Обичам
Скланяш се над мен
И ме целуваш лекичко
Затварям очи
Като последната путка
Обичам те.
Скланяш се над мен
И ме целуваш лекичко
Затварям очи
Като последната путка
Обичам те.
Няма нищо по-красиво
От обличането ти но да отдадем
Дължимото и на сутрешната ебня незаслужено
Пренебрегвана в бг класиката
Първо за загрявка кафе и цигара ти
Първото стихотворение за деня аз вече съм готов
Да ми го лапаш лекичко без предизвестие
Бялата гладиола е тъй красива във вазата
Доброто момиче заслужава добро момче
Време е да ти го начукам ти си свършваш
На воля аз се трудя като добър съпруг
В потта на челото си както е писано
Свършвам в путката ти непосредствено
След цикъл си следващия път няма да си
Но пак ще е вътре скъпа съпруго
Тя пуши
Пред отворения прозорец
На хотелската стая
И пие кафе
Той се въргаля в леглото
На първото си сутрешно
Стихотворение
Няма по-суверенна мантия
По-царствен хермелин от поезията
Която обличаш на голо
Тялото ти млечен път
В тъмната материя черно хало
Което намятам върху рамената ти
Целувам едното после другото
Захапвам шията отзад караш ме
Да избирам между две рокли за вечерта
Без да се замисля посочвам
Черната с голия гръб на неочакваното тъмно
Слово ти го даряваш като
Каскада от свършвания водни
Бомбички които хвърляме през прозореца
На първата ни класна стая
Вече си напълно облечена
София сабоурин поема в черно
Проблема с щастието
Закъсняващо с двайсе минути е
Че шибаното щастие не е
Релационно понятие т.е.
Казано на кирилица
Не зависи от съотнасяне
Или си щастлив
В шибаната си провинция
С шибания си бай хуй
Или просто не си
И никой и нищо
Не мож ти помогна
Нерелационно бича
Айляк хейтфул бийч
Тва е смъртната присъда
На щастието с двайсе минути закъснение
Всяка кучка
Иска да бъде целуната отзад
Оня с големия
Да застане зад нея
Да й извие врата
Назад и да я целуне
Ти направи така
С мен кучко
С гръб към червен билборд
Удрящ кьоравото на сахат тепе
Достоен събрат на альоша
В епохата на руските олигарси
Обърнали гръб на гледката
На най капута на литературата за народа
Говорим за бъдещето
На несъществуващата бг литература
Ште праа нейна мис българиа
Знаеш си
Корабите са потопени
Казваш веднага те поправям
Корабите са изгорени
Гадното копеле кортес се
Отправя за Теночтитлан сити високите плата
На източна румелия го очакват
Влаковете са заминАли
Потопени и подпалени
Викам ти, Ела тука кучко
Заобича ли те българия си
Преебан за вечни времена
Нали знаеш това
Мизерен копелдак
Дълбоко в убежището си.
Няма нищо по-възбуждащо
От това да те гледам
Как се обличаш
Жената е съвършения килър
Обличаш се като за мокра поръчка
Поръчковото убийство вече е извършено
В мига в който си слагаш бикините
Познавам те добре и аз съм
Убиец но ще остана в леглото
Докато разузнаваш за кафе
И голяма топла минерална вода
В околностите на празния хотел
След нощ пълна с безобразия си
Трезва като лезвие на нож
Ножницата ти е стегната
Като смъртта бойното ти име е
София сабоурин