично, да я ошушумигите като себе си.
Давате заден ход, колеги. Защо? В академията не се прави така, добре го знаете. Това е недопустима литературна слабост, която проявявате вероятно под натиска на ФБ паплачта, която почна да се интересува от академичните Ви потайности.
Младите, младите, те да са живи с будатайм мъдростта си на нащо, докато Вие заседавате, напълнили гащите пред събитието, че най-сетне Ви обръщат внимание отвъд академията, че най-сетне масите започват да се интересуват от високата Ви теория и да задават некои други въпросчета.
Чуваме поредното Ви гузно и страхливо НЕ (няма да изключваме Силвия Чолева в този неподходящ момент, нека дойдат зверовете на лятото), което искате да пробутате като висока, свободна литература.
То е чиста проба катедрени врътки на подвила опашки глутница.
Баш касапинът ще трябва да почака друга сгода за любимите му дреболии по касапски.
„Цялото лято ще мине под знака на събитието, но то няма да се случи”.
Мотото към този текст в очакване на новината от щабквартирата на ЛВ е от Илиян Шехада, който в този прекрасен дъждовен ден за БГ демокрацията сподели следното:
„Иво Димчев ще е пее на парада на 18- ти, Литературен вестник прилича на свита зеница, с разкъсан свивачен мускул, времето е кофти, приятно замаяно ми е щото си пуших от нащо – цялото лято ще мине под знака на събитието, но то няма да се случи, а единственото, което ме вълнува днес е едно якенце на G star.”
Блазе им на младите.
Както знаем от „Възпитание на чувствата”, така са се чувствали младите и в Париж около революцията от 1848-а.
Ние, старите, вече не разполагаме с времето за всички тези приятни неща. Е, след като разберем дали Силвия Чолева е уволнена от Катедра ЛВ, може и ние да пафнем малко от ващо и да обмислим свещенотрезво следващите си стъпки под обичайните по тези земи съзвездия на неслучващите се събития.
By the way, имам якънце G star, купено преди години от чаршията на В. Търново. Ако проявявате интерес…
Нося го, но можем да се споразумеем с оглед на по-значителните цели около неслучването на случването.
Но сега очакваме новината за академичното уволнение на Силвия Чолева. После пак ще говорим за сладостите на възпитанието на чувствата.
Романът, който тече в момента не е „Възпитание на чувствата“, а „Процесът“.
Днес, 13 юни 2016 г. на заседание на Катедра Теория на литературата, пардон, редколегията на ЛВ ще се вземе решение за изключването на Силвия Чолева.
Ето имената на единодушковците, проф., доц., гл. ас., ст. ас. и ас., които ще вземат това решение:
Амелия Личева (гл. ред.)
Пламен Дойнов
Йордан Ефтимов (гл. ред. в сянка)
Ани Бурова
Камелия Спасова
Мария Калинова
Аз, Владимир Сабоурин, искам публично да заявя, че смятам случващото се за обичаен в академията случай на катедрена глутница, нахвърляща се върху нарочена жертва. Преживявал съм това и не го пожелавам на никого.
Литературата обаче не е място за катедрени глутници или ченгеджийски мероприятия.
С теб сме, Силвия.
Зачестяват съобщения за пострадали от ФБ чистката, подготвяща утрешното заседание на редколегията на ЛВ.
Предлагам създаването на Фонд на Жертвите на Чистката преди Екзекуцията.
Основна цел на Фонда ще бъде разяснителната работа с жертвите, целяща внушаването на идеята, че има живот отвъд ЛВ.
(С терапевтична цел няма да бъде съобщавано на жертвите, че този живот не включва рецензии за книги, представяния на същите в медиите и печеленето на литературни конкурси. Фондът за съжаление няма да може да покрива тези щети.)
Но има живот и извън ЛВ.
vs. archives 